813 — Двойният живот на Арсен Люпен

„Господин председателю на Съвета.

Знаейки какъв интерес проявявате към г-н Льонорман, аз ще Ви поставя в течение на фактите, които случайността ми разкри.

Г-н Льонорман е затворен в мазето на вила «Глисин» в Гарш, близо до пансиона… Бандитите от хотел «Палас» са решили да го убият днес в два часа. Ако полицията има нужда от моята помощ, ще бъда в един и половина в градината на пансиона или у г-жа Кеселбах, на която имам честта да съм приятел.

Приемете, господин председател на Съвета и т.н.

Подпис: принц Сернин“

— Това съобщение е много важно, скъпи господин Вебер — каза Валанглей. — Ще прибавя, че трябва да имаме пълно доверие в твърденията на принц Пол Сернин. Много пъти съм вечерял с него. Той е сериозен, интелигентен мъж…

— Ще ми позволите ли, господин председател — каза заместник-началникът на Сигурността — да Ви съобщя за едно друго писмо, което получих тази сутрин?

— По същия въпрос ли?

— Да.

— Да видим.

Той взе писмото и прочете:

„Господине,

Предупреждавам Ви, че принц Пол Сернин, който се представя на г-жа Кеселбах, всъщност е Арсен Люпен.

Само едно доказателство е достатъчно: Пол Сернин е епиграма на Арсен Люпен. Това са същите букви. Нито една повече, нито по-малко.

Подпис: Л.М.“

А г-н Вебер добави, докато Валанглей се чудеше:

— Този път нашият приятел Люпен е намерил противник от неговия ранг. Докато единият разобличава, другият ни го предава. И хоп, лисицата попада в капана.

— В такъв случай? — каза Валанглей.

— В такъв случай, господин председател, ще се опитаме да ги заловим и двамата… А за целта водя двеста души.

ЖЪЛТОЗЕЛЕНИЯТ РЕДИНГОТ

I

Дванадесет и четвърт на обяд. Ресторант близо до Мадлената. Принцът обядва. На съседната маса сядат двама младежи. Той ги поздравява и започва да говори с тях като със случайно срещнати приятели.

— На акция ли сте?

— Да.

— Колко души общо?

— Шест, както изглежда. Всеки се движи отделно. Имаме среща с г-н Вебер в един и три четвърти близо до пансиона.

— Добре, ще бъда там.

— Какво?

— А кой ръководи акцията? Нали аз трябва да намеря г-н Льонорман жив?

— Значи Вие мислите, шефе, че Льонорман не е мъртъв?

— Сигурен съм в това. Да, сигурен съм от вчера, че Алтенхайм и неговата банда са завели г-н Льонорман и Гурел на моста Буживал и са ги хвърлили през борда. Гурел е потънал. Г-н Льонорман се е спасил. Аз ще дам всички необходими доказателства, когато му дойде времето.

— Но щом като е жив, защо не се показва?

— Защото не е свободен.

— Значи е вярно това, което казахте? Той се намира в подземието на вилата „Глисин“.

— Имам всички основания да вярвам, че е така.

— Но как научихте?

— Това е моя тайна. Мога да Ви съобщя само, че театралният спектакъл… как да кажа… ще бъде сензационен. Свършихте ли?

— Да.

— Колата ми е зад Мадлената. Елате при мен.

В Гарш Сернин отпрати колата и те поеха по пътеката, която водеше към училището на Женевиев. Там той се спря.

— Слушайте ме добре, деца. Това е изключително важно. Вие ще позвъните на вратата на пансиона. Носите си картите, нали? Ще отидете до необитавания павилион „Ортанс“. Там ще слезете в подземието и ще намерите стар капак на прозорец, трябва само да го повдигнете и ще намерите отвор към тунела, който открих наскоро и който създава пряка връзка с вила „Глисин“. През него именно ще се срещнат Гертруд и барон Алтенхайм и точно оттам е минал г-н Льонорман в крайна сметка, за да попадне в ръцете на своите врагове.

— Мислите ли, шефе?

— Да, мисля. А сега, ето за какво става дума. Ще се уверите дали тунелът е в същото състояние, в което го оставих тази нощ, дали двете врати, които го преграждат, още са отворени и дали още един пакет, увит в черен плат, който саморъчно поставих, стои в дупката до втората врата.

— Да отворим ли пакета?

— Няма нужда, това са дрехи за преобличане. Вървете и да не се набивате в очи. Чакам Ви.

Десет минути по-късно те се върнаха.

— Двете врати са отворени — каза Дудвил.

— А пакетът?

— Стои си на мястото, близо до втората врата.

— Отлично! Часът е един и двадесет и пет. Вебер ще пристигне със своите шампиони. Вилата се наблюдава. Ще я обградят, щом Алтенхайм влезе. Аз, по споразумение с Вебер, ще позвъня. А за после имам план. Хайде, мисля, че няма да скучаем.

След като ги отпрати, Сернин се отдалечи по пътеката за училището, като си говореше сам: