Ангел с часовников механизъм

рече той. — Цитат от Библията. „Масфа, защото каза: Господ да бди над

теб и мен, когато сме далеч един от друг."

Теса не можа да отговори нищо, тъй като той се обърна и се затича

надолу по стълбите, за да се присъедини към Уил. Самият Уил бе

неподвижен като статуя. Ръцете му, покрити с ръкавици, бяха стиснати в

юмруци. Но може би това бе игра на светлината, защото когато Джем

стигна до него и го докосна по рамото, той се обърна засмян и без повече

да поглежда Теса, скочи на мястото на кочияша, следван от приятеля си.

Камшикът изплющя и каретата се устреми през портата, която се затвори

зад тях, сякаш от невидими ръце. Теса чу как ключалката изщраква шумно

в тишината. Някъде из града зазвъняха камбани.

Софи и Агата чакаха на входната врата. Агата й говореше нещо, но тя

сякаш не я слушаше. Софи погледна към Теса, докато тя влизаше и нещо в

погледа й й напомни за това как бе изглеждал Уил на двора. Но това,

разбира се, бе нелепо. От всички хора на света, точно Уил и Софи си

приличаха най-малко.

Теса отстъпи, за да може Агата да затвори големите, тежки двойни

врати. Тъкмо ги бе затворила, когато дръжката на лявата врата започна да

се върти сама.

Софи се намръщи.

— Едва ли се връщат толкова скоро, нали?

Агата погледна озадачено към въртящата се дръжка. Ръцете й все

още бяха на вратата. Тя се отдръпна, а портите се отвориха.

На прага стоеше фигура. За миг Теса видя само, че е висока и

облечена в раирано яке. Агата вдигна глава и каза смаяна:

— О, Бож...

Фигурата помръдна. Блесна светлина, отразена от метал. Агата

изпищя и залитна. Изглеждаше, като че ли се опитва да се отдръпне от

непознатия, но нещо й пречеше.

— Отче, който си на небесата — прошепна Софи, — какво е това?

За миг Теса видя цялата сцена, замръзнала като картина —

отворената врата, механичния автоматон с одраните ръце, в същото сиво,

износено яке. И, Боже, все още с кръвта на Джем, засъхнала в червеникаво-

черно върху посивялата плът, през чиито рани се показваше блестящ

месинг. Една от кървавите ръце бе хванала Агата за китката. Другата

стискаше дълъг, тънък нож. Теса пристъпи напред, но вече бе късно.

Създанието замахна с ножа с умопомрачителна скорост и острието потъна

в гърдите на Агата.

Жената се задави и посегна към оръжието. Парцаливото създание

остана ужасяващо неподвижно, докато тя стискаше дръжката на ножа, а

после с отвратителна лекота издърпа острието и я остави да падне на

пода. Автоматонът дори не видя последното. Той се обърна и излезе

обратно през вратата, от която бе дошъл.

Това извади Софи от вцепенението.

— Агата! — извика тя и се затича към нея. Теса хукна към вратата.

Автоматонът слизаше по стълбите към празния двор. Тя погледна към

него. Защо бе дошъл, защо си тръгваше сега? Нямаше обаче време да

мисли върху това. Тя потърси въжето на сигналната камбана и го дръпна

силно. Звукът проехтя из сградата, след което тя затръшна вратата

обратно, спусна резето и се обърна да помогне на Софи.

Заедно, двете успяха да повдигнат Агата и наполовина да я пренесат,

наполовина завлекат по-навътре, където паднаха на колене. Софи, която

късаше плат от бялата си престилка и го притискаше към раната на Агата,

каза с глас, в който личеше паника.

— Не разбирам, госпожице. Нищо не би трябвало да може да докосне

тази врата. Никой, който няма кръв на ловец на сенки.

Но те имат такава кръв, помисли си Теса, внезапно изпълнена с

ужас. Кръвта на Джем, засъхнала като боя върху металните ръце. Затова

ли чудовището се бе навело над Джем онази нощ, след битката на моста?

Затова ли си бе тръгнало, взело това, което му трябва — кръвта? Това не

означаваше ли, че може да се върне, когато си поиска?

Тя започна да се изправя, но вече бе късно. Резето, която държеше

вратата затворена, се строши със звук като от изстрел и падна на земята

на две половини. Софи погледна нагоре и отново изкрещя, но не остави

Агата, когато вратата се отвори като прозорец към нощта навън.

Стълбите пред Института вече не бяха празни. Те гъмжаха от

механични изчадия, които се изкачваха по тях с неестествени движения и

безизразни, втренчени лица. Те не бяха като онези, които Теса бе виждала

преди. Някои изглеждаха сглобени толкова набързо, че изобщо нямаха

лица, само метални овали, покрити тук-там с човешка плът. Вместо ръце и

крака, някои имаха части от машини, което бе още по-отвратително.

Единият от автоматоните имаше коса там, където трябваше да е ръката

му, а от ръкава на друг, като пародия на истинска ръка, се подаваше трион.

Теса се изправи и хукна към отворената врата, в отчаян опит да я

затвори. Бе тежка и се движеше мъчително бавно. Зад нея Софи пищеше

безпомощно, а Агата бе притихнала. С последен стон Теса затръшна

вратата...

И отдръпна ръцете си, когато вратата бе изтръгната от пръстите й и

изкъртена от рамката, като откъснат стрък трева. Тя отстъпи назад,

когато автоматонът, сграбчил вратата, я захвърли настрани и пристъпи

напред. Металните му крака кънтяха по каменния под, следван от още

един като него, а после и още един.