Ангел с часовников механизъм

какво говореха? Кой беше Магистърът? През полузатворените си клепачи

видя как госпожа Дарк дръпва коприненото въженце, което удряше

камбаната, викаща Миранда да дойде и да отведе Теса обратно до стаята й.

Явно урокът за деня бе свършил.

— Значи остава за утре — каза госпожа Блек, — или може би дори за

довечера. Ако кажем на Магистъра, че е готова, съм сигурна, че ще дойде

незабавно.

Госпожа Дарк стана иззад бюрото и се изкикоти.

— Разбирам, че си нетърпелива да видиш труда си заплатен, Амелия.

Ала Тереза не може да е просто готова. Тя трябва да е... представителна, не

си ли съгласна?

Госпожа Блек също стана и измърмори нещо в отговор, което бе

заглушено от отворилата се врата. Миранда влезе в стаята. Гледаше също

тъй безизразно, както винаги. Гледката на окървавената и превита на

пода Теса не я трогна. Но пък, помисли си Теса, вероятно бе виждала далеч

по-лоши неща в тази стая.

— Отведи момичето до стаята й, Миранда — гласът на госпожа Блек

вече звучеше спокойно и делово, — и вземи нещата, които ти показахме.

Искаме да я преоблечеш и приготвиш.

— Нещата... които сте ми показали? — тъпо повтори Миранда.

Госпожите Дарк и Блек си размениха отвратени погледи и

приближиха Миранда, скривайки я от погледа на Теса. Теса чу как й

шепнат нещо на ухото и дори различи някои думи — „рокли", „гардероб",

„направи я хубава" и накрая доста жестокото „не съм убедена, че Миранда

е достатъчно интелигентна, за да изпълни толкова сложни заповеди,

сестрице".

Направи я хубава. Какво ги интересуваше тях дали тя е хубава или не,

след като можеха да я накарат да приеме какъвто вид те искат? Какво

значение имаше истинският й лик? И защо това би интересувало

Магистъра? Макар, че от поведението на Сестрите си личеше, че той

определено се интересува.

Госпожа Блек излезе от стаята, следвана както винаги от сестра си.

На вратата госпожа Дарк се спря и погледна към Теса.

— Запомни, Тереза — рече тя, — тази вечер е събитието, за което бе

цялата тази подготовка. — Тя стисна роклята си с костеливи пръсти. — Не

ни проваляй.

И затръшна вратата зад себе си. Теса потръпна от звука, но Миранда,

както винаги, остана съвсем спокойна. През цялото време, което бе

прекарала в Къщата на мрака, Теса никога не бе успяла да стресне другото

момиче, да я изненада така, че да види естествено изражение на лицето й.

— Хайде — каза Миранда, — трябва да се качим горе.

Теса бавно се изправи на крака. Умът й трескаво работеше. Животът

в Къщата на мрака бе ужасен, но тя осъзна, че почти е свикнала с него.

Поне знаеше какво да очаква. Знаеше, че Сестрите на мрака я подготвят за

нещо, макар да не знаеше за какво. Вярваше — може би наивно, — че няма

да я убият. Защо да я обучават толкова усърдно, само за да я убият?

Но нещо в злорадия тон на госпожа Дарк я стресна. Нещо се бе

променило. Те бяха постигнали с нея всичко, което искаха. Сега щеше да

им бъде платено.

Но кой плащаше?

— Хайде — повтори Миранда, — трябва да те приготвим за

Магистъра.

— Миранда — каза Теса. Говореше спокойно, както би говорила на

нервна котка. Миранда никога не бе отговаряла на Теса досега, но от опит

глава не болеше. — Кой е Магистърът?

Последва дълго мълчание. Миранда погледна право напред, а

бледото й лице остана безизразно. После, за изненада на Теса, отговори.

— Магистърът е велик човек — каза тя. — Оказана ти е честта да се

омъжиш за него.

— Да се омъжа? — повтори Теса. Изненадата бе толкова голяма, че

внезапно видя цялата стая по-ясно — Миранда, кървавият парцал на пода,

тежкият месингов глобус, останал в положението, в което го бе завъртяла

госпожа Блек.

— Аз? Но кой е той?

— Той е велик човек. Оказана ти е голяма чест — повтори Миранда.

— Сетне пристъпи към Теса. — Сега трябва да дойдеш с мен.

— Не — дръпна се Теса от другото момиче и започна да отстъпва,

докато гърбът й не се удари болезнено в бюрото. Тя се огледа отчаяно

наоколо. Можеше да побегне, но нямаше как да мине покрай Миранда, за

да стигне вратата, а прозорци и врати към други стаи нямаше. Ако се

скриеше под бюрото, Миранда щеше просто да я измъкне оттам и да я

завлече насила към стаята й.

— Миранда, моля те.

— Сега трябва да дойдеш с мен — повтори Миранда. Почти я бе

достигнала. Теса можеше да види отражението си в черните й очи,

усещаше леката, горчива миризма на изгоряло, която лъхаше от дрехите и

кожата й.

— Трябва...

Със сила, която не бе подозирала, че притежава, Теса сграбчи

основата на месинговия глобус, вдигна го и удари с все сила Миранда по

главата.

Чу се отвратителен звук, като от стъпкано стъкло. Миранда се

олюля... и след това се изправи. Теса изпищя и изтърва глобуса.

Лявата част на лицето на Миранда бе смачкано, като хартиена маска,

деформирана от едната страна. Бузата й бе вдлъбната, а устните й —

впити в зъбите. Но нямаше кръв. Нито капчица.

— Сега трябва да дойдеш с мен — каза Миранда с тона, който винаги

използваше.

Теса ахна.

— Сега трябва... трябва., тряяяяяяяяя...

Гласът на Миранда заглъхна и думите се разпаднаха в

нечленоразделно ломотене. Тя пристъпи напред, сетне залитна на една

страна, препъна се и се разтресе. Теса се отдръпна от бюрото и заотстъпва,