Авемпарта

- Разрязванията и намушкванията трябва да следват едно след друго без почивка. Акцентът е винаги върху бързината, агресивността и заблудата. И всичко трябва да бъде без излишни усложнения - обясняваше Ейдриън.

- Аз бих го послушал. Ако има някой, който да разбира от бой с пръчки, то това е Ейдриън.

Ейдриън и Терън се обърнаха, за да видят двама ездачи, всеки от които водеше и пони, натоварено с колове и торби. Бяха млади мъже, не по-възрастни от Тракия, но облечени като млади принцове - в прекрасни жакети и чорапи, с плисирани яки и поръбени с дантела.

- Моувин! Фанън? - каза Ейдриън, удивен.

- Не бъди толкова изненадан - Моувин отпусна поводите на коня си, за да му позволи да си отскубне трева.

- Малко ми е трудно. Какво в името на Марибор правите тук?

Точно тогава от гъстата гора изникна процесия музиканти, хералди,

рицари и коли. Дълги червено-златни банери се изливаха на утринната светлина, докато знаменосците предвождаха марша, следвани от оперените империалистки стражи на нифронската църква.

Ейдриън и Терън се отдръпнаха по посока на дърветата, докато шествието от елегантно обвити жребци и позлатени бели каляски се изливаше. Имаше добре облечени духовници и войници в ризници от метални брънки, рицари със своите оръженосци, от своя страна повели товарни коне, претрупани с лъскави брони. Вееха се благороднически банери дори от Калис и Трент, но също така имаше и присъстващи от простолюдието - сурови мъже с широки мечове и белязани лица, монаси в протрити раса и горяни с дълги лъкове и зелени качулки. Подобна сбирщина разнообразни образи припомни на Ейдриън за цирка, който бе видял веднъж, макар тази колона мъже и коне да изглеждаше твърде сериозно, за да позволи подобни сравнения. В ролята на ариергард бяха шестима мъже в червено и черно с емблема, изобразяваща счупена корона. Водеше ги висок слаб мъж с дълга черна коса и къса брадичка.

- Значи най-накрая са решили да направят нещо по въпроса - каза Ейдриън. - Впечатлен съм, че църквата е положила толкова усилия за спасяването на малко селце, толкова затънтено, че дори собственият му крал не се интересува от него. Но това не обяснява защо вие двамата сте тук.

- Наранен съм - Моувин симулира болки в гърдите. - Разбира се, аз съм тук само да помагам на Фанън, но може и аз да се пробвам. Макар че ако ти ще се състезаваш, изглежда не си е струвало пътуването.

Терън прошепна на Ейдриън:

- Кои са тези хора? И за какво говори той?

- Ах, извинявай, това са Моувин и Фанън Пикъринг, синове на граф Пикъринг от Галилин в Меленгар, които очевидно са доста загубени. Моувин, Фанън, запознайте се с Терън Ууд, фермер.

- И ти плаща за уроци? Умна идея, но как така вие двамата сте се добрали тук преди нас? Не ви видях в някой от лагерите. О, какви ги говоря? Ти и Ройс очевидно не сте имали проблем да узнаете мястото на съревнованието.

- Съревнование?

- Ройс вероятно се е криел под бюрото на архиепископа, когато онзи е съставял правилата. С мечове ли ще бъде? Ако са мечове, Фанън има реален шанс да спечели, но ако се изправите в двубой... - той погледна към брат си, който се намръщи. - Не е чак толкова добър. Имаш ли представа как ще протичат елиминациите? Не си представям, че ще изправят благородници срещу простолюдие, така че на Фанън няма да му се наложи да се бие с теб и.

- Не сте тук да убиете гиларабрина? Да не искаш да кажеш, че всички тези хора са тук за онзи глупав турнир?

- Гиларабрин? Какво е гиларабрин? Да не е като мечока Осуалд? Чух за него докато пътувахме през Дънмор. Тормозел села с години, докато накрая кралят не го убил с кинжал.

Антуражът ги подмина без да спре и се отправи към господарската къща. Една от каретите се отдели от групата точно след като подмина кладенеца. Тя спря и от нея слезе млада добре облечена жена, която изтича при тях, като придържаше роклята си, за да не я изцапа.

- Ейдриън! - извика тя с широка усмивка.

Ейдриън се поклони и Терън последва примера му.

- Това баща ти ли е, Ейдриън? - запита тя.

- Не, Ваше Височество. Позволявам си да представя Терън Ууд от село Далгрен. Терън, това е Нейно Кралско Височество принцеса Ариста от Меленгар.

Терън се взираше в него, шокиран:

- Ти наистина си известен, а?

Ейдриън се усмихна неловко и сви рамене.

- Хей, Ариста - каза Фанън. - Познай какво. Ейдриън каза, че целта на надпреварата е да се убие звяр.

- Не съм казвал това.

- Което ме устройва, защото ако Ейдриън щеше да участва, аз трябваше да се оттегля. Но ловът е нещо друго. Знаеш каква роля играе късметът в тези неща.

- Тези неща? - изсмя му се Ариста. - Участвал си в няколко звероу-бийствени съревнования, нали, Фанън?

- Ба! - подигра се Фанън. - Знаеш какво имам предвид. Понякога просто се озоваваш на точното място в точното време.

Моувин сви рамене:

- Не ми звучи особено като турнир за благородници. Ако това се окаже истина, ще бъда разочарован. Убийството на бедно животно не е достойно за меча на един Пикъринг дело.