Бар „Последен шанс“

— Парите не вършат работа. Обиден съм.

— Ще чуя ли „да“?

— Ще си помисля.

— Не! Трябва да знам веднага.

Роб го изгледа изненадано.

— Май много си хлътнал.

— Така е.

— Е, аз също.

— Добре. Моля те, направи го. Двеста лири?

Роб въздъхна. Нямаше начин да излезе на глава с него.

— Е, добре. Двеста и петдесет и въпросът ти се урежда.

В четвъртък следобед служебният телефон на Тара звънна. Обади се Кетрин, звучеше потисната.

— Какво става? — попита Тара, уплашена да не би да има лоши новини за Финтан.

— Получих имейл от Джо.

— И?

— Покани ме да излезем в събота.

Тара едва не получи инфаркт.

— Не мога да повярвам! Нали каза, че уж бил ужасен и те пренебрегвал цяла седмица. А сега ми съобщаваш, че ще излизате в събота вечер! Браво на теб!

— Не в събота вечер. В събота.

— До Париж ли ще ходите?

Смехът на Кетрин прозвуча горчиво.

— Не.

— Обяд в прочут ресторант?

— Не.

— Какво тогава? Не и в шибаната зоологическа, нали? Не и през ноември.

— Не. Ами… — Кетрин заекна от срам.

— Къде? Какво?

— Той ще…ще…

— Какво ще?

— Ще ме води на футболен мач — най-после изтърси Кетрин, почервеняла от унижение.

— Футболът е последният писък на модата — предпазливо каза Тара.

— Не е нужно да лицемерничиш.

— Кой ще играе?

Много зависеше от това. Дали Кетрин щеше да прекара събота следобед на някоя кална поляна в предградията, където играят два смотани отбора? Или на голям готин стадион с удобни седалки, хамбургери, програми и сувенири? На мач, където билетите струваха повече, отколкото в театрите в Уест Енд?

— Не знам. „Арсенал“ и още някой.

— „Арсенал“!

— Знам. Господи, Тара, иска ми се да не се бях забърквала в това. Ще умра от срам. Ама че наглост! Ако не беше Финтан…

— Билетите за „Арсенал“ са по-скъпи от злато!

— Така ли?

Внезапно нещата придобиха различен оттенък.

— Да намериш билет за мач на „Арсенал“ е по-трудно, отколкото аз да вляза в дънки осми размер.

— Откъде знаеш?

— Рави е фен на топчиите.

— На кои?

— Така викат на „Арсенал“! Господи, имаш доста да учиш. Ще трябва да те изпратя на курс при Рави.

Рави направи знак, че ще й пререже гърлото и завъртя уплашено очи. Ужасяваше се от Кетрин. Загадъчната й хубост не му действаше, тръпки го побиваха от нея.

— Откъде знаеш толкова много за футбола? — попита Кетрин.

— Рави отговаря за футболното ни тото. Кажи ми какво пише в имейла на Джо. Прочети ми го.

Кетрин се огледа притеснено наоколо и още повече сниши глас.

— „Събота следобед, Хайбъри. Халба бира, «Арсенал» срещу «Евъртън» и ти. Какво ще кажеш? Обещавам да ти обясня правилата, а после да те нахраня.“

Тара едва не избухна в сълзи.

— Това е прекрасно! — ахна тя. — А после ще те води на вечеря. Не ми спомена за вечерята.

— Ами…

— Ами я!

— Е, ще изчакаш до неделя, за да напуснеш Томас, нали? Искам да съм сама в апартамента си в събота.

— По дяволите! — изсумтя Тара. — А аз исках да го напусна още тази вечер.

— Само да си посмяла!

— Какво ще облечеш? — попита Тара въодушевено. — Носи джинси. Иска ми се и аз да можех да обуя джинси. Прояви малко смелост. Обуй готини впити джинси.

— Ами ако…

— Ако какво?

— Ами ако… нали разбираш… ако после станем интимни…

— Кетрин Кейси! На първата среща! Шокирана съм.

— От джинсите ще ми останат следи по краката и стомаха. А това не е никак секси. Ами бельото ми? — колебливо попита тя.

Тара се стресна от неприсъщата за Кетрин откровеност.

— Да нямаш предвид колан с жартиер и други такива?

— Аха!

— Страхотно! Крайно време е някой мъж да оцени красивото ти бельо. Но си права, не можеш да облечеш такова бельо с джинси. Защо не обуеш бикини, на които пише „Направих удар в Хайбъри“? Няма начин да не ги хареса. Или пък въобще не слагай бикини. Стига да се обръснеш, той ще умре от кеф! Ха-ха-ха!

Кетрин съжали, че бе споделила с Тара размишленията си на тема „Жилет“.

— Финтан ще полудее от радост — доволно отбеляза Тара.

Самата тя бе изключително щастлива. Възможността Кетрин и Джо да станат гаджета сигурно щеше да разкара Финтан от главата на Тара. Макар да бяха изминали няколко дни, откакто й бе отправил молбата си за последен път. Всъщност цяла седмица, но това не я успокояваше.

Глава 53

— Много добре — заяви Рави, когато Тара затвори телефона.

— Точно така — съгласи се тя.

— Значи Кетрин е свалила онзи тип от работата си?

— Да.

— А той е фен на „Арсенал“. Сигурно е симпатяга. Но няма много вкус по отношение на жените.

— Рави! — намръщи му се Тара, после притисна стомаха си. — О, Рави…

— Сега пък какво има?

— Бадеми. Орехови сладки.

Тара отново се бе подложила на див глад. Всичко, което видеше и чуеше, й напомняше за храна, а сега вече я тормозеха дори миризмите.