Ангел с часовников механизъм

доведете цялата армия на Рая и това няма да ви помогне с нищо! Няма

ангел, който да може да пробие този кръг!

— Госпожа Дарк — процеди през зъби Уил.

— Сега ме разпознахте, нали? Е, никой не е твърдял, че ловците на

сенки са особено умни — демонът оголи зеленикавите си зъби. — Това е

истинският ми вид. Неприятна изненада за вас, предполагам.

— Всъщност смятам, че има известно подобрение — отвърна Уил. —

И преди не бе особено хубава, но поне рогата внасят нотка на драматизъм.

— Какво си ти, тогава? — попита Джем, като остави клетката с

котката на пода. — Мислех, че със сестра ти сте магьосници.

— Сестра ми беше магьосница — изсъска създанието, което някога

бе било госпожа Дарк, — аз съм чистокръвен демон. Ейдолон,

превръщенец като скъпоценната ви Теса. За разлика от нея обаче не мога

да стана това, в което се превръщам. Не мога да докосвам ума на живите и

мъртвите. Затова Магистърът не ме искаше.

В гласа на създанието прозвуча обида.

— Той ме нае да я обуча, скъпоценното му протеже. Мен и сестра ми.

Знаехме как става превъплъщението. Научихме я. А тя никога не ни

благодари.

— Това сигурно те е обидило — каза Джем с най-успокояващия си

глас. Уил отвори уста, но като видя предупредителния поглед на Джем,

отново я затвори. — Да видиш как Теса получава това, което ти желаеш и

не го оценява.

— Тя така и не разбра каква чест й се оказва. Каква слава й е

отредена — жълтите очи на създанието горяха. — Когато избяга, яростта

на Магистъра се стовари върху нас. Той обяви награда за главите ни.

Това стресна Джем. Или поне така изглеждаше отстрани.

— Значи де Куинси ви е искал мъртви?

— Колко пъти да ви повтарям, че де Куинси не е Магистъра!

Магистърът е... — демонът изръмжа. — Опита се да ме измамиш, малки

ловецо, но няма да се получи.

Джем сви рамене.

— Не можеш да останеш тук завинаги. Накрая останалите от Анклава

ще дойдат. Ще изчакаме докато изнемощееш от глад и после ще си наша.

Сама знаеш как се отнася Клейвът с онези, които нарушават закона.

Госпожа Дарк просъска.

— Той може да ме е изоставил — каза тя, — ала все пак се боя от

Магистъра повече, отколкото от вас или вашия Анклав.

Или вашия Анклав. Значи наистина се боеше, помисли си Уил. Това,

което Джем й бе казал, бе вярно и тя трябваше да се изплаши, но това не

стана. Опитът на Уил подсказваше, че когато някой, който трябва да е

уплашен, не е, причината рядко е смелост. Обикновено означаваше, че

знае нещо, което ти не знаеш.

— Щом няма да ни кажеш кой е Магистърът — рече Уил с твърда

нотка в гласа, — може би ще успееш да ни отговориш на един прост

въпрос. Аксел Мортмейн ли е Магистърът?

Демонът зави, сетне постави лапи на устата си и се сви на земята.

Очите му горяха.

— Магистърът. Той ще помисли, че съм ви казала. Сега вече никога

няма да ми прости...

— Мортмейн? Но той ни предупреди... — Джем замълча. — Разбирам.

Бе пребледнял като платно. Уил знаеше, че мислите му следват

същия път, по който вървяха и неговите. Вероятно щеше да се сети пръв

— Уил предполагаше, че Джем всъщност е по-умният от двамата, но за

разлика от него, той рядко подозираше хората в най-лошото.

— Мортмейн ни излъга за Сестрите на мрака и обвързващото

заклинание — продължи Джем, мислейки на глас. — Всъщност Мортмейн

каза на Шарлот, че де Куинси е Магистърът. Ако не бе той, никога нямаше

да заподозрем вампира. Но защо?

— Де Куинси е нещастник — излая госпожа Дарк, все още свита в

пентаграмата. Явно бе решила, че повече няма нужда да крие каквото и да

било. — Той отказваше да се подчини на Мортмейн, искаше самият той да

стане Магистър. Такова поведение се наказва.

Погледът на Уил срещна този на Джем. Можеше да каже, че и

двамата си мислят едно и също.

— Мортмейн е надушил възможността да хвърли подозрение върху

свой съперник — каза Джем, — затова е избрал де Куинси.

— Вероятно той е скрил плановете за автоматоните в библиотеката

на де Куинси — съгласи се Уил. — Де Куинси така и не призна да са негови.

Дори не ги разпозна, когато Шарлот ги размаха пред него. Мортмейн е

наредил на автоматоните си да кажат, че работят за вампира. Вероятно

той е сложил печата на де Куинси върху гърдите на механичното момиче

и я е оставил в Къщата на мрака, за да я намерим. За да отклони

подозренията от себе си.

— Но Мортмейн не е единственият, споменал де Куинси — каза

Джем с натежал глас, — не забравяй брата на Теса, Уил. Натаниъл Грей.

Когато двама души лъжат за едно и също...

— Те работят заедно — довърши Уил. За момент почувства някакво

удовлетворение, но то бързо угасна. Не бе харесал Нат Грей, мразеше

начина, по който Теса се отнасяше с него, като че е безгрешен. Презираше

се за собствената си ревност. Сега знаеше, че е бил прав да смята Нат за

негоден. Но каква бе цената за това?

Госпожа Дарк се изсмя, високо и пискливо.

— Нат Грей — изплю тя името, — кучето на Магистъра. Той продаде

сестра си на Мортмейн, знаете ли? За шепа сребро. За да задоволи

собствената си суета. Аз никога не бих се отнесла така със сестра си. А вие

казвате, че демоните сме зли! Че хората имат нужда от защита срещу нас!

И избухна в смях.

Уил не й обърна внимание. Умът му трескаво работеше. Мили Боже,