813 — Двойният живот на Арсен Люпен

— Номер 38?… Аз съм… без излишни приказки… Вчера ли? Да, ти го изпусна в градината. Очевидно друг път… но няма време. Снощи той накарал да претърсят дома ми… ще ти разкажа… Нищо не е намерил, разбира се… Какво?… Ало! Не, старият Щайнвег отказва да говори… нито заплахи, нито обещания, нищо не помага… Не знаем какъв е бил проектът на Кеселбах в историята на Пиер Льодюк отчасти… Той единствен държи ключа на загадката… и дори тази. Нощ… без какво… Е, какво искаш, всичко друго, но няма да му позволя да изчезне. Ами ако принцът ни го отмъкне? Охо! До три дни трябва да му видим сметката… Имаш ли предложение?… Наистина… идеята е добра. Охо, отлична… аз ще се заема. Кога ще се видим? Искаш ли в сряда? Добре. Ще дойда в сряда… в два часа.

Той постави слушалката на мястото й и излезе. Сернин го чу да дава заповеди.

— И този път ще внимавате, нали? Да не се оставите да Ви изпързалят глупаво като вчера, аз ще се върна довечера.

Тежката врата на вестибюла се затвори, после се чу хлопването на градинската врата и звънчето на отдалечаващия се кон.

След двадесет минути влязоха двама прислужници, отвориха прозорците и подредиха стаята.

Когато излязоха, Сернин почака още доста време до момента, когато предполагаше, че ще отидат да похапнат долу в кухнята. После се измъкна от шкафа и започна да разглежда леглото и стената, до която беше опряно леглото.

„Странно, си каза той, странно… Тук няма нищо особено. Леглото няма двойно дъно… Отдолу няма отвор. Да видим в съседната стая.“

Той отиде тихо в нея. Стаята беше празна, без каквито и да било мебели.

„Старецът не лежи тук… Да не би да е в стената? Невъзможно, тя е по-скоро преграда, и то много тънка. По дяволите! Нищо не разбирам.“

Проучи пода сантиметър по сантиметър, после стената, леглото, като си губеше времето с ненужни опити. Но несъмнено имаше някакъв номер, може би много прост, но в момента не го схващаше.

„Освен ако, си каза той, Алтенхайм е бълнувал… Това е единственото приемливо предположение. А има само един начин да го проверя — да остана и аз оставам. Да става каквото ще!“

От страх да не го изненадат, той се върна в скривалището си и не мръдна повече, като мечтаеше и подремваше измъчван между другото от силен глад.

Светлината намаля. Настъпи мрак.

Алтенхайм се върна чак след полунощ. Той се качи в стаята си сам този път, съблече се, легна и веднага, както и предишната вечер, загаси електричеството.

Настъпи същото тревожно очакване, дори същото слабо необяснимо изскърцване. И със същия подигравателен глас Алтенхайм произнесе:

— И тъй, как сте, приятелю?… Ругаете ли?… Не бива така, приятелю, не искаме това от теб. Ти си на грешен път. Аз имам нужда от добри пълни, подробни признания за всичко, което си сънувал за Кеселбах… историята на Пиер Льодюк и т.н. Ясно ли е?

Сернин слушаше изумено. Този път не се лъжеше: баронът се обръщаше действително към стария Щайнвег. Впечатляващ разговор! Струваше му се, че сънува загадъчния диалог между жив и мъртвец, разговор между едно безименно същество, което диша в друг свят — невидимо, неосезаемо и несъществуващо същество.

Баронът поде иронично и жестоко:

— Гладен ли си? Ами яж, приятелю. Само че помни, аз ти давам наведнъж цялата дажба хляб и като изяждаш по няколко трохи на 24 часа, ще ти стигнат най-много за седмица… Да кажем за десет дни! След десет дни край, няма да има вече татко Щайнвег, освен ако дотогава се съгласиш да проговориш. Няма ли? Ще видим това утре… Спи, приятелю!

На другия ден в един часа след една нощ и една сутрин, през които нищо не се случи, принц Сернин излезе тихо от вила „Дюпон“ и с олекнала глава и омекнали крака вървеше към най–близкия ресторант и резюмираше положението:

„И тъй, следващия вторник Алтенхайм и убиецът от хотел «Палас» имат среща в Гарш в къща, чийто телефонен номер е 38. Значи във вторник ще предам двамата виновни и ще освободя г-н Льонорман. Същата вечер ще дойде ред и на стария Щайнвег и най-сетне ще науча дали Пиер Льодюк е син на месар или не. Дали мога достойно да направя от него съпруг на Женевиев. Така да бъде!“

Във вторник към 11 часа по обед Валанглей, председателят на Съвета, повика префекта на полицията, заместник-началника на Сигурността г-н Вебер и им показа писмото, което получи по пневматичната поща, подписано от принц Сернин.