Читаем Зной в полунощ полностью

Нямаше да се изненада, ако беше открил, че самият кораб излъчва тази смрад, и се окажеше, че корпусът, палубата и всичко останало е покрито с отвратителни гнойни пришки. Но положението беше общо взето нормално, като се изключи общата запуснатост и немарливост: черни петна по палубата, облаци сив прах навсякъде, противни ръждиви лекета от озоновата атака, които трябваше да бъдат обработени. Зловонието се носеше от самата риба.

Централната част на кораба представляваше огромен резервоар, грамадна фабрика за почистване на рибата. Карпинтър беше виждал такива кораби в пристанището на Оукланд — „Самурай индъстрис“ експлоатираше десетина от тях, — но никога не беше се замислял какво е да работиш на подобен кораб.

Погледна надолу към резервоара и чудовищната гледка го потресе: цели батальони едри мустакати риби се носеха на стада покрай бисерни фантоми с огромни очи и безкостни тела, като променяха внезапно посоката на плуване. Сред тях се въртяха блещукащи метални ножове, сграбчваха ги, нарязваха ги на филии, отстраняваха ненужните тъкани, а мощните водни струи избутваха почистеното месо към устройството за консервиране, което се намираше в далечния край на резервоара. Вонята беше непоносима. След превръщането на едновремешните земеделски области на Северна Америка и умерените климатични зони на Европа в безводни пустини, сега изхранването на света зависеше от тънкия слой плодородна почва в скалистите райони на Северна Канада и Сибир, така че риболовът имаше огромно значение. Това му беше ясно. Но не беше допускал, че един риболовен кораб може да смърди така ужасно. Едва се въздържа да не се оригне.

— Свиква се — посрещна го някаква жена, когато се изкачи на палубата. — След пет минути нищо няма да забелязвате.

— Да се надяваме — отвърна той. — Аз съм капитан Карпинтър, а това е Ренет — поддръжка и експлоатация. Къде е Ковалчик?

— Аз съм Ковалчик — заяви жената.

Карпинтър ококори очи. Изненадата му, изглежда, я развесели.

Беше яка, грубовата жена над среден ръст, с остро изваяни скули и доста раздалечени очи. Лицето й излъчваше хладнокръвно самообладание, зад което прозираше известно напрежение. Беше облечена в работен костюм от груба сива материя, който приличаше на чувал. Карпинтър предположи, че е около трийсетгодишна. Черната й коса беше късо подстригана, а кожата й беше учудващо светла и върху нея не се забелязваше почти никаква следа от защитен серум. Имаше и белези от слънчеви обгаряния и озонови напуквания. Зад гърба й стърчаха двама души от екипажа, също жени, в същите работни облекла, със същия странен светъл тен. Кожата им също не беше в добро състояние.

— Благодарни сме, че се отзовахте — каза Ковалчик. — Сполетя ни голяма неприятност.

Гласът й беше равен. Усещаше се слаб европейски акцент, чийто произход беше трудно да се установи — вероятно някъде източно от Виена.

— Ще помогнем, ако сме в състояние — отвърна Карпинтър.

Забеляза, че бяха изрязали голям къс от айсберга и го бяха закрепили върху палубата, а стопената вода се стичаше в три големи алуминиеви цистерни. Надали имаше и една милионна, дори една десетмилионна част от общата маса, но усети, че в него пламва собственически гняв, и едно мускулче трепна върху бузата му. Реакцията му не остана незабелязана.

— Да, водата е един от проблемите ни — заговори бързо Ковалчик. — Наложи се да възстановим запасите си по този начин. Напоследък имаме проблеми с оборудването. Бихте ли дошли в капитанската каюта? Трябва да поговорим за това, което се случи и какво трябва да се направи.

Поведе го надолу по палубата, а Ренет и двете жени ги последваха.

„Каламари Мару“ беше доста впечатляващ. Издълженият гладък корпус напомняше тялото на сепия, един реактивен двигател нагнетяваше водата в гигантски компресор и я изтласкваше навън. Това беше едно от многобройните решения за нисък разход на гориво в морския транспорт, което намаляваше количеството на отделения CO2 при съвременните тежки условия. От двете страни на корпуса се намираха огромни приспособления, които напомняха перки на риба. Ковалчик обясни, че служат за примамка на сепията. Бяха покрити с биолуминесцентно фосфоресциращо вещество: потопени във водата, те излъчваха светлина, която наподобяваше блещукащите тела на сепията, и гладките мустакати лакомници моментално доплуваха от огромни разстояния с надеждата да попаднат на голям пир, но вместо това попадаха в мрежите.

— Това тук е истинска кланица — отбеляза Карпинтър.

— Произвеждаме не само месо — малко рязко каза Ковалчик. — Естествено, че уловената сепия е ценна храна, но освен това ние отделяме нервните влакна, аксоните, които имат широко приложение в биосензорните технологии. Техните влакна са стотици пъти по-дебели от нашите и са най-едрата нервна тъкан на света, най-мощната животинска сигнална система. Аксоните на сепията са като едноклетъчни компютри. Сигурно не знаете, че на вашия кораб има хиляди процесори, които използват нервни влакна на сепия. Последвайте ме, моля. Насам.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Классическая проза / Классическая проза ХX века / Проза
Купец
Купец

Можно выйти живым из ада.Можно даже увести с собою любимого человека.Но ад всегда следует за тобою по пятам.Попав в поле зрения спецслужб, человек уже не принадлежит себе. Никто не обязан учитывать его желания и считаться с его запросами. Чтобы обеспечить покой своей жены и еще не родившегося сына, Беглец соглашается вернуться в «Зону-31». На этот раз – уже не в роли Бродяги, ему поставлена задача, которую невозможно выполнить в одиночку. В команду Петра входят серьёзные специалисты, но на переднем крае предстоит выступать именно ему. Он должен предстать перед всеми в новом обличье – торговца.Но когда интересы могущественных транснациональных корпораций вступают в противоречие с интересами отдельного государства, в ход могут быть пущены любые, даже самые крайние средства…

Александр Сергеевич Конторович , Евгений Артёмович Алексеев , Руслан Викторович Мельников , Франц Кафка

Фантастика / Классическая проза / Самиздат, сетевая литература / Боевая фантастика / Попаданцы / Фэнтези