Ангел с часовников механизъм

— А тук, в кабинета, татко чете книга — ръката й погали малка порцеланова фигурка, — а горе, в детската стая е мъничката Джеси.

И наистина, в миниатюрното детско креватче имаше още една кукличка, завита така, че само главата й се подаваше над малките завивки.

— После те ще вечерят тук, в трапезарията. А след това мама и татко ще стоят до късно пред огъня. През някои вечери ще отидат на театър, на бал или на гости.

Гласът й бе станал приглушен, като че рецитираше добре позната молитва.

— А после мама ще целуне татко за лека нощ, ще отидат в стаите си и ще спят до сутринта. Клейвът няма да им звъни посред нощ, за да ги кара да се бият с демоните в тъмното. Никой няма да следи за кръв около къщата. Никой няма да загуби ръката си от върколак и няма да пие светена вода, защото е бил нападнат от вампири.

Боже Господи!, помисли си Теса.

Джесамин сякаш прочете мислите й. Лицето й се изкриви.

— Когато къщата ни изгоря, нямаше къде да отида. Нямаше кой да ме вземе. Всички близки на мама и татко бяха ловци на сенки, а те не бяха говорили с тях, откакто прекратиха взаимоотношенията си с Клейва. Знаеш ли, Хенри ми направи този слънчобран. Мислех, че е много красив, докато не ми каза, че по краищата му има електрум*, остър като бръснач. Че е замислен като оръжие.

* Самородна сплав от злато и сребро. — Бел. ред.

— В парка днес ти ни спаси — каза Теса. — Аз не умея да се бия. Ако не бе сторила това, което направи...

— Не трябваше — Джесамин погледна с празни очи куклената къща. — Няма да живея така, Теса. Няма да го понеса. Не ме интересува какво очакват от мен да правя. Няма да живея така. По-скоро ще умра.

Стресната, Теса отвори уста да й каже да не говори така, когато вратата зад гърба им се отвори. Бе Софи, с бялата си шапка и тъмна рокля. Очите й бяха изпълнени с тревога, когато се спряха на Джесамин. Тя каза:

— Госпожице Теса, господин Брануел би искал да ви види в кабинета си. Каза, че е важно.

Теса се обърна към Джесамин, за да я попита дали не иска да остане с нея, но изражението й бе непроницаемо. Ранимостта и гневът ги нямаше, ледената маска отново бе поставена.

— Тичай тогава, щом Хенри те търси — каза тя. — И без това съм уморена от теб, започна да ме боли глава. Софи, когато се върнеш, бих желала да помасажираш слепоочията ми с одеколон.

Очите на Софи проблеснаха весело, когато срещнаха тези на Теса. — Както кажете, госпожице Джесамин.

7

Момиче с часовников механизъм

Дошли сме — откъде? И накъде вървим?

Чий разум ни държи? За нас недостижим.

Омар Хаям, „Рубаят”

Навън вече се бе мръкнало и докато Софи водеше Теса от едни каменни стълби към други, фенерът й хвърляше танцуващи сенки по стените. Стъпалата бяха стари и хлъзгави, износени от поколенията, стъпвали по тях. Стените бяха от камък, а на равни интервали по тях имаше малки прозорчета, през които се виждаше само тъмнина, подсказваща, че двете момичета са слезли под земята.

— Софи — каза накрая Теса, чиито нерви бяха опънати до краен предел от тъмнината и тишината, — да не отиваме в криптата на църквата?

Софи се изкикоти и светлината на фенера раздвижи сенките по стените.

— В това, което някога е било крипта, преди господин Брануел да го превърне в лаборатория. Той прекарва цялото си време тук долу, зает с играчките и експериментите си. Почти подлудява госпожа Брануел.

— Какво майстори? — попита Теса, която почти падна от едно неравно стъпало и трябваше да се подпре на стената. Софи сякаш не забеляза.

— Всякакви неща — отговори Софи, гласът й странно отекваше по стените. — Измисля нови оръжия и защити за ловците на сенки. Обожава часовниковите механизми и други такива неща. Понякога госпожа Брануел казва, че той щеше да я обича повече, ако тя тиктакаше като часовник — каза и се засмя.

— Звучиш — отвърна Теса, — сякаш си привързана към тях. Имам предвид господин и госпожа Брануел.

Софи не отговори нищо, но гордо изправеният й гръб се изпъна още повече.

— Във всеки случай повече, отколкото към Уил — добави Теса с надеждата да я успокои с шегата си.

— Да — отвращението се четеше ясно в гласа на Софи. — Уил не е приятен човек. Напомня ми за сина на последния ми работодател. Беше надменен човек, точно като господин Херондейл. Взимаше каквото поиска, от деня, в който се бе родил. А ако не го получеше, тогава...

Тя несъзнателно вдигна ръка и докосна едната страна на лицето си. Там, където белегът го разсичаше от устата до слепоочието.

— Тогава какво?

Но Софи отново заговори делово.

— Дразнеше се.

Тя премести светещия фенер от едната си ръка в другата и погледна надолу към изпълнения със сенки мрак.

— Бъдете внимателна, госпожице. В края си тези стълби са много влажни и хлъзгави.

Теса се приближи още повече до стената. Камъкът бе студен на допир.

— Но не мислиш ли, че Уил се държи така защото е ловец на сенки? — попита тя. — Мисля, че те се смятат за по-висши. Джесамин също...