Зовът на костите

Ириарте я бе закарал до Памплона, но като се изключеха няколкото му думи около новостите по случая, бе шофирал тихо и мълчаливо, вперил очи в пътя. На входа бе зърнала Монтес, който я бе поздравил с едно срамежливо „добър ден“, и тя едва ли не с радост бе установила, че и неговото лице не е в по-добро състояние от нейното. Долната му устна беше видимо подута, а тъмната цепнатина по средата приличаше на причудлив пиърсинг.

От кабинета на комисаря излезе полицай и ги повика. Всички бяха в униформа, с изключение на Монтес, който носеше елегантен и със сигурност скъп морскосин костюм.

Освен комисаря на дългата маса за съвещания седяха полицаите от вътрешния отдел, взимали показанията по време на събитията. Амая не пропусна да забележи как очите и на двамата се спряха върху синината на скулата й, едва прикрита от грима, и върху устната на Монтес.

– Както ви е известно, измина година, откакто инспектор Монтес бе отстранен заради случилото се на паркинга пред хотел „Бастан“ в Елисондо. През това време инспектор Монтес трябваше да се подложи на препоръчаното лечение. Пред мен са докладите и те са благоприятни за възстановяването му на служба. Началник Саласар, инспектор Ириарте, вие бяхте с инспектор Монтес по време на събитията. Бихме искали да чуем мнението ви по въпроса. Смятате ли, че инспекторът е готов да се върне на работа?

Ириарте крадешком погледна към Амая, преди да заговори.

– Аз бях свидетел на случката и през месеците, през които беше отстранен, съм виждал инспектора неведнъж, когато се отбиваше в участъка да поздрави колегите си. Поведението му... – тук той се поколеба достатъчно, за да го забележи Амая, въпреки че останалите не дадоха вид за това – беше нормално при всички тези случаи и по мое мнение е готов да се върне на работа.

Амая въздъхна.

– Госпожо инспектор – обърна се към нея комисарят, давайки й думата.

– Отстраняването на инспектор Монтес наложи промени, които целият екип бе принуден да поеме с лични жертви и усилия. Мисля, че е добре да се върне час по-скоро.

Докато говореше, усети изненадата, която думите й предизвикаха у присъстващите.

– Инспектор Монтес – обади се комисарят.

– Искам да благодаря за доверието, което ми гласуват инспектор Ириарте и началник Саласар. Преди седмица щях да приема с удоволствие, но след един разговор с близък човек, реших, че по-разумно би било да продължа с лечението още няколко месеца.

Амая го прекъсна.

– С ваше позволение, господин комисар. Разбирам, че инспекторът иска да продължи лечението си, но не виждам пречка да го довърши и след като се върне на работа. Екипът куца, хората се претоварват, извънредни часове, дежурства...

– Добре – отсъди комисарят, – споделям мнението ви. Монтес, връщате се на работа още утре. На добър час – допълни той и му протегна ръка.

Амая излезе, без да се бави, и докато чакаше, се наведе над чешмичката в коридора. Монтес спря на вратата на кабинета да поговори с Ириарте, но като я видя, каза довиждане на останалите и се приближи.

– Благодаря, аз...

– Никакво утре – прекъсна го тя. – Знам, че живеете в Елисондо, така че се включвате още сега, пътьом закарайте и Ириарте; и дано не ви липсва желание за работа. Имаме избягал заподозрян, когото не успяваме да открием, две коли патрулират пред една къща и пред една църква, имаме също така един осквернител и нещо още по-лошо. Така че запретвайте ръкави.

Монтес я погледна с усмивка.

– Благодаря.

– Да видим дали ще кажете същото и след седмица.

Мрачната картина, която бе обрисувала на Монтес, не беше далече от истината. Тя беше почти убедена, че нови осквернявания няма да има, но след отказа й да посочи Бенят Салдуа като виновник за нападенията, трябваше да продължи да дава „компенсации“ на Сарасола. Патрулката пред храма държеше стадото в кошарата и осигуряваше спокойствието на комисаря, след като му се бе наложило да обяснява защо патрулиращите не са били на мястото си последния път. Сега трябваше да се съсредоточи върху случая с Нурия. Ако всичко се развиваше по модела на предишните престъпления, целта на съпруга й беше да я прати на оня свят, за да изпълни странния си обет за послушание. Ясно беше, че нещата са се променили коренно в мига, в който жената бе престанала да се държи като жертва и се бе защитила; по този начин тя бе предизвикала обрат в съдбата си, която несъмнено е била да умре. Доста неприятна изненада за изрод, способен да дуе мишци само пред беззащитен човек. От друга страна, продължаваха да преглеждат случаите на домашно насилие и убийства в цялата страна, затруднявани допълнително от компетенциите на различните видове полиция. През следващия половин час обикаля с колата из Памплона, първо към предградията, после обратно към центъра, докато станеше време за срещата с Маркина. Когато часът наближи, паркира в подземния паркинг на площад „Кастильо“, надникна набързо в огледалото за обратно виждане, намести червената барета и опъна куртката на униформата – също червена, с герба на Навара върху гърдите, която днес бе облякла заради съвещанието в управлението.