Зовът на костите

– Искам да поговорим за случая с Йоана Маркес – поде лейтенант Падуа без предисловия. – Или по-точно за случая с Хасон Медина, защото сме на едно мнение, че лично той е убил момичето. Както знаете, преди близо четири месеца, в деня, когато трябваше да започне процесът, Хасон Медина се самоуби в тоалетната на съда. – Амая кимна утвърдително. – Тогава бе предприето обичайното рутинно разследване при подобни случаи, в което няма нищо за отбелязване, ако не се смята посещението няколко дни по-късно на надзирателя, който бе довел Медина от затвора и когото може би помните от съда. Той стоеше там, до тоалетната, пребледнял като платно.

– Помня, че до полицая имаше един надзирател.

– Същият, Луис Родригес. Той дойде при мен много притеснен и ме помоли да бъда пределно ясен в заключенията от разследването, най-вече по отношение на това, че ножът, използван от Медина за самоубийството, без съмнение е бил внесен в сградата на съда от трето лице и че той самият не носи отговорност. Беше силно обезпокоен, защото за втори път надзираван от него затворник посягал на живота си. Разказа ми, че първият път бил преди три години, когато един затворник се обесил в килията си през нощта. Управата на затвора сметнала, че е било редно да приложат протокола за предотвратяване на самоубийства, като му сложат съкилийник. Затова сега, след като за втори път се оказваше замесен в подобен случай, направо не беше на себе си и се боеше от някакъв вид наказание или уволнение. Успокоих го и за да се намирам на разговор, го запитах за другия затворник. Някакъв тип, който убил жена си и обезобразил трупа, като й отрязал едната ръка. Родригес не знаеше дали ампутираният крайник е бил намерен, или не, така че си представете изненадата ми, когато се обадих на колегите от Националната полиция в Логроньо, защото те са водили случая, и оттам ми потвърдиха, че човекът наистина е убил съпругата си, с която живеели разделени и имал заповед да не я доближава заради предишни случаи на домашно насилие. Нищо особено, както в престъпленията, за които всеки ден слушаме в новините: почукал на вратата и когато тя отворила, я блъснал към стената и я зашеметил, след което я наръгал с нож два пъти в корема. Жената издъхнала от загубата на кръв, докато той вършеел из апартамента; дори си стоплил чиния с боб и я изял, седнал в кухнята, гледайки я как умира. После се омел, без дори да затвори вратата. Една съседка я открила. Заловили го след два часа в съседен бар, пиян и все още изпоцапан с кръвта на жена си. Веднага си признал, но като го запитали за ампутацията, казал, че няма нищо общо с това.

Падуа въздъхна.

– Ампутация на ръката от лакътя надолу с назъбен, но остър предмет, нещо като електрическа резачка или циркуляр. Как ви се струва, госпожо инспектор?

Амая съедини длани, опря показалци до устните си и постоя така няколко секунди, преди да заговори.

– За момента ми се струва случайно. Може да й е отрязал ръката, за да свали пръстен, брачната халка, за да затрудни разпознаването, макар че, след като се е намирал в собствения си дом, в това не би имало особен смисъл... виждала съм подобни неща. Освен ако няма нещо друго...

– Има и друго – потвърди той. – Отидох до Логроньо и се срещнах с полицаите, работили по случая. Те ми казаха нещо, което ми напомни още повече за случая с Йоана Маркес: убийството било брутално и нескопосано, престъпникът бил обърнал къщата наопаки, дори ножът, който използвал, бил взет от кухнята на жена му, а после го захвърлил окървавен до тялото. Пробождайки жертвата, той самият се порязал, но изобщо не обърнал внимание, така че оставил кървави следи из цялата къща, дори уринирал в тоалетната, без да пусне казанчето. Всичките му действия били жестоки и недодялани като него самия. Ампутацията обаче била извършена след смъртта, почти без капка кръв, с чист разрез до ставата. Не били открити нито отрязаният крайник, нито използваният инструмент. – Амая закима с интерес. – Срещнах се с директора на затвора. Той ми каза, че в момента на самоубийството затворникът се е намирал от няколко дни зад решетките, не показвал признаци за разкаяние, нито за депресия, нормално при подобни случаи. Бил спокоен и отпуснат, имал апетит и спял като пън. Понеже бил в период на адаптация, прекарал няколко дни сам в килията и не го посетил нито един роднина или приятел. И изведнъж една нощ, без никакъв сигнал, че се готви да извърши подобно нещо, взел, че се обесил в килията си, а това със сигурност му е коствало доста труд, повярвайте, защото в тази тясна кутийка няма нито една издатина толкова нависоко, че да увисне на нея. Направил го седнал на пода, което изисква много силна воля. Надзирателят го чул да се дави и вдигнал тревога. Когато влезли, бил още жив, но преди да дойде линейката, издъхнал.

– Оставил ли е предсмъртно писмо?

– И аз това попитах, директорът ми каза, че е оставил „нещо от тоя род“.

– Нещо от тоя род?