Ангел с часовников механизъм

Теса се обърна към брат си, ала Нат сякаш бе забравил, че тя — или

който и да било друг — е там. Той гледаше право към Мортмейн, а на

лицето му бе изписано особено изражение, смес от страхопочитание и

възхищение. Той се втурна напред и мина покрай Теса, която се опита да

го задържи, ала той се отърси от ръката й, сякаш пъдеше муха. Сетне

застана пред Мортмейн и с вопъл падна на колене, стиснал ръце като за

молитва.

— Единственото ми желание — рече той, — е да ви служа, Магистре!

Госпожа Дарк продължаваше да се смее.

— Моля? — попита Джем удивен, повишил глас, за да надвика

оглушителния кикот. — Какво имаш предвид?

Въпреки парцаливия си вид госпожа Дарк изглеждаше почти

триумфираща.

— Де Куинси не е Магистърът — просъска тя, — той е просто една

глупава пиявица, с нищо не превъзхожда останалите. Това, че са ви

заблудили така лесно, означава, че нямате идея нито кой е Магистърът,

нито с какво си имате работа. Вие, малки ловци такива, сте мъртви. Просто

още не сте го разбрали.

Всичко това дойде много на Уил. С ръмжене той се заизкачва по

стълбите с насочена напред серафимска кама. Джем му извика да спре, но

твърде късно. Госпожа Дарк, оголила зъби като съскаща кобра, хвърли

отрязаната глава на сестра си по Уил. С вик на погнуса той отскочи

настрани и тя се възползва от това, за да се спусне покрай него надолу по

стълбите и през оформения като рамка свод на западната част на фоайето,

потъвайки в сенките, лежащи отвъд него.

Главата на госпожа Блек се търкулна няколко стъпала и спря до

върха на ботуша на Уил. Той погледна надолу и направи гримаса. Един от

клепачите й бе затворен, а езикът й, сив и изсъхнал, висеше от устата,

сякаш се плезеше на целия свят.

— Ще повърна — каза той.

— Нямаме време за това — отговори му Джем, — хайде...

И той се спусна през свода подир госпожа Дарк. След като побутна с

погнуса отрязаната глава с върха на ботуша си, Уил последва своя приятел

тичешком.

— Магистърът? — повтори Теса замаяно. — Но това бе невъзможно.

Де Куинси бе Магистърът. Онези създания на моста казаха, че му служат.

Нат каза...

Тя погледна към брат си.

— Нат?

Това се оказа грешка. Погледът на Мортмейн се спря върху Теса и

той се ухили.

— Хванете превръщенката — нареди той на механичните същества

— и не я пускайте.

— Нат! — извика Теса, но брат й дори не я погледна. Внезапно

съживени, съществата се спуснаха към Теса.

Едно от тях я хвана, а металните му ръце се сключиха около тялото й

като менгеме. Дъхът й секна.

Мортмейн се ухили.

— Не съдете брат си твърде строго, госпожице Грей. Той се оказа по-

умен, отколкото предполагах. Негова бе идеята да подмамим младите

Карстерс и Херондейл навън с някаква нелепа история, така че спокойно

да мога да вляза.

— Какво става тук? — гласът на Джесамин потрепери, докато

погледът й обхождаше Нат, Теса и Мортмейн. — Нищо не разбирам. Кой е

този човек, Нат? Защо си коленичил пред него?

— Той е Магистърът — каза Нат, — ще постъпиш мъдро, ако

последваш примера ми.

Джесамин зяпна невярващо.

— Това ли е де Куинси?

Очите на Нат проблеснаха.

— Де Куинси е паун и слуга. Той се подчинява на Магистъра, чиято

истинска самоличност малцина знаят, ала аз съм един от избраните, от

любимците.

Джесамин изсумтя.

— Избран да пълзи в краката му, а?

Очите на Нат блеснаха отново и той се изправи на крака. Изкрещя

нещо на Джесамин, но Теса едва го чуваше. Металният автоматон бе

стегнал хватката си до такава степен, че тя едва дишаше. Пред очите й

заплуваха тъмни петна. Смътно чуваше как Мортмейн крещи на

създанието да охлаби хватката си, но то не се подчини. Тя задраска по

металните му ръце с отслабващи пръсти, едва усещайки как нещо около

гърлото й пърха като птица или пеперуда. Верижката около врата й

пулсираше и трептеше. Тя погледна надолу със замъглени очи и изумена

видя как мъничкият ангел с часовников механизъм се появява изпод

яката й. Той се издигна нагоре и издърпа верижката над главата й. Очите

му светеха, докато летеше. За пръв път, откакто бе разперил криле, Теса

видя, че всяко от тях е заострено и блестящо. Докато тя гледаше

невярващо, ангелът се спусна като стършел и преряза главата на

автоматона с криле, минавайки през месинг и метал, като предизвика

дъжд от искри.

Искрите зажилиха врата на Теса, но тя почти не усети болка.

Хватката на създанието се отпусна и тя се отскубна от него, а то залитна и

започна да се върти, като махаше на сляпо с ръце. По някакъв начин й

напомни за един скеч, който бе гледала, за вбесен джентълмен на

градинско парти, нападнат от пчели. Мортмейн, който забеляза с известно

закъснение какво става, изкрещя и другите създания се втурнаха към

Теса. Тя се огледа уплашено наоколо, но малкият ангел не се виждаше

никакъв.

— Теса! Махни се оттук!

Една хладна малка ръка я хвана за китката. Беше Джесамин, която я

теглеше назад, а пусналият Софи Томас застана пред нея. Джесамин

избута Теса зад себе си, към стълбите на антрето и пристъпи напред,

въртейки слънчобрана си. Лицето й бе изпълнено с решителност. Томас

нанесе първия удар. Той замахна напред с меча и посече гърдите на

съществото, което пристъпваше към него с протегнати ръце.