Бунтовници

рата му да жули кожата ми и преглъщам сълзите.

Тя свежда очи, поема си дълбоко въздух и продължава:

- Знам, че ние нямаме водачи, затова нямам право да се

+ + +

обръщам към вас като лидер - казва. - Но се надявам да ми

простите, само този път, ако ви помоля да преосмисляш

Същата сутрин, крачейки под лекия дъждец, отивам в

решението си за неутралитет.

главната оранжерия. Йохана е свикала спешна среща.

Всички започват да говорят помежду си. Но това не

Прикривам се, доколкото е възможно, между две огром­

е кресливото и гласовито обсъждане на Безстрашните, а

ни растения, потопени в минерален разтвор в дъното на

много по-деликатен шум, сякаш я т о птици е накацало по

помещението. Отнема ми швестно време, докато забеле­

клоните.

жа Кристина, все още облечена в жълтия цвят на Миро­

- Независимо от близките си отношения с Ерудитите,

творците, която е в дясната част на залата. Лесно о т ­

ние най-добре от всички други касти си даваме сметка за

кривам Маркьс - т о й стои върху огромното коренище на

т я х н о т о жизненоважно значение за цялото общество -

дървото, редом с Йохана.

подхваща отново Йохана. - Те трябва да бъдат защитени

Йохана е кръстосала ръце на. гърдите си, а косата й е

срещу тази безсмислена касапница и не защото са просто

прибрана назад. Ударът, оставил белега на лицето й, е по­

човешки същества, а защото и ние няма да оцелеем без тях.

вредил окото - зеницата е толкова разширена, че покрива

Предлагам да влезем в града не като агресори, а като без­

почти изцяло ириса. Лявото й око не се движи в синхрон

пристрастни миротворци, за да обуздаем по какъвто и да

с дясното, докато оглежда насъбралите се Миротворци

е възможен начин чудовищното насилие, което несъмнено,

отпред.

рано или късно, ще избухне. Моля да обсъдите това.

Но т у к има не само Миротворци. Виждат се и хора с

Дъждът замъглява стъкления покрив над главите ни.

късо подстригани коси и стегнати кокове, които трябва

Йохана присяда на един от корените, докато чака, но сега

да принадлежат към Аскетите. Присъстват и други - с

над тълпата Миротворци не се носи жуженето на разго­

очила - строени в няколко редици, които трябва да са Еру-

вори като при предишното ми идване тук. Шепотът,

дити. Кара е сред тях.

почти недоловим заради барабаненето на дъжда, се усилва

- Получих съобщение от града - обявява Йохана, когато

до нормална реч; дочувам гласове, които се надигат над ос­

всички утихват. - Искам да го обсъдя с вас.

таналите като вик, при т о в а съвсем не приглушен.

Тя дръпва силно края на ризата си, после сплита пръсти

Всеки от тези гласове предизвиква тръпки по цялото

отпред. Изглежда притеснена.

ми тяло. Преживяла съм много спорове и разпри през живо­

- Безстрашните са се съюзили с безкастовите - започ­

та си, особено през последните два месеца, но никога не съм

ва. - Планират да нападнат Ерудитите след два дни. Тях­

била толкова изплашена. От Миротворците не се очаква

ната атака не е насочена срещу някаква армия от Ерудити

да се карат.

Решавам да не чакам повече. Тръгвам покрай насъбралите

на Ерудитите след края на срещата, за да ни кажете плана

се, промъквайки се между Миротворци, които са скочили

си.

прави, и прескачайки ръцете и изпънатите крака на седна­

лите. Някои ме гледат втренчено - може и да съм облечена

+ + +

в червена риза, но татуировките над яката се набиват на

очи дори от разстояние.

Срещата продължава още час. Дъждът междувременно е

Застоявам се край редицата Ерудити. Кара се изправя,

спрял, макар по стъкления покрив и стените на оранжери­

кръстосала ръце, докато я наближавам.

я т а все още да се стича вода. Докато трае обсъждането,

- Какво търсиш тук? - пита.

двете с Кристина седим, опрели гърбове в една от стени­

- Дойдох да кажа на Йохана какво става - отговарям. - А

те и играем на игра, в която всяка се опитва да настъпи

u да помоля за помощ.

палеца на другата. Тя винаги печели.

- Мен? - възкликва т я . - Защо...

Най-накрая Йохана и останалите, изпратени като гово­

- Не само теб - уточнявам. Опитвам се да забравя какво

рители на своите групи, застават в редица в коренището

каза за носа ми, но не ми е лесно. - Всички вас. Имам план как

на дървото. Сега косата на Йохана се спуска над сведеното

можем да спасим част от базата данни на вашата каста.

й лице. Очаква се да обяви резултата от обсъждането, но

Но за целта ми е нужна помощта ви.

тя стои със скръстени ръце и барабани с пръсти по лакъ­

- По-точно ние имаме план - намесва се Кристина, из­

т я си.

никнала незнайно откъде, и застава, от лявата ми страна.

- Какво става? - пита Кристина.

Кара поглежда Кристина, после отново мен.

Йохана най-накрая вдига очи.

- Точно ти ли искаш да помогнеш на Ерудитите? - на­

- Очевидно е било трудно да се стигне до единомислие -

т ъ р т в а . - Направо съм смаяна.

казва т я , - но мнозинството от вас искат да продължим

- Ти също искаше да помогнеш на Безстрашните - каз­

политиката на ненамеса.

вам. - Защо си мислиш, че си единствената, която не се

За мен е без значение дали Миротворците ще влязат

подчинява сляпо на онова, което й нарежда нейната каста?