Бар „Последен шанс“

— А как мина срещата ти, Тара?

— Пфу! Беше ужасен. Нисък, плешив и дебел.

— А беше ли мил?

— Общо взето да, но вече ще се пазя. Следващият ми приятел ще бъде страхотен. Няма да се задоволя с някакъв си загубеняк. Предпочитам да съм сама.

— Мили боже! — извика Финтан. — Променила си се. Какво стана с бар „Последен шанс“?

— Да! — намеси се Сандро усмихнато. — Къде отиде Тара „Не мога без мъж“ Бътлър?

— Тара „Предпочитам да съм с тъпак, който ми натяква, че съм дебела“? — засмя се Финтан.

— Бях адски жалка, нали? — намръщи се тя. — Бар „Последен шанс“. Ама че простотия! Та нали целият живот е пред мен.

— За разлика от моя — весело каза Финтан.

— Нямам представа какво се промени — призна Тара. — Знам само, че нямах никакво самочувствие, докато живеех с Томас. Мислех, че няма да оцелея без него, а сега виждам, че ми е липсвало самочувствие. А и е чудесно да не си вечно ужасен.

— Ужасен от какво?

— От самотата. Струваше ми се, че тя е най-страшното нещо, но вече разбирам, че не е така. Всъщност дори ми е приятно да съм сама.

— Приятно? — учудено повдигна вежди Финтан. — Е, май вече чух абсолютно всичко.

— Понякога е приятно — призна тя. — Не твърдя, че никога не се чувствам самотна. Иска ми се да имам страхотно гадже. Но пък и с Томас бях самотна. Сега поне имам шанс да се запозная с някого. Съвсем възможно е. Виж Кетрин. Срещна жесток тип, а е по-стара от мен.

— С шест седмици. Но разсъжденията ти ми харесват. А какво става с Рави?

— Финтан, моля те! Рави ми е приятел.

— Аха! Аз пък мисля, че би искал да е нещо повече от приятел — намигна й многозначително Сандро.

— Това в джоба ти „Марс“ ли е, или се радваш да ме видиш? — захили се Финтан.

— Предпочитам да е „Марс“.

— Но той е луд по теб!

Тара се изчерви.

— Може би. Никога нищо не ми е казвал, но може и да си прав. Струва ми се обаче, че ме харесваше повече, когато бях дебела. Е, може пък и да има късмет.

— Просто се оправяш — утеши я Финтан. — Преди изглеждаше прекалено заслабнала и нещастна. Да, знам, че аз самият не съм реклама за красота, но в момента ти си прекрасна — слабо, стегнато тяло и весела усмивка. Всъщност — обърна се той към Сандро, — не мислиш ли, че Рави и Тара са станали идеална двойка?

— Да, той има чудесно тяло — съгласи се Сандро.

— Стига вече! Харесвам го, но не съм готова — прекъсна ги Тара, после затърси подходящите думи. — Искам да излизам с много мъже. Да се забавлявам. Толкова дълго ми липсваше свободата, че сега не искам да се отказвам от нея.

— Рави може да не те дочака.

— Не ми пука, Финтан. Наистина не ми пука.

— Великолепно! — усмихна се той. — Много ми харесваш.

На около пет километра от тях течеше див скандал. Ейми крещеше на Лоркан. Беше изтощена от няколкото месеца обиди и пренебрежение, наглият му флирт със съквартирантката на Тара се оказа последната капка.

Скандалът продължи до късно през нощта и се възобнови рано на следващата сутрин.

— Как можа да ме унижиш така? — извика тя с изкривено и обляно в сълзи лице.

— Как ли? — провлече той. — Лесно. Не забеляза ли? Просто флиртувах с друго момиче.

— Защо? Не разбирам. Защо си с мен, щом само искаш да ме нараняваш?

— Защото е толкова лесно.

Гласът й се повишаваше все повече.

— Защо постъпваш така? Какво искаш от живота?

Този въпрос му бе задаван хиляди пъти. Лоркан се замисли дълбоко. После отвори уста, ухили се жестоко и отвърна:

— Лек за СПИН.

Последният път, когато въпросът му бе зададен от Колийн, аптекарка с разбито от него сърце, бе отговорил нагло: „Какво искам ли? Жена, която се чука като заек, а в два сутринта се превръща в пица.“

Но остроумните му отговори се изчерпваха. Е, жените не можеха да ги сравнят, но бе въпрос на гордост да не използва един два пъти.

— Вън! — извика Ейми, като се надигна и посочи вратата. — Изчезвай!

Лоркан се засмя небрежно.

— Много си красива, когато си ядосана.

Долна лъжа. Ейми приличаше на вещица в момента.

— Вън! — повтори тя.

— Имаш ли акции от „Бритиш телеком“?

Ейми го изгледа учудено.

— Питам, защото печалбата им ще стане астрономическа, когато започнеш да ми звъниш и да ме молиш да се върна — нагло обясни той.

— Вън!

Лоркан тръгна към вратата, но не се сдържа и каза:

— След около половин час ще си бъда у дома. Изчакай с първото си обаждане дотогава.

Понесе се към метрото, доволен от духовитите си забележки. Но не след дълго настроението му се развали. Защо ли трябва? Когато играеше ролята на гадния тип, страхотно се забавляваше. Но сега се зачуди дали не трябва да постъпи почтено и да остави Ейми на мира. Реши, че е редно да мине към друга жена. А и май вече бе срещнал подходящата…

Време бе да се замисли за живота си.

— Хей! — засмя се тихичко той. — Сигурно пораствам.

Ейми грабна телефона и набра. Но не номера на Лоркан.

Глава 77

Кетрин не отиде на работа в понеделник. Помоли Тара да звънне на колегите й вместо нея.

— Защо? Болна ли си?

— Нещо такова.

— Не изглеждаш болна.

— Ще го направиш ли или не?

— Защо не искаш да отидеш на работа? Никога преди не си го правила.

— Не мога да погледна Джо.

— Защо не поговориш с него? Толкова много те обича.

— Моля те, Тара!