Бунтовници

- Йохана, т о в а е Кристина - представя я Маркьс. - Без­

Тя свежда поглед, но с в и т и т е устни издават, че според

страшна, родена Пряма.

нея съм права.

- Добре дошла в базата на Миротворците, Кристина. -

- Освен това исках да те попитам дали може да пого­

Йохана многозначително се усмихва. Колко странно, че два­

ворим с Ерудитите, които са потърсили убежище при

ма души, родени като Прями, накрая могат да се озоват

т е б - продължавам. - Знам, че се крият, но трябва някак

на толкова противоположни места: при Безстрашните и

да стигна до тях.

при Миротворците.

- И какво се каниш да правиш с тях? - пита т я .

- На какво се дължи посещението ви, Маркьс? - продъл­

- Да ги изпозастрелям - отвръщам, подбелвайки очи.

жава Йохана.

- Това не е смешно.

- Най-добре ще е Беатрис да ти обясни - казва т о й . - Аз

- Извинявай - въздъхвам. - Трябва ми информация. Това

осигурих само транспорта.

е всичко.

Тя се обръща към мен без повече въпроси, но по напрег­

- В такъв случай ще трябва да почакате до утре - казва

натия й поглед се досещам, че би предпочела да разговаря с

Йохана. - Може да спите тук.

Маркьс. Сигурно ще отрече, ако я попитам направо, но съм

почти сигурна, че Йохана Рейес ме мрази.

+ + +

- Ами... - започвам. Това едва ли е най-блестящото нача­

ло. Бърша длани в полата си. - Нещата о т и в а т на зле.

Заспивам 6 мига, в който главата ми докосва възглавни­

Думите сами започват да се леят, без извъртане и ви-

цата, но се събуждам доста по-рано от планираното. От

сиянието ниско над хоризонта мога да се досетя, че слънце­

щия, повтаряйки същите действия.

то всеки момент ще изгрее.

Никога досега не съм присъствала на религиозна служба

От другата страна на тясната пътека между двете лег­

на Миротворци. Познавам единствено религията на кас­

ла е Кристина, забила лице в дюшека

и покрила главата си с

т а т а на моите родители; част от мен все още я почита,

възглавницата. Между нас има ракла с нощна лампа отгоре.

докато другата ми половина я отхвърля като откровена

Дървените дъски на пода скърцат, където и да стъпиш. На

проява на глупост - молитвата преди вечеря, седмичните

стената отляво виси небрежно окачено огледало. Всички с

сбирки, богослуженията, дитирамбите към безкористния

изключение на Аскетите приемат огледалата за даденост.

бог. Но това тук е нещо различно, някакво тайнство.

Все още не мога да овладея стъписването си, когато видя

- Ела и се присъедини към нас - казва приканващо сивоко-

някое да виси така о т к р и т о .

сата жена. Трябват ми няколко секунди, докато осъзная, че

Обличам се, без да се старая да пазя тишина - дори

говори на мен. Маха ми и се усмихва.

маршът на п е т с т о т и н Безстрашни не може да събуди

- О, не, аз просто... - започвам да пелтеча.

Кристина, ако е дълбоко заспала, затова пък даже шепотът

- Ела - повтаря тя и аз разбирам, че нямам друг избор,

на един Ерудит е способен дая изстреля от леглото. Така­

освен да приближа и да се смеся с тях.

ва си е т я .

Тя първа идва при мен и опира длан в м о я т а Пръстите

Излизам навън, когато слънцето вече наднича през кло­

й са сухи и загрубели, а очите й настоятелно т ъ р с я т по­

ните на дърветата и забелязвам малка група Миротворци,

гледа ми, макар да ги избягвам. Щом най-накрая ги срещам,

събрани близо до овощната градина. Приближавам, за да

ефектът е незабавен и особен. С т о я неподвижно и всяка

видя какво правят.

частица в мен е замряла, сякаш е натежала извънредно, но

С т о я т в кръг със събрани длани. Половината са около

тази тежест не е обременяваща Очите й са равномерно

десетинагодишни, останалите са по-големи. Най-възраст­

кафяви, без полуоттенъци и гледат неподвижно.

ната сред тях, сивокоса жена, сплетена на плитка, заговаря.

- Нека божият мир бъде с теб, дори насред бедата -

- Вярваме в нашия Бог, който ни благославя с мир и ни

произнася с нисък глас т я .

закриля - започва т я . - Затова и ние благославяме с мир

- И с какво съм го заслужила? - казвам толкова тихо, че

ближните си и ги закриляме.

никой друг да не чуе. - След всичко, което извърших...

Не бих изтълкувала думите й като някакъв знак, но явно

- Това няма общо с делата ти - отвръща т я . - То е дар.

Миротворците така ги приемат. Всички заедно изведнъж

Не можеш да го заслужиш, защото тогава вече няма да е

започват да се движат, о т к р и в а т някой от срещуполож­

дар.

ната страна на кръга и опират длани в неговите. Когато

После ме пуска и приближава към следващия, а аз про­

всеки си е намерил другар, двойките застиват неподвижно

дължавам да стоя с протегнати длани, съвсем сама. Някой

за няколко секунди и се гледат един друг в очите. Някои на­

приближава да докосне ръката ми, но аз се дръпвам от гру­

шепват нещо, други се усмихват, т р е т и с т о я т безмълвно

пичката. Отначало крача, после се затичвам.

и спокойно. После се разделят и приближават към следва-

Тичам към дърветата колкото сили имам и спирам едва

когато усещам, че дробовете ми горят.

и Безстрашни, а срещу невинни членове на Ерудитите и

Опирам чело в ствола на най-близкото дърво, макар ко­

познанието, което те са натрупали с толкова усилия.