Бар „Последен шанс“

А и вече бе получил от нея онова, което искаше. Тръпката от лова бе изчезнала и оставаше само досадата.

— Не — твърдо възрази той. — Остави Фиона на мира.

Кетрин обезумя, когато го чу как се опитва да предпази жена си. Никога не бе изпитвала толкова силна болка.

— Няма да ми кажеш, че я обичаш, нали? — заекна тя.

Лоркан не бе възнамерявал да го прави, но внезапно това му се видя чудесна идея.

— Разбира се, че я обичам. Тя ми е съпруга.

— Не е възможно. Ти обичаш мен.

Той не отговори и Кетрин настоя:

— Обичаш ме, нали? Каза, че ме обичаш.

— Знам, че го казах, но… Съжалявам! Слушай, държа на теб, ти си много привлекателна… Съжалявам. Отново се проявих като лошо момче и…

— Отново? Значи и преди си го правил? Не съм първата?

Той кимна. Естествено, че не беше първата.

— Но съм специална, нали? — запита тя с надежда, че нещата ще се оправят.

— Съжалявам — повтори Лоркан. — Ти си мило момиче и наистина съжалявам.

Преди Кетрин да успее да осмисли зловещите му думи, мозъкът й се изпълни с нов ужас. Случваха й се толкова много лоши неща едновременно, че не знаеше с кое да се захване първо.

— Но аз съм бременна — истерично извика тя.

Господи, каква бъркотия, помисли си Лоркан притеснено. Дори не можеше да й каже да абортира, защото нямаше никакви пари, за да й помогне.

— Какво ще правя? — умолително попита Кетрин.

— Не съм аз този, който очаква бебе — грубо отвърна той.

— Какво искаш да кажеш?

— Проблемът си е твой. Не исках да стане така. Предложих ти да вземем мерки, но ти отказа. Така че, прави каквото искаш. Роди го. Не го раждай. Твоя си работа.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Разбира се, знаеше какво точно иска да й каже, но се надяваше да греши.

— Мисля, че е най-разумно да не се замесвам в това — промълви Лоркан, като изпита гордост от нежния начин, по който го бе казал.

— Трябва — изплака тя. — Неизбежно е. Ще се наложи да напуснеш жена си и…

— Слушай, Кетрин, не мисля…

— Това не е моето име — бързо го прекъсна тя, а когато видя объркания му поглед, добави: — Аз съм Кетрин с „К“. Това е специалното ти име за мен. Кажи го.

— Кетрин — повтори твърдо той, — най-добре е да се разделим.

— Не! Не ме оставяй!

— Така е най-разумно.

— За теб може да е така, но аз как ще се оправя?

— Ще се оправиш — бързо отвърна той и й обърна гръб. — Всичко ще е наред.

— Моля те, моля те…

Но Лоркан стана от стола. Искаше да я напусне. Кетрин осъзна, че ако всичко приключеше сега, никога повече нямаше да го види.

Опита се да се отдалечи от масата, но тя го държеше здраво за ръката и той я повлече след себе си. Столът се преобърна, а Лоркан се опита да се отскубне. Кетрин се удари в ръба на масата, но не усети болка. Останалите клиенти се вторачиха любопитно в тях. Лоркан й говореше нещо. Жестоки, груби думи. Махай се! Остави ме на мира! Халбата му падна на пода и бирата се разля по излъскания под. Барманът забърза към тях.

— Не ме ли обичаш? — изхлипа Кетрин.

— Не.

Глава 76

Тара настоя да претърси Финтан, сякаш бе от Отдела за борба с наркотици. Прокара ръце по цялото му тяло, без да може да повярва, че буците му са намалели.

— Знаеш ли какво усещам? — попита тя, докато го галеше нежно.

— Какво?

— Нищо! — щастливо изкрещя тя. — Нищичко!

Отдръпна се назад и го огледа внимателно. Все още бе ужасно кльощав, плешив и подпрян на бастун, но буцата на врата му вече бе с размера на зърно от грозде.

— Изглеждаш чудесно — възкликна тя. — Иде ми да те изям. Как се чувстваш?

— Наистина добре. Имам много енергия и се храня здраво. Бъдещето е светло. А къде са Кетрин и Джо?

— Я по-добре седни. Ще чуете невероятна история.

И Тара разказа на Финтан и Сандро драматичните събития от предишния ден.

— Любовникът от Лимерик — повтаряше непрекъснато Финтан, като клатеше глава с недоумение. — След всички тези години. Бийкър от „Мъпет шоу“!

А след като им обясни положението с Джо, двамата се ужасиха.

— Кетрин не може да постъпи така с него — извикаха те едновременно. — Какво му става на това момиче?

— Ужасно се тревожа за нея — призна Тара. — Не исках да я оставям сама. Имам чувството, че се е побъркала.

— Не мислиш, че ще зареже Джо, защото се е видяла с Бийкър, нали? — попита Финтан с надежда.

— Не! — ужаси се Сандро. — Как може да държи на човек, който е разбил моминското й сърце?

— Може да иска да му го върне. Как мислиш, Тара? — попита Финтан. — Сигурно планира да си легне с него и в последния момент да му откаже с обяснението, че пенисът му е прекалено малък?

— Наистина не знам — отговори тъжно Тара. — Невъзможно е да се разбере какво й се върти из главата.

— Господи, всеки иска да постъпи така с някой кретен, който го е зарязал навремето! — замечтано отбеляза Финтан. — Все пак, Сандро, не се тревожи. Всичко ще е наред. Бийкър си има приятелка, което го прави безопасен.

Тара се съмняваше, че Ейми би могла да попречи на сексуалните приключения на Лоркан.

— А Джо ще оправи Кетрин.

Откакто Джо му бе уредил да се запознае с Дейл Уинтън, Финтан вярваше безрезервно в него. Тревогата на Тара понамаля.

— Прав си. Вероятно е била прекалено шокирана и й трябва време, за да се оправи.