Бар „Последен шанс“

Напрежението се засили, докато се качваха нагоре с асансьора и вървяха по широкия, застлан с линолеум коридор към стаята, която Финтан споделяше с още пет души. Пред летящата врата Джейн Ан стисна Кетрин за ръката.

— Как изглежда той?

— Чудесно — отвърна Кетрин със свито сърце. — По-слаб отпреди и вратът му е подут, но иначе е добре.

Нямаше нужда да споменава, че не бе изглеждал никак добре, когато го върнаха от биопсията. Мускулите на краката й се свиха при спомена за посивялото лице на Финтан, който й прошепна със затворени очи:

— Болката беше невероятна. Наистина видях звезди.

Тара и Кетрин отстъпиха назад и направиха място на семейство О’Грейди. Тримата се струпаха около бялото метално легло на Финтан. Сандро седеше на стол отстрани.

— Господ да благослови всички тук! — поздрави Майло който водеше групата.

— Страхотен блейзър, Майло — със слаб гласец каза Финтан, който лежеше неподвижно, издокаран в новата си пауновосиня копринена пижама.

— Направо съм неотразим — засмя се Майло.

— Здрасти, мамо! — поздрави Финтан майка си.

— Ужасен си — проплака тя със сълзи на очи. — Така да ни разтревожиш!

— Но, честно казано, избра подходящия момент — обади се Тимъти.

— Да, изчака да приберем сеното — обясни Майло. — На това му викам аз почтен човек.

Сандро се мотаеше наоколо притеснено. Сутринта изчака до леглото завръщането на Финтан от биопсията и след като се увери, че приятелят му разполага с всичко, от което се нуждае, каза уплашено:

— Ами ако не ме харесат?

— Кой? — учуди се замаяният от болка Финтан.

— Семейството ти. Как да се държа с тях? — попита Сандро, като нежно сложи ръка върху изтормозеното от биопсията бедро на Финтан.

— Ох, ох, Господи! — сгърчи се Финтан. — Моля те, недей! Горкото ми бедро.

— Извинявай, извинявай, извинявай! Моля те, прости ми! Е, какво ще кажеш, с този костюм ли да остана, или да съм по-небрежен?

— На кого му пука? — измъчено промърмори Финтан. — Имаме по-важни неща, за които да се тревожим, нали?

— Прав си. Все едно да почиствам пепелниците на „Титаник“ — съгласи се Сандро.

Сега Финтан го призова да излезе от сянката.

— Сандро — каза той официално от леглото, — това са мама, Джейн Ан, и братята ми — Майло и Тимъти.

Сандро нервно протегна ръка.

— Здравейте! Приятно ми е да се запознаем.

— Сандро е моят… — многозначителна пауза от страна на Финтан — … приятел.

— Двамата с Финтан сте се взели? — досети се Джейн Ан.

Сандро се ужаси.

— Не! Нищо не взимаме — побърза да излъже той.

— Не, не — обясни му Финтан. — Мама има предвид, че сме гаджета.

— Аха! Разбирам. Да, госпожо О’Грейди, двамата с Финтан сме се взели.

— А откъде си? — мило попита Джейн Ан.

— Италия. Рим.

— Рим! Срещал ли си папата?

— Мамо! — махна с ръка Финтан.

— Да, срещал съм Папата — изненада ги Сандро. — Е, наистина имаше много народ, но съм ходил на службата на площад „Свети Петър“ с майка ми.

— Ти си благословен — възхитено се вторачи в него Джейн Ан. — Красиво ли беше?

— Великолепно — потвърди Сандро, като се зачуди дали да опише прекрасната лилава мантия на папата.

После обаче реши, че е по-разумно да не го прави. Нещата вървяха много по-добре, отколкото бе очаквал, и не биваше да се проваля.

Майло заклещи дежурния лекар в кабинета му и заговори толкова тихо, че доктор Сингх едва го чуваше.

— Аз съм най-големият брат на Финтан — представи се той. — Отгледах го като баща. Наясно съм със СПИН-а. Не мислете, че сме невежи, като сме от провинцията. Можем да понесем истината.

Доктор Сингх бе зает човек, работил тридесет и два часа без прекъсване, а и не беше от търпеливите. Майло се върна в стаята, напълно убеден, че брат му не е болен от СПИН.

В седем и половина, когато и шестимата се приготвиха да си тръгнат и да оставят Финтан да поспи, откъм коридора се чу шум от забързани стъпки. Лив нахлу в стаята с развята руса коса, порозовяла кожа и наситеносини очи. Приличаше на викингска кралица. Когато видя тълпата около леглото на Финтан, тя се закова изненадано на място.

— Лив — извика я Финтан, — заповядай, влез. Това е майка ми, а това са братята ми — Тимъти и Майло.

— Здравейте! — учтиво поздрави Лив. — Как сте?

Тя се ръкува и с тримата, но когато спря пред Майло, се вторачи в него.

— Съжалявам — извини се Лив, — но толкова приличате на Финтан.

— Ами! Финтан е хубавецът — сви рамене Майло и се усмихна. — Аз съм само бледа имитация.

— Въобще не е вярно — прекъсна го галантно Финтан. — Винаги съм те взимал за пример.

Наистина двамата много си приличаха — тъмносини очи и черна коса, но Майло сякаш бе подстриган с косачка за трева.

— Имаше ли късмет? — попита Финтан.

— Открих ги! — въодушевено отвърна Лив и му подаде елегантна торбичка, от която Финтан извади две изключително красиви стъклени чаши в тюркоазено и лимоненозелено.

— Какво е това? — попита Тара.

— Преди два часа, когато дойдох тук, Финтан се жалваше колко е грозна чашата му за вода — обясни Лив.

— Бях виждал тези красавици в „Ел Декорасион“ — продължи Финтан. — И готината Лив веднага изтича до магазина на „Конран“, за да ми направи подарък.

— Далеч ли трябваше да ходиш? — попита Майло.

Лив порозовя.