Зовът на костите

– Току-що ви го пратих по електронната поща заедно с данните от експертния доклад. Хвърлих му едно око, явно образът е частично повреден, въпреки това от останалото се е получил сносен резултат. Прегледайте го и ако мога да направя още нещо за вас, не се колебайте да ми позвъните, но се обаждайте на този номер. Аз лично ценя агент Дюпри, но след неговото изчезване нещата тук се промениха. Отначало бе пусната в ход обичайната процедура, прилагана при изчезване на агент, но преди няколко дни информацията отстъпи място на мълчанието. Така е, инспекторе, тук човек може да се превърне от герой в копеле само с няколко подмятания. Аз съм приятел на Алойзиъс Дюпри, освен това той е един от най-добрите агенти, които съм срещал, и за да предприеме такова действие, със сигурност е имал причини. Само се надявам да се появи, за да се изясни всичко, защото тук мълчанието е присъда. Междувременно за всичко, от което имате нужда, се обръщайте към мен, аз съм изцяло на ваше разположение.

31

Когато затвори, видя действително на телефона си знака за входящо съобщение, но въпреки належащата потребност да види какво бяха успели да постигнат експертът и новаторската му програма с лицето на посетителя от клиника „Санта Мария де лас Ниевес“, сдържа любопитството си – в крайна сметка на телефона нямаше да получи качествен образ като на компютъра. Облече палтото си и едва когато отвори вратата на пекарната, загаси лампите и затвори. След яркото осветление вътре паркингът й се стори още по-тъмен. Постоя неподвижно няколко секунди, докато закопчаваше палтото си и пускаше отново ключа в джоба. Подкара към „Браулио Ириарте“. На минаване покрай входа на „Тринкете“ забеляза, че вътре свети, макар че барът беше безлюден и изглеждаше затворен – сигурно няколко двойки играеха на пала¹⁸ при стената. Интересът към този спорт в Бастан не отмираше, новите поколения като че ли следваха традицията. При все че някои хора не споделяха това мнение. Веднъж състезателят по пелота Оскар Ласа, Ласа ІІІ, й бе казал, че „ръката“ вече никога няма да е същата като едно време, защото сегашните младежи не притежавали култура на болката. „Много младежи съм се опитвал да обуча, някои от тях бяха доста добри, но щом ги заболи, се отдръпват като госпожици. „Ужасно ме боли“, викат, а аз им казвам: „Ако не боли, значи не го правиш както трябва“.

18Баска игра, при която играчът хвърля малка топка срещу стена, наречена „фронтон“. – Б. пр.

Култура на болката – да приемеш, че ще боли, да знаеш, че ръката ще се подуе така, че пръстите ще заприличат на наденички, че болката, това страшно парене, сякаш си пъхнал дланта си в жарава, ще пропълзи като отрова по цялата ти ръка до рамото, че при следващия удар кожата ти ще се нацепи и ще прокърви, макар и леко. А понякога ударът по топката е толкова мощен, че се скъсва вена; от нея бликва кръв, но не може да изтече навън и образува корава и адски болезнена бучка, която не изчезва дори да я пробиеш, и се налага операция, защото е прекалено опасна.

Култура на болката – да знаеш, че ще боли, и въпреки това... Амая се замисли за Дюпри и за думите на Джонсън: „Мълчанието тук е присъда“.

– Тук също – прошепна тя.

Забеляза синкавите кълбета дим от цигарата му още преди да го види, и го позна по фирмените обувки още преди да е пристъпи крачка напред и да излезе на светло, защото, докато я бе чакал, подпрян на стената, бе крил лицето си.

– Здравейте, Саласар – каза Монтес.

Беше леко на градус. Не беше пиян, но блясъкът в очите и начинът, по който устоя на погледа й, потвърдиха заключението.

– Какво правите тук? – попита тя вместо отговор.

– Чакам ви.

– На пътеката пред дома ми? – каза тя и се огледа, за да подчертае нелепостта на постъпката му.

– Не ми оставихте друг изход, от няколко дни ме избягвате.

– От няколко дни чакам да спазите процедурата и да поискате среща в кабинета ми.

Той леко изви лицето си настрана и изкриви уста.

– Мама му стара, Амая, мислех, че сме приятели.

Тя го погледна удивено, почти с усмивка.

– Не мога да повярвам – каза и продължи да върви към къщата на леля си.

Монтес хвърли цигарата на земята и я последва, докато се изравни с нея.

– Знам, че онова, което направих, не беше хубаво, но пък вие разберете, че преживявах много труден момент в живота си, сигурно затова съм реагирал неадекватно.

– Това не ме интересува.

Той я изпревари, застана пред нея и я принуди да спре.

– Вдругиден ще се обсъжда дали да бъда възстановен на служба, как ще се изкажете?

– Запишете си час и елате в кабинета ми. – Тя го заобиколи и продължи пътя си.

– Вие ме познавате.

– Е, точно тук ми беше грешката, мислех, че ви познавам, но истината е, че не знам кой сте.

Той замръзна намясто и се обърна към нея.

– Ще ме прецакаш, нали?

Амая не отговори.