Зовът на костите

– Голяма. Аготите са живели с векове в „Босате“, без да им се позволява да се приобщят към местното население. Третирали ги като по-долна категория, нямали право да живеят в друг квартал, да въртят търговия, нито да сключват брак с хора, които не са аготи. Занимавали се с дърводелство и кожарство, понеже тези занаяти били смятани за нездравословни, освен това ги задължавали да пришиват на дрехите си отличителен знак, та да ги разпознават, и дори да дрънкат със звънче, за да съобщават за присъствието си, досущ като прокажените. И както често се е случвало в историята, Църквата не спомогнала ни най-малко за тяхната интеграция, напротив. Знае се, че са били християни и че зачитали и спазвали католическите обреди, но Църквата се отнасяла към тях като към парии. Кръщавали ги в отделен купел, а използваната в тях светена вода се изхвърляла. Не им се позволявало да се приближават до олтара и често ги принуждавали да стоят в дъното на храма и да влизат в храма през друга, по-малка врата. В Арискун например ги отделяли от останалите богомолци с решетка, но тя била премахната заради дълбокия срам, който това отношение предизвиква дори днес у жителите на Арискун.

– Чакай да видя дали съм разбрала: ти ми казваш, че сегрегацията на определена расова общност през Средновековието е историческата причина, на която се позовава отец Сарасола, за да обясни оскверняването на църквата в Арискун днес?

– Точно така – потвърди Йонан.

– Сегрегация като тази, от която страдали евреи, маври, цигани, знахарки, бедняци и така нататък. Ако на всичко отгоре ми кажеш, че са ги подозирали, че може би пренасят проказата, не е нужно да добавяш повече. Само споменаването на тази страшна болест сигурно е било достатъчно, за да държи в ужас цялото население. От друга страна, в долината на Бастан са били изгорени на клада десетки жени, нарочени за магьосници, в много от случаите наклеветени от собствените си съседи, нищо че открай време живеели в долината. Всяко поведение извън рамките на „нормалното“ будело подозрения за връзки с дявола, но този тип отношение към различните общности или етноси се е наблюдавал в цяла Европа, няма страна без подобен епизод в своята история. Аз не съм историчка, Йонан, но знам, че по онова време Европа е воняла на човешко место, изгорено на кладите.

– Така е, но в случая с аготите сегрегацията продължила с векове. Поколение след поколение жители на „Босате“ били лишавани от най-елементарните права, между другото в даден момент се оказали толкова онеправдани и в продължение на толкова дълго време, че от Рим пристигнала папска була, с която им се признавали същите права като на всеки друг жител и се настоявало за прекратяване на сегрегацията. Злото обаче вече било сторено, обичаите и поверията са много устойчиви на логиката и разума, така че аготите продължили да търпят дискриминация още много години.

– Да, в долината на Бастан всичко се променя доста бавно. Днес това е предимство, но в миналото сигурно е било тежко да се живее тук... но дори така да е...

– Шефке, повредените при нападенията символи ясно сочат към сегрегацията на аготите. Кръщелният купел, в който не можели да бъдат кръщавани. Скамейка от първия ред, запазена за благородниците и забранена за аготите. Покривките на олтара, мястото, до което не им се позволявало да припарят...

– Ами костите? Тези майру-бесо?

– Това е древна вещерска практика, също свързвана с аготите.

– Да, бе, да, вещерство... Откъдето и да го погледнем, ми изглежда съшито с бели конци. Да, костите придават специален елемент, признавам, но останалото си е най-обикновено хулиганство. Ще видиш как до няколко дни ще задържим двама-трима напушени хлапаци, които са се промъкнали в църквата да вършат магарии и са се поувлекли. Това, което ме впечатлява, е интересът на архиепископията към цялата история.

– Тук е разковничето. Ако някой може и трябва да разпознава симптомите на едно поругаване с историческа основа, това са те; видяхте физиономията на енорийския свещеник, той беше почти пред припадък.

Амая ядосано изпухтя.

– Може и да си прав, но знаеш колко са ми неприятни темите, свързани с мрачното минало на долината, все се намира някой, който да се заиграе с тази карта – каза тя и погледна часовника си.

– Имаме време – успокои я Йонан.

– Не толкова, трябва да мина и през вкъщи да нахраня Ибай – усмихна се тя.

5

Амая зърна лейтенант Падуа още с влизането си в бар „Ируня“ на площад „Кастильо“, съвсем близо до дома й. Единствено той седеше сам и макар да беше с гръб, мокрите петна по шлифера му ясно си личаха.

– Вали ли в Бастан, лейтенант? – попита тя вместо поздрав.

– Както винаги, госпожо инспектор, както винаги.

Седна срещу него и си поръча безкофеиново кафе и малка бутилка вода. Изчака сервитьорът да сложи напитките на масата.

– Казвайте за какво искахте да поговорим.