Зовът на костите

– Обясни ми, че бил надраскал нещо безсмислено на стената, като издълбал мазилката с дръжката на четката си за зъби – отвърна лейтенантът и извади от един плик снимка, която постави върху масата и я завъртя към нея. Една-единствена, съвсем четлива дума.

ТАРТАЛО.

Амая вдигна смаяно очи, търсейки отговор от Падуа. Той се усмихна доволно и се облегна назад на стола.

– Виждам, че успях да привлека вниманието ви, госпожо инспектор. Тартало, написано по същия начин както в бележката, която Медина остави на ваше име – продължи той и сложи върху масата прозрачен джоб, в който имаше плик, адресиран до инспектор Саласар.

Амая замълча, претегляйки всичко, което лейтенант Падуа й бе разказал през последния час. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да намери смислено и задоволително обяснение за това как бе възможно двама обикновени, несръчни и неорганизирани убийци да осакатят по еднакъв начин жертвите си, без да оставят следи как са го извършили, и то при изобилието от улики навсякъде другаде на местопрестъплението, и как така бяха избрали една и съща и доста рядко употребявана дума, за да подпишат деянието си.

– Добре, лейтенант, виждам накъде биете, но не знам защо ми разказвате всичко това, в крайна сметка жандармерията се занимава със случая на Йоана Маркес, в нейните правомощия е и транспортирането на затворници. Случаят, ако има такъв, е ваш – каза тя и побутна снимките към Падуа.

Той ги взе, загледа се мълчаливо в тях и звучно въздъхна.

– Проблемът, инспектор Саласар, е, че няма да има случай. Направих тези разкрития на своя глава, въз основа на онова, което ми разказа надзирателят. Случаят със затворника от Логроньо е на Националната полиция и официално е прекратен, този на Йоана Маркес – също, след като сега убиецът й е вече мъртъв. Всичко, което ви разказах, съм го споделил с моите началници, но те не виждат достатъчно основания за започване на разследване.

Подпряла глава на едната си длан, Амая слушаше внимателно, хапейки горната си устна.

– Какво искате от мен, Падуа?

– Искам да се уверя, че между двете престъпления няма връзка, госпожо инспектор, но ръцете ми са вързани, от друга страна, в крайна сметка вие също сте замесена, а това – каза той, побутвайки отново писмото към нея – е за вас.

Амая прекара пръст по гладката найлонова повърхност, проследявайки краищата на плика и ясните, правилни букви, с които бе изписано името й.

– Посетихте ли килията на Медина в затвора?

– Вие сте невероятна. – Падуа се разсмя, клатейки невярващо глава. – Бях там сутринта, преди да ви се обадя. – Той се наведе настрани и извади нещо от чантата си. – Страница осем – каза, докато поставяше някаква папка върху масата.

Амая тутакси позна кориците. Доклад от аутопсия, беше виждала стотици такива, с име и номер върху корицата.

– Аутопсията на Медина, но ние вече знаем от какво е умрял.

– Страница осем – настоя Падуа.

Амая започна да чете, докато той рецитираше на висок глас, сякаш го бе наизустил.

– При Хасон Медина се наблюдава дълбока рана на десния показалец, толкова дълбока, че нокътят липсва, а кожата е разкъсана до живо месо. Директорът на затвора ми позволи да прегледам личните вещи на Медина. Още са при него, жената не ги иска и никой не ги е потърсил. Доколкото забелязах, Медина е бил доста простоват. Нито книги, нито снимки, нито по-съществени предмети, няколко стари броя от булевардно списание и един спортен вестник. Хигиенните му навици не са били особено развити: не е имал четка за зъби. Поисках да видя килията му и на пръв поглед нямаше нищо интересно. През тези месеци оттам са минали други затворници, но някакво предчувствие ме накара да напръскам стената с луминол и тя светна като коледна елха. Госпожо инспектор, в нощта преди процеса Хасон Медина си е порязал пръста, за да напише със собствената си кръв върху стената на килията си същото, което е написал и затворникът от Логроньо, и точно като своя предшественик след това посяга на живота си; с тази разлика, че Медина не го е извършил в затвора по една-единствена причина: трябвало е да ви връчи ето това – заключи той, сочейки плика.

Амая го взе и без да го погледне, го плъзна в джоба си, преди да напусне бара. Докато вървеше по улиците към дома си, усещаше неприятното му присъствие, лепнато за хълбока й като топла лапа. Извади телефона си и набра номера на младши инспектор Ечайде.

– Добър ден, шефке – отговори той.

– Добър вечер, Йонан, извинявай, че те безпокоя вкъщи...

– Какво ви трябва?

– Виж какво можеш да откриеш за митологичното същество Тартало, както и всичко свързано с думата, изписана с две „т“ по средата, t-a-r-t-t-a-l-o.

– Лесна работа, за утре ще го имате. Нещо друго?

– Не, няма друго. Много благодаря, Йонан.

– Няма защо, госпожо. До утре.