Бунтовници

в града, или не. Но вече бях започнала да се надявам, че не

- Онова беше типично за вашето поведение - отвръща

всички са страхливци. Сега обаче т я х н о т о решение много

Кара. - Избивате всички, които са се озовали на пътя ви.

ми прилича на малодушие. Отново се отпускам до стъкле­

Нещо стиска гърлото ми. Тя толкова прилича на брат

ната стена.

си - от дълбоката гънка между веждите, чак до тъмните

- Не бих желала да всявам раздори в общността, на коя­

кичури в иначе русата коса.

то дължа толкова много - продължава Йохана. - Моята съ­

- Кара - намесва се Кристина, - ще ни помогнеш ли, или

вест обаче ми налага да се обявя срещу т о в а решение. Всич­

не?

ки ония, чиято съвест им диктува да поемат към града, са

- Ясно е, че ще ви помогна - въздъхва Кара. - Убедена съм,

добре дошли с мен.

че и другите ще го направят. Елате в спалното помещение

Отначало аз, както и всички останали, не проумявам

какво точно казва. Йохана вирва глава, така че белегът от­

ново се открива, и добавя:

- Давам си сметка какво означава това - че повече не

мога да бъда една от Миротворците. - Тя подсмърква. -

Но моля да запомните, че дори да ви напускам, го правя из­

пълнена с любов, а не със злоба.

Г Л А В А

Йохана се покланя на насъбралото се множество, приби­

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т А

ра косата зад ушите си и тръгва към изхода. Неколцина от

Миротворците се надигат, после още няколко се изправят

и скоро всички са на крака, а някои - не много, но все пак има

и такива - тръгват след нея.

Спалното помещение на Ерудитите е едно от най-голе­

- Не това очаквах - казва Кристина.

мите в лагера на Миротворците. В него има общо дванай­

сет легла: осем от тях са събрани край стената в дъното

и по две са залепени едно 8 друго до другите две стени. По

средата има огромно празно пространство, заето от го­

ляма маса, покрита с инструменти, метални стърготини,

зъбни колела, стари части от компютър и жици.

Двете с Кристина тъкмо сме изложили плана си, кой­

то сега, под втренчените погледи на десетина Ерудити,

изглежда доста по-глупав.

- Планът ви е тотален провал - отсича Кристина. Тя е

първата, която взима думата.

- Точно затова дойдохме при вас - казвам. - За да ни ка­

жете как да го поправим.

. - Първо, да прехвърлите на диск толкова важна база

данни, за каквато става дума, е пълен абсурд - започва

тя. - Дисковете или се чупят, или попадат в ръцете на не­

правилния човек, както изобщо става с всички физически

тела. Предлагам да използвате мрежата.

- Да... какво?

Тя поглежда бегло останалите Ерудити. Един от тях -

млад мъж с очила и шоколадова кожа - се обажда:

- Хайде, кажи им. Вече няма смисъл да го пазим в тайна.

Кара отново обръща поглед към мен.

може да бъдат убити - намесва се Кристина. После се ус­

- Много от компютрите в лагера на Ерудитите са свър­

михва. - Не може през цялото време да се криете зад гърба

зани с компютрите на другите касти. Затова Джанийн

ни, защото има опасност да си счупите очилата.

толкова лесно контролираше симулацията от компютъра

Кара сваля очилата си и ги пречупва на две.

на Безстрашните, вместо от този на Ерудитите. .

- Ние вече изложихме живота си на риск, като дезерти-

- Какво? - обажда се Кристина. - Искаш да кажеш, че

рахме от нашата каста - казва т я . - И ще рискуваме отно­

когато ти хрумне, можеш да бръкнеш в базата данни на

во, за да спасим кастата от самата нея.

компютъра на всяка от кастите?! .

- Освен това имаме полезни инструменти - надига се

- Не можеш да „бръкнеш" в базата данни - уточнява

тъничък гласец зад Кара. Иззад лакътя й се подава малко мо­

младият мъж. - Това е против всяка логика.

миче, на не повече от десет - единадесет години. Черната

- Това е просто метафора - намръщено отвръща

й коса е къса като моята, но е бухнала като ореол около

Кристина. - Ясно?

главата.

- Метафора в смисъл просто на обикновен израз? -

Двете с Кристина се споглеждаме.

уточнява т о й , също намръщен. - Или пък метафора като

- Какви точно инструменти? - питам.

определена категория на речта?

- Това са само п р о т о т и п и - уточнява фернандо, - за­

- фернандо - прекъсва го Кара, - концентрирай се върху

това не ги съдете твърде критично.

основния въпрос.

- Критиката не е по нашата част - казва Кристина.

Той кимва.

- Тогава как усъвършенствате нещата? - обажда се мал­

- Нека просто приемем факта, че компютърната мрежа

к о т о момиче.

така или иначе съществува - продължава Кара. - Това може

- Всъщност не го правим - с въздишка отвръща Кристи­

да е спорно от гледна точка на етиката, но съм убедена,

на. - Затова те все повече се влошават.

че в момента работи в наша полза. Както компютрите

- Ентропия - кимва момиченцето.

имат достъп до информацията на останалите касти,

- Какво?!

така биха могли и да изпратят определена информация до

- Ентропия - изчуруликва малката. - Това е теория, спо­

всички тях. Ако ние разпратим информацията, която ис­

ред която температурата на цялата материя във Вселена­

кате да съхраните, до всички касти, нейното унищожение

та постепенно се изравнява. Известна е и като „топлинна

ще стане невъзможно.

смърт".