Авемпарта

- Я кажи, случайно да си чул каква ще е наградата? - запита Фанън. - Съдейки по начина, по който ни проглушиха ушите с тази надпревара, изглежда ще да е голяма. Само златен трофей ли ще бъде, или ще е земя? Надявам се да си спечеля собствено имение. Моувин ще наследи бащината титла, обаче аз трябва сам да се оправям. Как изглежда това животно? Мечка ли е? Голямо ли е? Виждали ли сте го?

Ейдриън и Терън си размениха удивени погледи.

- Какво има? - запита Фанън. - Да не е убито вече?

- Не - отвърна Ейдриън, - не е.

- Ох, добре.

- Ваше Височество! - разнесе се женски глас от каретата, която все още стоеше на пътя. - Трябва да тръгваме, ерцхерцогът ще чака.

- Съжалявам - каза им тя. - Трябва да тръгвам. Хубаво беше да те видя отново - тя помахна и изтича обратно към каретата.

- Ние също май трябва да вървим - каза Моувин. - Искаме да запишем името на Фанън колкото се може по-нагоре в списъка.

- Почакайте - каза им Ейдриън. - Не се записвайте за участие.

- Какво? - отвърнаха братята в един глас.

- Яздихме с дни, за да участваме - оплака се Фанън.

- Послушайте ме. Тръгнете обратно веднага и се отправете към дома. Вземете и Ариста със себе си и всеки друг, когото съумеете да убедите. Ако съревнованието е да убиете гиларабрина, не се записвайте. Не искате да се биете с това нещо. Говоря сериозно. Нямате представа с какво си имате работа. Ако се опитате да се биете с чудовището, то ще ви убие.

- Но ти си мислиш, че можеш да го убиеш?

- Аз няма да се бия с него. Ройс и аз просто изпълнявахме задача за дъщерята на Терън и точно се канехме да си тръгнем.

- И Ройс е тук? - каза Фанън, като се оглеждаше.

- Сторете услуга на баща си и напуснете веднага.

Моувин се намръщи:

- Ако беше някой друг, щях да приема тона ти за нахален. Дори бих те нарекъл страхливец и лъжец, но зная, че не си нито едно от тези неща - Моувин въздъхна и замислено потърка брадичка. - И все пак яздихме ужасно дълго време, та просто да се обърнем и да си тръгнем. Казваш, че сте се канели да си тръгвате. Кога ще бъде това?

Ейдриън погледна към Терън:

- След два дни, предполагам - каза на Ейдриън старецът. - Не искам да тръгваме, преди да съм убеден, че Тракия е добре.

- В такъв случай и ние ще останем тук толкова и ще видим сами как стоят нещата. Ако се окажат както казваш ти, тогава ще си тръгнем с вас. Справедливо ли ти се струва, Фанън?

- Не виждам защо ти не си тръгнеш, а аз да остана. В крайна сметка аз ще съм този, който ще участва в съревнованието.

- Никой няма да убие онова нещо, Фанън - каза му Ейдриън. - Слушай, аз бях тук за три нощи. Видях го и знам на какво е способно. Не става въпрос за умение или храброст. Мечът ти няма да го нарани; ничий меч няма да го стори. Борбата с това създание не е нищо повече от самоубийство.

- Още не съм решил - обяви Фанън. - Дори не знаем каква ще бъде надпреварата. Няма да се запиша веднага, но и няма да си тръгна.

- Тогава ми направете услуга - каза им Ейдриън. - Поне останете на закрито през нощта.

* * *

Някой или нещо се криеше в гъсталака.

Ройс остави Есрахаддон и се отдалечи по течението на реката, внимавайки да не поглежда по посока на шума. Смъкна се от скалите в дол-чинката близо до реката и изчезна сред дърветата, правейки голям кръг. Там имаше нещо и то се стараеше да остане тихо.

Първоначално Ройс мерна нещо оранжево и синьо сред листата и почти го помисли за птица, но сетне петното се размърда. Бе твърде едро, за да бъде птица. Ройс се приближи и видя светлокафява сплетена брада, широк плосък нос, синя кожена жилетка, големи черни ботуши и ярка оранжева риза с издути ръкави.

- Магнус! - Ройс високо поздрави джуджето, карайки го да се препъне и падне от къпинака. То се подхлъзна на тревистия ръб и падна назад: недалеч от мястото, на което седеше Есрахаддон. Джуджето лежеше по гръб с изкаран въздух и се мъчеше да си поеме дъх.

Ройс скочи долу и допря острието на кинжала до вратлето му.

- Много хора те търсеха - каза му заплашително крадецът. - Трябва да призная, аз лично предпочитах да те намеря лично, за да ти благодаря за оказаната ми от теб помощ в Есендън.

- Не ми казвай, че това е джуджето, убило крал Амрат - каза Есра-хаддон.

- Името му е Магнус или поне така Пърси Брага го наричаше. То е майстор в изработването на капани и дълбаенето на камъни, нали?

- С това си изкарвам хляба - протестира джуджето, все още борейки се за въздух. - Аз съм занаятчия. Поемам възложени ми поръчки също като теб. Не можеш да обвиняваш някого за това, че работи.

- Почти умрях благодарение на твоята работа - каза му Ройс. - А и ти уби краля. Олрик ще бъди изключително доволен, когато му кажа, че най-накрая съм те елиминирал. Пък и доколкото си спомням, за главата ти имаше обявена награда.

- Чакай... спри! - изкрещя Магнус. - Не беше нищо лично. Нима ти никого не си убивал за пари, Ройс?

Ройс се поколеба.

- Да, зная кой си - каза му джуджето. - Исках да узная кой е надвил моя капан. Работел си за Черния диамант и то не като момче за доставки. Това ми беше работата, казвам ти. Не се интересувам от политика, Брага или Есендън.