Бунтовници

- Как мислиш, дали вече са започнали? - обръщам се към

- Дано нямаш нищо против, ако те придружим до гра­

фернандо.

да, Маркъс - казва т я .

- Може би. А може би не - отвръща т о й . - Джанийн

- Разбира се, че не - отвръща т о й . - Ти води.

разполага с много информатори. Нищо чудно да са я преду­

Йохана подава ключовете на Маркъс и се качва 6 кабина­

предили, че нещо се готви, и тя да е привикала всички сили

та на един от другите камиони. Кристина се насочва към

на Безстрашните в централата на Ерудитите.

кабината на пикапа на Маркъс, а ние с фернандо тръгваме

Кимвам, но всъщност си мисля за Кейлъб. Той е един от

към каросерията.

тези информатори. Питам се откъде идва непоклатимо­

- Не искаш ли да седиш отпред? - провиква се Кристи­

то му убеждение, че с в е т ъ т отвъд оградата трябва да

на. - И т о в а ми било Безстрашен...

остане тайна за нас, че да предаде всички, които сигурно

- Ще седна в т а я част на пикапа, където има най-малка

е обичал, и то заради Джанийн, която не

държи на никого.

вероятност да повърна - казвам.

- Срещал ли си някога човек на име Кейлъб? - питам.

- Повръщането е част от живота.

- Кейлъб - повтаря фернандо. - Да, имаше един Кейлъб

Ще ми се да я попитам колко често самата тя има на­

в моя клас по време на инициацията. Блестящ, но и... как

мерение да повръща, когато пикапът поеме на път. О т ­

беше разговорната дума за това? А, да - подмазвач. - Той се

начало съм се вкопчила с две ръце в страничните прегради

подхилва. - Имаше известна разлика между послушниците.

на каросерията, но когато след няколко минути свиквам

Едните приемаха за чиста монета всяка дума на Джанийн, а

с друсането и забоите, се пускам. Останалите камиони се

другите - не. Както е ясно, аз бях от в т о р и т е . А Кейлъб -

т о ч а т след нас, само този на Йохана е най-отпред и показ­

от първите. Защо питаш?

ва пътя.

- Срещнах го, докато ме държаха затворена т а м - отго­

Спокойна съм, докато не стигаме оградата. Очаквам

варям и дори в моите уши гласът ми звучи някак чуждо. -

Затова ми е любопитно.

- Не бих го съдил прекалено строго - продължава фер­

нандо. - Джанийн може да бъде много убедителна пред хора,

които не са по природа подозрителни. Аз обаче съм такъв.

Поглеждам над лявото му рамо към силуета на града,

които става все по-ясен, колкото повече наближаваме. Взи­

Г Л А В А

рам се да различа двата пилона върху Цитаделата и когато

Ч Е Т И Р И Д Е С Е Т И П Ъ Р В А

ги забелязвам, се чувствам едновременно и по-добре, и по-

зле - по-добре, защото тази сграда ми е толкова близка; по-

зле, защото щом виждам стълбовете, значи наближаваме.

- Да, и аз съм такава - казвам.

Когато стигаме града, всички разговори в камиона са

секнали, заменени от стиснати устни и пребледнели лица.

Маркьс криволичи по паважа между дупки с човешки размер

и отломки от разрушени сгради. П ъ т я т става малко по-

равен, когато излизаме от т е р и т о р и я т а на безкастовите

и стигаме по-чистите квартали на града.

Тогава чувам изстрели. Отдалече звучат като пукане.

За миг губя ориентация и пред очите ми са отново

лидерите на Аскетите, коленичили на тротоара, и Без­

страшните с празни погледи и пистолети в ръце; виждам

единствено майка ми, която се обръща, за да посрещне кур­

шумите, и Уил, който се свлича на земята. Хапя стиснати­

те си юмруци, за да не се разплача, а болката ме връща към

реалността.

Мама ми заръча да бъда храбра. Но ако знаеше, че нейната

смърт толкова ще ме изплаши, дали би се пожертвала с

такава готовност?

Маркьс се откъсва от конвоя и завива по Медисън Аве­

ню. Когато стигаме на две преки от Мичиган Авеню, къде­

то се води сражението, т о й отбива в малка уличка и гаси

двигателя.

фернандо пръв изскача от каросерията и ми подава

ръка.

- Xaflge, Бунтовник! - подканя ме с намигване.

крачолите, а когато стягам колана, джинсите бухват о т ­

- Какво? - възкликвам, докато се прехвърлям през прегра­

горе като надут хартиен плик.

дата на каросерията.

- Тя „дървена" ли те нарече току-що? - пита фернандо.

Той отваря чантата, върху която е седял по пътя. Пре­

- Да - отвръщам. - Аз дойдох при Безстрашните от

тъпкана е със сини дрехи. Започва да рови из т я х и да мята

кастата на Аскетите.

от време на време по нещо на двете ни с Кристина. На мен

- Аха. - Той свива вежди. - Това е доста решителна про­

се пада яркосиня тениска и сини джинси.

мяна. Такъв поврат в характера между поколенията гене­

- Бунтовник - повтаря т о й . - Съществително. Човек,

тично е почти невъзможен в наши дни.

който се противопоставя на установената власт, но не е

- Понякога характерът няма нищо общо с избора на кас­

непременно воЬващ.

та - казвам, мислейки за майка си. Тя е напуснала Безстраш­

- Непременно ли трябва да квалифицираш всичко} - обаж­

ните не защото е била неподходяща за тази каста, а защо­

да се Кара, прокарвайки ръце през русата си коса без блясък,

то при Аскетите е било по-безопасно за един Дивергент.

за да оправи непокорните кичури. - Ние просто вършим

Пък и Тобиас - т о й е дошъл при Безстрашните, за да избяга

нещо и по някакво стечение на обстоятелствата сме в гру­