Ангел с часовников механизъм

— Оставили сте го там? Самичък?

Джесамин хвърли ножа към стената и той издрънча.

— Аз съм дама, Софи. Естествено е един джентълмен да се пожертва,

за да може дамата да е в безопасност.

— Това са глупости! — Софи стисна ръце в юмруци. — Ти си ловец на

сенки! А Томас е само мундан! Можеше да му помогнеш! Но не си го

сторила... понеже си една егоистка! Ти си...ужасна!

Джесамин възмутено погледна Софи.

— Как смееш да ми говориш с такъв...

Но тя млъкна когато на вратата на Храма се потропа. После някой

отново почука, а след това се чу познат глас.

— Теса! Софи! Аз съм, Уил.

— Слава Богу — каза Джесамин, облекчена колкото от това, че е

спасена, толкова и от прекъсването на разговора със Софи. Тя забърза към

вратата.

— Уил! Аз съм Джесамин! И аз съм тук!

— Добре ли сте? — Уил звучеше така напрегнат, че сърцето на Теса

се сви. — Какво стана? Бързахме от Хайгейт до тук! Видяхме, че вратите на

Института са отворени. В името на Ангела, как е могъл Мортмейн да

нахлуе вътре?

— Някак си е заобиколил предпазните заклинания — каза Джесамин

с горчивина и посегна към дръжката на вратата. — Нямам представа как.

— Това вече няма значение. Той е мъртъв, а механичните му

същества са унищожени.

Тонът на Уил бе успокояващ. Защо тогава Теса не се чувстваше

спокойна? Тя се обърна към Софи, която намръщена гледаше към вратата.

Устните й се движеха, все едно си мърмореше нещо под носа. Софи имаше

Зрението, спомни си Теса. Шарлот й бе казала. Чувство за несигурност се

надигна и я заля като вълна.

— Джесамин! — извика тя. — Не отваряй вратата...

Но вече бе твърде късно. Вратата зейна отворена. И на прага стоеше

Мортмейн, заобиколен от механичните си чудовища.

* * *

Слава на Ангела за магическия прах, помисли си Уил. Гледката на

момче, яздещо кон без седло по „Фарингтън Роуд" щеше да предизвика

повдигания на вежди дори в голям град като Лондон. Но докато Уил

преминаваше, а конят му вдигаше пушилка изпод копитата си, цвилейки и

пръхтейки по улиците — никой не им обърна никакво внимание. Дори

изглеждаше, сякаш не го виждат. Намираха си и причини, да се отдръпнат

от пътя му — кой изпускаше очилата си, кой завиваше, за да не стъпи в

локва... и да не бъде стъпкан.

Почти осем километра деляха Хайгейт от Института. С карета този

път щеше да отнеме 45 минути, ала на Уил и Балиос им трябваха само 20,

за да се завърнат, макар конят да бе облян в пот и да пръхтеше от умора,

когато Уил мина през портата на Института и спря пред стълбите.

Сърцето му прескочи един удар. Вратите зееха отворени. Широко

отворени, сякаш за да поканят нощта. Това бе строго против Законите на

Завета. Той бе прав, нещо се бе объркало.

Слезе от гърба на коня, а ботушите му изтрополиха по плочите.

Зачуди се как да върже животното, но след като бе срязал хамута, такъв

начин нямаше, а и Балиос изглеждаше готов да го ухапе. Той сви рамене и

се изкачи по стъпалата.

Джесамин ахна и отскочи назад, когато Мортмейн пристъпи в

помещението. Софи изпищя и се скри зад една колона. Теса обаче бе

твърде смаяна, за да помръдне. Четирите автоматона, по два отляво и

отдясно на Мортмейн, гледаха право напред, а металните им лица

блестяха като маски.

Зад Мортмейн стоеше Нат. Около главата му бе увита саморъчно

направена превръзка, изцапана с кръв. Бе направена от парче плат от

ризата му — всъщност ризата на Джем. Горящите му очи се спряха на

Джесамин.

— Ти, кучко — изръмжа той и пристъпи напред.

— Натаниъл — гласът на Мортмейн изплющя като бич. Нат

замръзна. — Сега не е време за дребнава разплата. Има още нещо, което

искам от теб. Знаеш какво. Вземи го!

Нат се поколеба. Гледаше към Джесамин така, както котка гледа

мишка.

— Веднага, Натаниъл. Към оръжейната!

Нат откъсна поглед от Джеси. За момент се обърна към Теса, а

яростта в очите му бе заменена от подигравка. Сетне се завъртя на пети и

излезе от Храма. Два от автоматоните се отделиха от Мортмейн и

тръгнаха след него.

Вратата се затвори зад гърба му и Мортмейн се усмихна приятелски.

— Вие двете — каза той, поглеждайки към Джесамин и Софи, —

излезте!

— Не — гласът бе на Софи, тих, но твърд. За изненада на Теса,

Джесамин също не прояви готовност да излезе.

— Не и без Теса.

Мортмейн сви рамене.

— Добре — той се обърна към механичните същества. — Убийте

двете момичета, слугинята и ловеца на сенки.

Той щракна с пръсти и зловещите механизми се спуснаха напред.

Джесамин се обърна и побягна, но бе направила само няколко крачки,

когато едно от създанията я хвана и вдигна във въздуха. Софи се спусна

между колоните като Снежанка, бягаща в гората, но това не й помогна.

Второто създание бързо я хвана и я прикова към земята. Тя изпищя. За

разлика от нея, Джесамин бе напълно притихнала. Съществото, което я бе

хванало, бе запушило устата й с едната си ръка, а с другата бе стиснало

китката й. Металните пръсти се забиваха жестоко в плътта й. Тя зарита с

крака във въздуха, подобно на престъпник, увиснал на бесилото.

Теса чу гласа да излиза от гърлото й, сякаш говореше някой друг.

— Спрете! Моля ви, спрете!

Софи се бе отскубнала от създанието и пълзеше по пода на четири

крака. Съществото обаче се протегна, хвана я за глезена и я обърна по