Зовът на костите

Амая обходи с очи гърбовете на книгите, сред които забеляза „Предизвикателството на испанската кухня“, дебелия тъмен том на „Ел Були“¹¹ и красивото издание „Испанска кухня“ на Кàндидо.

11Прочут каталонски ресторант, съществувал от 1962 до 2011 г., световноизвестен с гастрономическата дейност на каталонския готвач Феран Адриà. – Б. пр.

Сервитьорът постави пред тях рибно блюдо.

– Мерлуза със сос велютè и желе от морски раци „Некора“, с щипка ванилия, черен пипер и лайм.

Амая ядеше, оценявайки наполовина вкуса на ястието, докато поглеждаше часовника си и слушаше баналните приказки на съдията.

Когато най-сетне отнесоха чиниите, Амая отказа десерта и поръча кафе. Съдията последва примера й, макар и видимо разочарован. Тя изчака сервитьорът да постави чашите на масата, пак извади документите и ги сложи пред Негова Светлост.

Забеляза неудоволствието на лицето му, но й беше все едно. Изправи се на стола и веднага се усети уверена, в свои води. Завъртя малко стола така, че да вижда входа, и за пръв път откакто бе дошла, се почувства добре.

– По време на аутопсията открихме улики, които сочат доста основателната вероятност случаят на Лусия Агире да е свързан поне с още един друг, регистриран преди година в селището Лекарос. – Тя посочи една от папките и я отвори пред съдията. – Йоана Маркес е била изнасилена и удушена от своя пастрок, който призна престъплението по време на задържането си, но тялото на момичето се оказа със същия тип ампутация както при Лусия Агире: с отрязана до лакътя ръка. Двамата убийци – и този на Йоана Маркес, и този на Лусия Агире, са се самоубили и са оставили сходни послания. – Амая му показа снимките на стената в килията на Киралте и бележката, която Медина бе адресирал до нея.

Съдията кимна заинтригуван.

– Мислите, че са се познавали?

– Съмнявам се, но ще проверим, ако издадете разрешение за разследването.

Съдията я погледна колебливо.

– И още нещо – продължи тя, клатейки глава в знак на съмнение. – Възможно е да не означава нищо, но попаднах на следи, които показват подобни ампутации поне в още един случай на убийство, разкрито в Логроньо преди три години; при него, колкото и непохватно да е извършено, има една екстра: ампутация като по хирургически учебник, но отрязаният крайник липсва, както в сегашните два случая.

– Във всичките? – възкликна с тревога Маркина, разлиствайки документите.

– Да, три за момента, но имам предчувствието, че може да са повече.

– Обяснете ми какво точно търсим? Странен клуб на непохватни убийци, решили да имитират зловещо престъпление, за което са научили от пресата?

– Възможно е, макар че пресата едва ли е дала толкова много подробности около ампутацията, та някой да ги повтори с такава точност. Поне в случая с Йоана Медина запазихме в тайна това сведение. Но мога да потвърдя, че преди да се самоубие в килията си, престъпникът от Логроньо е оставил върху стената същото послание, и то написано по същия начин, което е доста любопитно, защото обикновено думата се пише с едно „т“. Всичко това ме навежда на мисълта за еднакъв метод на действие, с един и същ отличителен белег, което само по себе си е недвусмислен знак за идентичност: подписът на едно и също лице. Вероятността подобни чудовища да се отдалечат до такава степен от присъщото за бруталните убийци поведение е, меко казано, неправдоподобна. Случаите, с които успях да се запозная, съдържат всички белези на профила: роднинство с жертвата, многократно малтретиране във времето, алкохолизъм или наркотици, агресивен и лишен от разум нрав. Единственото, което не пасва, е ампутацията на ръката след убийството, и то една и съща ръка при всичките случаи, както и изчезването на крайника.

Съдията прелистваше един от докладите.

– Аз лично разпитах пастрока на Йоана Маркес – продължи Амая – и когато го попитах за ампутацията, той категорично отрече да я е извършвал, при все че вече беше признал за преследването, убийството, настървеността, поругаването на трупа, че я е изнасилил, след като вече е била мъртва... но за ампутацията заяви, че не знае нищо.

Амая наблюдаваше съдията. Той замислено преценяваше сведенията, като разсеяно прокарваше ръка по челюстта си, следвайки очертанията на брадичката, при което изглеждаше по-възрастен и по-привлекателен.

– Тогава какво предлагате?

– Мисля, че може би сме изправени пред съучастник, пред второ действащо лице, което да се окаже връзката между поне три от убийствата и тримата извършители.