Зовът на костите

По примиреното им изражение разбра, че ги е убедила, и макар да не се нуждаеше от тяхното разрешение или съгласие, присъствието на възмутени близки само щеше да затруднява работата й.

– Можем да поръчаме поне заупокойна молитва за душата й – прошепна Марта.

– Разбира се, ще ви поолекне, а и на нея би се харесало.

Подаде им решително ръка, която и двете стиснаха.

– Работя по случая, ще се опитам да ускоря нещата и при първа възможност ще ви се обадя.

Амая влезе в залата, след като смени палтото със стерилна престилка. Доктор Сан Мартин се бе привел над стоманената маса и сочеше на двамата си помощници нещо върху екрана на компютъра.

– Добър ден. Или трябва да кажа добър следобед? – поздрави тя.

– За нас е добър следобед, вече обядвахме – отговори един от лекарите.

Амая сдържа гримасата на недоверие, която вече се изписваше на лицето й. Тя притежаваше стомашната издръжливост, която би следвало да притежава, но й се струваше... абсурдно да си представи как тези тримата си похапват, преди да се захванат с аутопсията.

Сан Мартин почна да надява ръкавиците си.

– Е, госпожо инспектор, кажете с кой от двамата да започнем.

– Кои двама? – попита тя объркано.

– Лусия Агире – отвърна докторът, сочейки покритото с чаршаф тяло върху масата. – Или Рамон Киралте – добави той, обръщайки се към по-далечната маса, върху която се виждаше обемист вързоп, все още в чувала за транспортиране.

Амая го погледна въпросително.

– И двете аутопсии са в програмата ми за днес, ще започнем от тази, която вие предпочитате.

Амая се приближи до торбата с тялото на Киралте върху масата, отвори ципа и огледа лицето му. Смъртта бе заличила напълно и последната капка чар, ако изобщо можеше да се говори такъв. Около очите се бяха образували тъмни петехии, които говореха за еднакъв брой спукани капиляри при напъните за повръщане. В полуотворената, изкривена в спазъм уста белееха зъбите и върхът на езика, който надничаше като трета устна, целият обложен с белезникав слой. Изгарянията от киселината обхващаха подутите устни; по тях все още имаше остатъци от повърнатата храна, която бе потекла към ухото и косата и бе оставила засъхнали сплъстени кичури. Амая погледна към масата, на която лежеше жената, и поклати невярващо глава. Жертва и палач само на два метра един от друг, в една и съща зала за аутопсия, не беше изключено дори двата гръдни коша да бъдат разтворени с един и същ скалел.

– Той не би трябвало да е тук – изрече тя мислите си на глас.

– Какво казахте? – попита Сан Мартин.

– Той не би трябвало да е тук... С нея. – Помощниците я гледаха учудено. – Не едновременно – поясни Амая и посочи другото тяло.

– Струва ми се, че и на двамата вече им е все едно, не мислите ли?

Амая ги погледна и осъзна, че колкото и да обяснява, няма да я разберат.

– Не съм убедена – прошепна тя на себе си.

– Добре, от кого да започнем, избирайте.

– Той въобще не ме интересува – отговори студено тя, – самоубийство и точка. – Вдигна ципа и скри лицето на Киралте.

Сан Мартин сви рамене и отви първото тяло. Амая спря пред масата, сведе глава за бърза молитва и чак след това погледна трупа. Без червено-белия пуловер тя едва позна в тялото пред себе си усмихнатата жена с жизнерадостно лице от снимката в антрето на дома й. Трупът беше вече измит, но синините, раните и кръвонасяданията бяха толкова много, че тялото изглеждаше мръсно.

– Докторе – каза Амая, приближавайки се към него, – всъщност трябва да ви помоля за една услуга. Знам колко стриктно спазвате процедурите, но това, което най-живо ме интересува, както се досещате, е ампутацията. Изисках снимките на костните останки, открити от жандармерията в пещерата край Елисондо – продължи тя и показа на Сан Мартин дебел плик. – Засега са ми предоставили само това и ви моля да сравните сеченията на разрезите по костите. Ако успеем да установим връзка между този случай и убийството на Йоана Маркес, съдията ще ни даде разрешение за допълнителни действия, които биха ни довели до напредък. Тази вечер имам среща с него и се надявам да мога да му представя нещо повече от теории.

Сан Мартин кимна с разбиране.

– Добре, да започваме.

Той запали мощна лампа върху трупа, центрира лупата върху раната на ръката и снима разреза. После се наведе, докато носът му почти опря в раната.

– Чист разрез, пост мортем, сърцето вече е било спряло, а кръвта е започвала да се съсирва. Направен е с назъбен предмет от рода на електрически трион за рязане на дървета, но по-различен; напомня ми много за случая на Йоана Маркес, защото посоката на разреза предполага също така електрически нож или циркуляр. Тъй като тогава се прие, че извършителят е бащата, не бяха проведени повече проучвания за предмета, с който го бе извършил, направено бе сравнение с някои от неговите инструменти вкъщи и в колата, но без положителен резултат.

Амая нареди върху негатоскопа снимките, които Падуа й бе предоставил, и светна бялата светлина, докато Сан Мартин поставяше до тях току-що изплютата от принтера снимка.