Бунтовници

Обаче: омразата му към Ерудитите беше толкова

н о т о масло от небцето си.

страстна, че в нея трябва да е имало нещо пично.

- Сюзън иска да се види с Аскетите - продължава т о й . -

- Съжалявам, Беатрис - обажда се Евелин. - Не исках да

Аз също. Пък и държа да се убедя, че тя е в безопасност. Но

отварям стари рани.

не искам да те оставям.

Свъсвам вежди.

- Всичко с мен ще бъде наред - успокоявам го.

- И въпреки това го направи.

- Защо не дойдеш и ти? - п и т а т о й . - Аскетите ще те

- Какво искаш да кажеш с...

приемат обратно, сигурен съм.

- Виж какво - започвам, понижавайки глас. Поглеждам

Аз също - Аскетите не са злопаметни. Но в момента

през рамо дали Тобиас не е някъде наблизо, за да ни чуе. Забе­

едва се крепя на ръба над бездната на скръбта; върна ли се

лязвам само Кейлъб и Сюзън, които седят в своя ъгъл и си

в кастата на родителите си, тя ще ме погълне.

подават един на друг буркан с фъстъчено масло. Тобиас не

Поклащам глава.

се вижда. - Не съм глупачка - продължавам. - Много добре

- Трябва да се добера до централата на Прямите и да

разбирам, че се опитваш да го използваш. Затова ще му го

разбера какво става - отвръщам. - Ще откача, ако не знам

кажа, ако вече и сам не се е досетил.

каква точно е ситуацията. - Насилвам се да се усмихна. -

- Мило момиче - отвръща т я . - Аз съм неговото семей­

Но ти трябва да отидеш със Сюзън. Сега тя изглежда по-

ство. И т о в а е завинаги. А ти си временно явление.

добре, но въпреки т о в а има нужда от теб.

- Ясно - отговарям. - Майка му го е зарязала, а баща му

- Добре. - Кейлъб кимва. - Но ще се постарая скоро да

редовно го е пребивал. Как да не е верен до гроб на mahoBa

дойда при теб. Все пак внимавай.

семейство!

- Не съм ли била винаги внимателна?

Отдалечавам се с треперещи ръце и сядам на пода до

- Не. Според мен по-подходящата дума е „безразсъдна".

Кейлъб. Сюзън вече е в другия край на помещението и пома­

Кейлъб леко стисва здравото ми рамо. Аз пак загребвам

га на една от безкастовите да почисти. Той ми подава бур­

с върха на пръстите си фъстъчено масло.

кана с фъстъчено масло. Спомням си редовете с фъстъци

Няколко минути по-късно Тобиас се появява откъм

в парниците на Миротворците. Отглеждат ги, защото

мъжката баня, сменил е червената риза от Миротворци­

са богати на протеини и мазнини, от к о и т о най-вече се

те с черна тениска, а късата му коса още лъщи мокра. Очи­

нуждаят безкастовите. Загребвам малко масло с пръсти

те ни се срещат и аз знам, че е време да тръгваме.

и го облизвам.

Дали да му кажа какво научих току-що от Евелин? Не

+ + +

бих искала да му внушавам, че т о й е Ерудит по рождение.

Няма да му давам основание да се върне при тях.

Централата на Прямите е толкова голяма, че вътре би

Решавам засега да го премълча.

се побрал целият свят. Или поне на мен ми изглежда така.

- Трябва да ти кажа нещо - започва Кейлъб.

Това е просторна бетонна сграда, която се издига над

Кимам мълчаливо, защото още облизвам с език фъстъче-

бившето корито на реката. Надписът гласи: СТОК А

БОРСА, което навремето е било „Стокова борса", но по­

превръзка пред гърдите, тръгва към нас с насочено оръжие,

вечето хора го ч е т а т к а т о Жестока борса, защото Пря­

чиято цев гледа право в Тобиас.

мите са жестоки, но честни. И изглежда, охотно приемат

- Идентифицирайте се - нарежда т я . Млада е, но не дос­

прякора си.

татъчно, за да познава Тобиас.

Не знам какво ме чака, защото никога не съм влизала

Останалите се събират зад нея. Някои ни гледат подо­

вътре. Двамата с Тобиас спираме пред в р а т а т а и се спо-

зрително, други - с любопитство, но в очите на неколци­

глеждаме.

на забелязвам странен блясък. Разпознали са ни. Може би са

- Давай - казва т о й .

виждали Тобиас, но откъде ще знаят за мен?

Не виждам нищо, освен собственото си отражение в

- ф о р - отговаря т о й . После кимва към мен. - А т о в а е

огромната стъклена врата. Изглеждам уморена и мръсна.

Трие. И двамата сме от Безстрашните.

За първи п ъ т ми минава през ум, че не сме длъжни да пра­

Очите на жената войник от Безстрашните се разши­

вим каквото ида било. Може просто да се скрием при без­

ряват, но тя не сваля оръжието.

кастовите и да оставим другите касти да оправят т а я

- Някой ще дойде ли насам? - казва високо т я . Неколци­

бъркотия. Така ще станем едни от многото, ще сме заедно

на от Безстрашните пристъпват напред, но го правят

и в безопасност.

предпазливо, сякаш сме опасни.

Тобиас все още не ми е казал за разговора с майка си от

- Проблем ли има? - пита Тобиас.

миналата нощ. Не мисля, че изобщо се кани да го напра­

- Въоръжен ли си?

ви. Изглежда толкова решен да проникне в централата на

- Разбира се, че съм въоръжен. Аз съм Безстрашен, в края

Прямите, че се питам дали не крои нещо тайно от мен.

на краищата!

Не мога да си обясня защо минавам през вратата. Може

- Сложи ръце на тила! - Произнася го яростно, сякаш

би смятам, че след к а т о сме стигнали дотук, все пак може

очаква да окажем съпротива. Поглеждам Тобиас. Защо

да разберем какво става. Но по-вероятната причина е, че