Зовът на костите

Амая се наведе още към нея и постави ръката си върху нейната.

– Нищо не сте могли да направите, Рос, прекалено малки сте били. Забелязвали сте го, разбира се, но при нея всичко беше толкова объркано... Колко му е да заблудиш две невръстни деца.

– Нямам предвид това, че ти отряза косата или че отказваше да танцува с теб, нито ужасните подаръци, които ти правеше. Една нощ от многото, в които ти настояваше да легнеш при мен, така плътно долепена, че се изпотявах, изчаках да заспиш и се шмугнах в твоето легло.

Амая спря с чашата насред път. Ръцете й затрепериха, не силно, но се наложи да остави чашата на масата. Несъзнателно затаи дъх.

– Ама дойде да ме види, мислеше, че си ти, разбира се. Аз вече се бях унесла, но изведнъж я чух, съвсем наблизо, чух много ясно какво каза, тя каза: „Спи, малка мръснице. Ама

няма да те изяде днес“. И знаеш ли какво направих, когато тя си тръгна, Амая? Станах и се върнах да легна до теб, полумъртва от страх. От този ден нататък го знаех. Затова винаги ти позволявах да спиш при мен, но съм убедена, че и тя по някакъв начин го е знаела, може би защото усети, че съм почнала да я дебна, да я наблюдавам, докато тя наблюдаваше теб. Не съм го разказвала никога на никого. Съжалявам, Амая.

Постояха така мълчаливо няколко секунди, които им се сториха цяла вечност.

– Не се измъчвай, не си могла нищо да направиш. Само айта е можел да направи нещо. Той е бил отговорният възрастен, той е трябвало да ме защити, но не го е направил.

– Айта беше добряк, Амая, той само искаше всичко да върви както трябва.

– Но е грешал; не по този начин се оправят работите в едно семейство. Той е защитил нея и е принудил едно деветгодишно момиченце да напусне дома си, да живее разделено от баща си и сестрите си. Пратил ме е на заточение.

– Направил го е, за да те предпази.

– Това си повтарях през годините. Но сега съм майка и знам едно: че бих защитила сина си независимо от Джеймс, независимо от мен самата и се надявам и Джеймс да е готов на същото.

Амая се изправи и тръгвайки към вратата, взе палтото си.

– Няма ли да си допиеш кафето?

– Не, не и днес.

Валеше по-силно отпреди, чистачките на колата се движеха на пълна скорост, но въпреки това не успяваха да повлекат изливащата се върху стъклата вода. Тя подкара към участъка, където забеляза как водните потоци се стичат по стръмния склон около сградата и се изсипват в канала, опасващ с тази цел постройката като тесен ров. Вместо да се отправи към главния вход, тя заобиколи зданието и паркира в горната част, между червените коли с емблемата на Окръжната полиция отстрани. Като стигна до заседателната зала, която й служеше за кабинет, видя, че Фермин Монтес вече е на линия. С навити до лактите ръкави той рисуваше диаграма върху някаква нова дъска. До него стояха Ечайде и Сабалса.

– Добър ден, шефке – поздрави радостно Монтес, като я видя.

– Добър ден – отвърна тя, поглеждайки учудено другите двама мъже.

Йонан леко се усмихна, вдигайки вежди, докато я поздравяваше, а Сабалса сбърчи чело и изломоти нещо като поздрав. Върху масата бе струпана цялата документация, събрана по време на разследването. По степента на безпорядък и броя бележки върху дъската Амая пресметна, че тримата са тук поне от два часа.

– Откъде изникна тая дъска?

– Стоеше долу и почти не се използваше, а тук имаме нужда от нея – отговори Фермин, обръщайки се да я погледне. – Опитвах се да вляза малко в час, преди да дойдете.

– Продължавайте – каза тя. – Ще започнем, щом пристигне инспектор Ириарте.

Отвори пощата си и завари обичайните писма. Доктор Франц, който звучеше все по-истерично и вече заплашваше, че „ще предприеме нещо“, и поредното послание от Позлатения гребен.

Има ли по-добро място от плажа, за да скриеш пясък?

Има ли по-добро място от речното корито, за да скриеш камък?

Злото се покорява на собствената си природа.

Ириарте влезе, понесъл една от чашите, които децата му бяха подарили за Деня на бащата, и я постави пред нея.

– Добър ден и благодаря – поздрави го тя.

– Е, господа – обяви Ириарте, – можем да започнем, когато кажете.

Амая отпи една голяма глътка от кафето си и се приближи до дъските.