Авемпарта

- Не ме остави да довърша - отвърна Есрахаддон с тон на мъдър ментор, призоваващ ученика си към търпение. - Императорът вярваше, че е предотвратил война с елфите и се завърна у дома, ала там го очакваше екзекуция. Докато сме били на път, църквата под ръководството на патриарх Венлин планирала убийството на императора. Атаката се проведе на стъпалата на двореца, по време на честването на годишнината от основаването на империята. Джериш и аз избягахме с Неврик. Знаех, че мнозина от цензорите и тешлорите са замесени в заговора на църквата и че щяха да ни намерят, затова изработихме план. Скрихме Неврик и аз изработих два талисмана. Дадох единия на Неврик, а другия - на Дже-риш. Тези амулети щяха да ги защитят от ясновидското търсене на цен-зарите, а на мен позволяваха да ги намеря. Тогава ги изпратих.

- Ами ти? - запита Ройс.

- Аз останах. Опитах се да спася императора - той спря, загледан в далечината. - Провалих се.

- И какво стана с наследника?

- Как бих могъл да зная? Бях заключен за деветстотин години. Да не мислиш, че ми е писал? Джериш трябваше да осигури укриването му -магьосникът се усмихна тъжно. - И двамата си мислехме, че ще бъде за около месец.

- Значи дори не си сигурен дали вече съществува наследник?

- Убеден съм, че църквата не го е убила, иначе те щяха да отнемат и моя живот скоро след това, но какво се е случило с Джериш и Неврик не зная. Ако някой можеше да запази живота на Неврик, то това бе Джериш. Въпреки възрастта си, той бе сред най-добрите рицари на императора. Фактът, че последният му повери сина си, е достатъчно красноречив. Както всички тешлорски рицари, Джериш владееше до съвършенство всички бойни школи; нямаше човек, който да го надвие в битка. И щеше да умре, преди да предаде Неврик. И двамата би трябвало отдавна да са умрели - времето би се погрижило за това. Както и техните пра-пра-правнуци, ако са имали такива. Подозирам, че Джериш е бил наясно с нуждата родът да бъде продължен и би се заселил някъде на закътано, окуражавайки Неврик да се ожени и да има деца.

- И да те чака?

-Моля?

- Това е бил планът, нали? Те се скриват и чакат ти да им съобщиш, че вече е безопасно.

- Нещо такова.

- Значи си имал начин да се свържеш с тях. Начин да откриеш наследника? Нещо, свързано с амулетите.

- Преди деветстотин години бих отговорил утвърдително, но би било глупашка мечта да се надявам да открия техните потомци сега. Времето руши много неща.

- Но въпреки това се опитваш.

- Какво друго му остава на един стар сакат беглец?

- Ще ми кажеш ли как възнамеряваш да ги откриеш?

- Не. Дори вече ти казах повече, отколкото трябваше. Наследникът има врагове и колкото и да си ми симпатичен, този тип тайни си остават за мен. Поне това дължа на Джериш и Неврик.

- Но нещо в тази кула е свързано с това. Ето защо искаш да влезеш в нея - замисли се Ройс. - Затворил си кулата точно преди да се озовеш в затвора и тъй като гиларабринът е бил пуснат отскоро, си почти сигурен, че вътрешността на кулата е останала недокосната. Това е единственото място, което не се е променило за времето, през което си бил затворен. Там има нещо, което си видял този ден или нещо, което си оставил - нещо, от което имаш нужда, за да откриеш наследника.

- Срамота, че не си толкова добър и в откриването на път до кулата.

- Относно това - каза замислено Ройс, - спомена, че императорът се срещнал с елфите в кулата. Те не са допускани на този бряг, нали?

- Правилно.

-И че не е имало мост към тяхната страна на реката, нали?

- Също правилно.

- Но не си видял как те са влезли в кулата?

Есрахаддон го погледна объркан:

-Моля?

- По-рано спомена, че рицарите умирали по подгизналите стъпала. Подгизнали от кръв ли?

- Не, по-скоро беше вода. Спомням за това, защото водата правеше камъните много хлъзгави и за малко щях да се пребия, докато се изкачвахме. Някои от рицарите се подхлъзваха; затова съм го запомнил.

- И спомена, че елфите сушели дрехи на слънцето?

Есрахаддон поклати глава:

- Виждам накъде биеш, но дори и елф не би могъл да преплува реката.

- Това може и да е истина, но защо тогава са били мокри? Беше ли горещ ден? Възможно ли е да са се къпали?

Есрахаддон повдигна вежди недоверчиво:

- В тази река? Не, беше ранна пролет и още беше студено.

- Тогава как са се измокрили?

Ройс чу слаб шум зад себе си. Понечи да се обърне, но се овладя.

- Не сме сами - прошепна той.

* * *

- Когато нанасяш удар, пристъпвай с крака от страната на оръжието ти, това ще ти придаде повече замах и по-добро равновесие - каза Ейд-риън на Терън.

Двамата отново бяха при кладенеца. Бяха станали рано и Ейдриън обучаваше фермера на някои основни движения с помощта на два дървени меча, изработени от дръжки на гребла. За негова изненада, Терън бе по-чевръст, отколкото изглеждаше и въпреки размера си, старецът се движеше добре. Ейдриън го бе запознал с парирането, контраудара, фле-ша, мушването и сега работеха над атака, състояща се от финт, париране и рипост.