Бунтовници

не." Това не може да е Уил. Налагам си да дишам. О т р о в а т а

спира кислорода към мозъка. Той е просто халюцинация в

симулацията. Издишвам със стон.

Няма да го гледам пак как умира.

За момент отново виждам своята двойничка, която

Затварям очи и натискам спусъка. Когато ги отва­

насочва пистолета. Сега обаче трепери цялата и държи

рям, между играещите пред погледа ми черни петна виж­

оръжието възможно най-далече от т я л о т о си. Тя е също

дам другата Трие да лежи на пода; т о в а съм аз.

толкова слаба, колкото съм и аз. Не, не чак толкова слаба,

Хвърлям пистолета и се втурвам към вратата, като

защото не й причернява пред очите и не усеща недостиг на

едва не се разплесквам в нея. Тялото ми се блъска силно,

кислород. Но все пак почти толкова слаба, почти.

натискам дръжката и влитам през прага. Ръцете ми са

После образът на Уил отново се появява, погледът му

безчувствени. Затискам в р а т а т а с гръб и ги разтърс­

е празен заради симулацията, косата му е рус ореол около

вам, за да им върна сетивността.

главата. От двете му страни се издигат тухлени сгради,

Тази стая е два пъти по-голяма от предходната и

но зад гърба му има врата - вратата, която ме разделя от

също е осветена със синя светлина, но по-бледа. В сре­

баща ми и брат ми.

дата има голяма маса, а по с т е н и т е са окачени снимки,

Не, т о в а е вратата, която ме разделя от Джанийн и

диаграми и списъци.

моята цел.

Вдишвам дълбоко. Погледът ми постепенно се прояс­

Трябва да мина през тази врата. „Трябва."

нява, а пулсът се нормализира. Сред снимките по стена­

Вдигам пистолета, въпреки че от движението рамото

та разпознавам собственото си лице, лицето на Тобиас,

ме боли, и го държа с двете ръце, за да е стабилен.

на Маркьс, на Юрая. До т я х е окачен дълъг списък, най-

- Аз... - задавям се. По страните ми рукват сълзи и вли­

вероятно с химически вещества. Всяко от т я х е задрас­

зат 6 у с т а т а Усещам вкуса на сол. - Съжалявам.

кано с червена линия. Явно т у к Джанийн е разработвала

После правя единственото нещо, което моята двой­

серумите за симулацията.

ничка не е способна да извърши, защото не е толкова о т ­

Някъде пред мен се разнасят гласове и аз свивам веж­

чаяна като мен.

ди. „Какви ги вършиш? Бързо!"

Стрелям.

- Кажи името на брат ми - чувам. - Искам да чуя как

го казващ.

Главата ми се удря в плочките на пода. Не обръщам

Това е гласът на Тори.

внимание на с в и т к и т е в очите и се мятам пред Тори.

Как е успяла да премине през симулацията? Нима и тя

Блъскам силно пистолета и т о й отскача далече от нас.

е Дивергент?

„Защо не го взе, идиотка такава?]"

- Не съм го убила. - Гласът на Джанийн.

Юмрукът на Тори се стоварва върху гърлото ми. За­

- Да не си въобразяваш, че т о в а те оневинява? Да не

давям се и тя се възползва от моментната ми слабост,

си мислиш, че не заслужаваш да умреш?

за да ме отблъсне и да пропълзи към пистолета.

Тори не крещи, а вие. Цялата й

мъка се излива през

Джанийн се е свлякла до стената, а кръвта мокри кра­

у с т а т а й. Тръгвам към в р а т а т а . Явно твърде непредпаз­

ка й. Кракьт\ При тази мисъл удрям силно бедрото на

ливо, защото бедрото ми се блъска в ръба на масата и аз

Тори близо до раната. Тя изкрещява, а аз скачам на крака.

спирам, бърчейки лице.

Хвърлям се към пистолета на пода, но Тори е прека­

- Едва ли можеш да проумееш причината за моите

лено бърза. Тя се вкопчва в краката ми и силно дръпва.

действия - казва Джанийн. - Аз бях готова да направя

Коленете ми се удрят в пода, но аз съм все още над нея;

тази жертва в името на много no-възвишена цел - нещо,

забивам юмрук в ребрата й.

което ти никога не си разбирала, още о т к а к т о бяхме

Тя простенва, но т о в а не я спира; докато пълзя към

съученички.

пистолета, тя забива зъби 6 ръката ми. Това е съвсем

Куцукам към вратата, която е от монолитно мати­

различна болка в сравнение с всички удари, к о и т о съм

рано стъкло. Тя се плъзга пред мен и аз виждам Джанийн,

получавала; различна дори от раната от куршум. Изпи­

опряла гръб в стената; Тори с т о и на няколко крачки от

щявам по-силно, отколкото съм очаквала, че мога, и съл­

нея с насочен пистолет. Зад т я х има стъклена маса със

зите замъгляват погледа ми.

сребриста кутия отгоре - компютър с клавиатура. Ця­

Не съм стигнала чак дотук, за да позволя Тори да за­

лата отсрещна стена представлява монитора на ком­

стреля Джанийн, преди да съм поучила от нея каквото

пютъра.

ми трябва.

Джанийн впива очи в мен, но Тори дори не помръдва.

Издърпвам ръката си измежду зъбите и, пред очите

Явно не ме е чула. Лицето й пламти, набраздено от съл­

ми причернява и със залитане докопвам пистолета,

зите, а ръката й трепери.

стискайки здраво дръжката. Извъртам се и го насочвам

Не ми се вярва, че сама бих могла да открия видеофай-

срещу Тори.

ла. Но щом Джанийн е тук, ще я накарам да ми го даде...

Ръката ми. Цялата е в кръв. Брадичката на Тори

Стига да не умре преди това.

също. Опитвам се да не гледам ръката си, за да не мисля

- Не! - изкрещявам. - Тори, недей!