Ангел с часовников механизъм

— Няколко от тях нападнаха сестра ти снощи — отговори Уил, —

цяло щастие е, че чудовищните ловци на сенки бяха наблизо, за да я

спасят.

— Макар че и тя самата не се справяше никак зле — промърмори

Джем.

— Знаеш ли нещо за тези машини? — попита трескаво Шарлот, като

се приведе напред. — Каквото и да е? Де Куинси спомена ли нещо пред

теб?

Нат потъна в стола си.

— Да, но не можах да разбера нищо. Нещо механиката не ми се

удава...

— Просто е — каза Хенри с глас, сякаш се опитваше да успокои

подплашена котка, — в момента машините на де Куинси са просто

механизми. Трябва да се навиват, като часовници. Но ние намерихме

копие от заклинание в библиотеката му, от което разбрахме, че той се

опитва да им вдъхне живот, като влее демонична енергия към

механичната обвивка.

— А, това! Спомена за това — отговори Натаниъл като дете, доволно,

че е могло да отговори правилно в клас. Теса направо видя как ушите на

развълнуваните ловци на сенки се наострят. Точно това искаха да научат.

— Затова нае Сестрите на мрака, не само заради Теса. Както знаете, те са

магьосници. Задачата им бе да разберат какво трябва да се направи. И те

разбраха. Неотдавна, само преди няколко седмици.

— Открили са? — Шарлот бе смаяна. — Но тогава какво чака де

Куинси? Защо не ни е нападнал?

Нат погледна първо нейното развълнувано лице, после това на Теса,

а сетне и останалите в стаята.

— Но аз мислех, че знаете. Той каза, че обвързващото заклинание

може да се направи само при пълнолуние. Когато това стане, Сестрите ще

започнат работа и после... Той има дузини от тези създания, складирани в

скривалище. Предполагам, ще ги съживи и...

— Пълнолуние? — Шарлот погледна към прозореца и прехапа устни.

— Но това е съвсем скоро. Утре вечер, мисля.

Джем се изпъна като струна.

— Ще проверя лунния календар в библиотеката. Връщам се веднага

— каза той и изчезна през вратата.

Шарлот се обърна към Нат.

— Сигурен ли си?

Нат кимна и преглътна.

— Когато Теса избяга от Сестрите на мрака, де Куинси обвини мен за

това, макар самият аз да не знаех нищо. Каза ми, че ще остави Децата на

нощта да излочат кръвта ми за наказание. Държа ме затворен дни преди

сбирката им. Не се интересуваше какво говори пред мен, защото знаеше,

че ще умра. Чух го как се хвали, че Сестрите са овладели заклинанието. Че

приближава денят, в който нефилимите ще бъдат унищожени, а

ръководителите на клуба ще управляват Лондон както си пожелаят.

Уил го попита с напрегнат глас:

— Имаш ли някаква представа къде може да е де Куинси сега, след

като изгорихме къщата му?

Нат изглеждаше изтощен.

— Има скривалище в Челси. Сигурно се спотайва там с верните си

вампири. Поне стотина от клана му не бяха в имението онази нощ. Зная

къде е мястото. Ще ви го покажа на картата...

Той млъкна, когато Джем нахлу в стаята с очи, пълни с тревога.

— Пълнолунието — каза той, — не е утре, а тази вечер.

17

Извикай тъмнината

Старата църква и градинската стена,

потъмняха от водата.

И шепне повея на вятъра -

спуска се отново мракът.

Емили Бронте, „Старата църковна кула"

Шарлот хукна към библиотеката, за да предупреди Анклава за

спешния случай, за който трябваше да се погрижат тази вечер, а Хенри

остана в гостната с Натаниъл и останалите. Той бе изненадващо търпелив,

докато Нат вбесяващо бавно търсеше на картата мястото, където смяташе,

че е скривалището на де Куинси — къща в Челси, близо до Темза.

— Но не знам точно коя е — рече Нат, — ще трябва да сте

внимателни.

— Ние винаги сме внимателни — отвърна Хенри и пренебрегна

ироничния поглед на Уил. Не след дълго той го изпрати заедно с Джем в

оръжейната, където Томас подготвяше серафимските ками и останалото

въоръжение. Теса остана в гостната с Джесамин и Нат, докато Хенри отиде

до лабораторията си, за да вземе някои от най-новите си изобретения.

След като другите излязоха, Джесамин започна да пърха около Нат

— разпали огъня, донесе му още едно одеяло, което да увие около

раменете си, предложи да му почете книга, но той отказа. Теса си помисли,

че ако Джесамин очаква да спечели сърцето на Нат като го глези, я чака

горчиво разочарование. Нат беше свикнал да е обгрижван. Надали щеше

да забележи нещо специално в отношението й.

— Какво ще стане сега? — попита той накрая, почти затрупан от

купчината одеяла. — Господин и госпожа Брануел...

— О, наричай ги Хенри и Шарлот. Така правят всички — каза

Джесамин.

— Ще уведомят Анклава — това са останалите ловци на сенки в

Лондон — къде се намира скривалището на де Куинси, така че да

организират залавянето му — обясни Теса. — Но Нат, наистина не бива да

се безпокоиш за това. Трябва да си почиваш.

— Значи само ние ще останем тук? — очите на Нат бяха затворени.

— В тази стара, голяма къща. Изглежда странно.

— О, но Уил и Джем няма да ходят с тях — каза Джесамин. — Чух ги

да говорят в оръжейната, когато отидох да взема одеялата.

Очите на Нат се отвориха.

— Няма ли? — той звучеше удивен. — Но защо?

— Много са млади — каза Джесамин. — Ловците на сенки навършват

пълнолетие на осемнайсет. А при тази толкова опасна мисия, в която