Аз преди теб

обгърна всичко, което двете със сестра ми правехме, приг-луши склонността ни към драматизъм и отмени обичайна-та ни програма от кратки почивки и излети. През повечето дни мама стоеше пред мивката, гърбът й бе ско-ван от опитите да потисне сълзите си, а татко изчезваше на работа всяка сутрин с мрачно, решително изражение и се връщаше часове по-късно с лъснало от пот лице, неспособен да каже каквото и да било, преди да е обърнал една бира. Сестра ми си беше у дома след първата година в университета и умът й вече бе далеч от нашето малко градче. Аз бях на двайсет и след по-малко от три месеца щях да срещна Патрик. Наслаждавахме се на едно от ония редки лета на свобода от финансови отговорности, дългове или задължения към други хора. Имах сезонна работа и цялото време на света да се гримирам, да нося високи токчета, които караха баща ми да се мръщи, и като цяло да открия себе си.

В ония дни се обличах нормално. Или по-скоро се обличах като останалите момичета в градчето - дълга коса, стигаща до раменете, джинсови панталони, тениска, достатъчно прилепнала, че да показва тънките ни кръстчета и стегнатите гърди. Гримирахме се с часове в търсене на точния нюанс сенки. Изглеждахме добре във всяко отношение, но постоянно се оплаквахме от несъществуващия целулит и невидимите дефекти на кожата ни.

Аз имах и идеи. Неща, които исках да правя. Едно от момчетата, бивш мой съученик, беше направило около-светско пътешествие и се върна някак отнесено и различно, сякаш не беше същият единайсетгодишен хлапак, който правеше огромни мехури с дъвката си в часовете по френ-ски.Импулсивно бях резервирала евтин полет до Австра-лия и се опитвах да намеря някого, който да дойде с мен.Харесваше ми екзотичното излъчване на съученика ми след пътешествието му, неизвестността. Той беше дишал въз-духа на далечни, непознати страни и това ми изглеждаше изкусително.Защото тук всички знаеха всичко за мен. А и със сестра като моята нямаше как да го забравя.

Беше петък. Прекарала бях деня в работа - с група мо-мичета, конто познавах от училище, упътвахм посетите-лите към панаира на занаятите в района на замъка. Целия ден се заливахме от смях и пресушавахме бутилки с безал-кохолни напитки под палещо слънце и синьо небе, в проб-лясващата от бойниците светлина. Навярно в този ден не бе имало турист, който да не ми се усмихне. Как да не се усмихваш на група жизнерадостни, весели момичета?Бяха ни платили по 30 лири, а организаторите останаха толкова доволни от оборота, че ни дадоха по пет лири отгоре.От-празнувахме го, като се напихме с някакви момчета, които бяха работили на паркинга в другия край на замъка. Из-глеждаха възпитани, носеха спортни ризи и дълги коси. Единият се казваше Ед, двама бяха студенти - така и не си спомням точно къде - и също като нас работеха през летните месеци. След цяла седмица упътване на паркинга джобовете им бяха пълни с кеш и когато нашите пари свършиха, с готовност започнаха да купуват питиета на групичката замаяни местни момичета, които отмятаха кокетно коси, пискаха и се шегуваха, и ги наричаха „бога-ташчета”. Богаташчетата говореха на различен език; говореха за следване и лета, прекарани в Южна Америка,за планински маршрути в Тайланд и кой ще се опита да получи стипендия за чужбина. Докато слушахме и пиехме, спомням си, че сестра ми спря край двора на бирарията, където се бяхме проснали на тревата. Носеше най-демо-дирания суитшърт, който може да си представите, никакъв грим, а аз бях забравила, че трябваше да се срещнем.Из-виках й да каже на мама и татко, че ще се върна,когато навърша трийсет. По някаква причина това ми се стори адски смешно и се закикотих истерично. Тя вдигна вежди и се отдалечи, сякаш бях най-непоносимият човек на све-

та.

Когато „Червеният лъв” затвори, всички отидохме в лабиринта на замъка. Успяхме да се прехвърли през пор-тала и след много кикотене и блъскане един в друг стиг-

нахме до центъра, където пихме силен сайдер*. докато си предавахме от ръка на ръка цигара с марихуана. Помня, че гледах звездното небе и усещах как потъвам в дълбините му, а край мен земята се полюшваше лекичко и се издигаше и спускаше като палубата на огромен кораб. Някой свиреше на китара, бях изритала розовите си сатенени обувки с високи токчета във високата трева и повече не ги потърсих. Мислех си, че управлявам Вселената.

Трябва да бе минал половин час. когато осъзнах, че другите момичета са си тръгнали.

Сестра ми ме намери в центъра на лабиринта дълго след като звездите бяха скрити от нощните облаци. Както казах, много е умна. По-умна от мен във всеки случай.

От всички, които познавам, единствено тя може да излезе от лабиринта, без да се изгуби.

- Това ще те разсмее. Записах се в библиотеката.

Уил беше до колекцията си от сидита. Обърна количката към мен и изчака да поставя напитката му във високата чаша.

- Така ли? И какво четеш?

- 0, нищо сериозно. Няма да ти хареса. Любовни истории. Но се забавлявам.

- Онази вечер четеше Фланъри 0’Конър. - Той отпи от чашата.- Когато бях болен.

- Сборника с разкази?Не мога да повярвам, че си за-