Бунтовници

ката, които горят от умората на мускулите дори когато

та има по-голяма нужда от т е б - казвам и спирам водата.

не се движа. Не мириша особено хубаво. Имам нужда от

Ще ми се да не трябваше да се обличам. Прекалено горещо

душ.

е за джинси. Но все пак вдигам другата кърпа от пода и

Тръгвам надолу по коридора и влизам в банята. Явно не

бързо се подсушавам.

съм единствената, на к о я т о е хрумнало да вземе душ - гру­

Навличам отново червената риза. Не ми се иска да съм

па жени са се подредили пред умивалниците, половината

със старите дрехи след банята, но нямам чисти за смяна.

от т я х са голи, а на останалите т о в а изобщо не прави

- Сигурно някои от безкастовите жени имат резервен

впечатление. Откривам свободен умивалник в ъгъла, пъ­

чифт дрехи - казва Сюзън.

хам глава под кранчето и оставям студената вода да се

- Може да си права. Е, сега е т в о й ред.

стича покрай ушите ми.

Разгъвам кърпата си и прикривам Сюзън, докато се мие.

- Здравей - поздравява Сюзън. Извръщам глава към нея.

След малко ръцете започват да ме болят, но щом тя го

Водата се стича по бузата ми и влиза в носа. Тя носи две

направи за мен, държа да й върна жеста. Водата облива гле­

кърпи - едната бяла, другата сива, и двете оръфани по кра­

зените ми, докато тя си мие косата.

ищата.

- Никога не съм предполагала, че ще сме заедно в такава

- Здрасти - отговарям.

ситуация - казвам след малко. - Мием се над умивалник в

- Хрумна ми нещо - продължава т я . Обръща се с гръб

изоставена сграда, криейки се от Ерудитите.

към мен и разгъва кърпата, к о я т о ме скрива от остана­

- Аз си мислех, че ще живеем близо една до друга - о т ­

лите в.банята. Отдъхвам си облекчено. Уединение. Поне

говаря Сюзън. - Че заедно ще ходим на сбирките на общ­

доколкото т о в а е възможно сега.

ността. И заедно ще изпращаме децата си до автобусна­

Бързо се разсъбличам и грабвам сапуна до умивалника.

та спирка.

- Как си? - п и т а т я .

Прехапвам долната си устна. Вината това вече да е не-

мислимо, разбира се, е моя. Нали избрах друга каста.

горделивост.

- Извинявай, не исках да засягам тази тема - бързо казва

- Хитро - отвръщам. - Твоя ли беше идеята?

Сюзън. - Само съжалявам, че не съм била по-внимателна.

- Всъщност да. - Тя небрежно повдига рамене, но мен

Тогава сигурно щях да забележа какво преживяваш. Такава

няма как да заблуди. Може да е всичко друго, но не и рав­

егоистка съм била.

нодушна към собствените си постижения. - Преди да се

Изсмивам се кратко.

присъединя към Аскетите, бях Ерудит.

- Сюзън, в поведението ти няма нищо, за което да се

- О! - отговарям. - Явно не ти е понесъл животът в

обвиняваш.

академичните среди.

- Готова съм - обявява т я . - Ще ми подадеш ли кърпа­

Тя обаче не се хваща на въдицата.

та?

- Да, нещо такова. - Прави пауза. - Предполагам, че и

Обръщам се и със затворени очи й протягам кърпата.

баща ти е напуснал по същата причина.

Тереза влиза в банята, сплитайки косата си на плитка, и

Почти съм обърнала гръб с намерението да приключа

Сюзън я моли за чисти дрехи.

разговора, но думите й стискат черепа ми като в менгеме.

Когато излизаме от банята, аз вече съм с джинси и чер­

Поглеждам я втренчено.

на тениска, чийто о т в о р за главата е толкова широк, че

- Ти не знаеше ли? - Тя свива вежди. - Съжалявам. Забра­

оголва раменете ми. Сюзън е облечена с торбести джинси

вила съм, че членовете на кастата рядко обсъждат откъ­

и бяла риза от Прямите. Закопчала я е чак до брадичката.

де са дошли.

В името на скромността Аскетите са готови да жерт­

- Какво? - едва произнасям с пресипнал глас.

в а т дори собственото си удобство.

- Баща ти е роден Ерудит - продължава т я . - Родите­

Когато се връщам в общото помещение, виждам някои

лите му са били приятели с родителите на Джанийн Ма-

от безкастовите да поемат нанякъде с кофи боя и боя­

тюс. Той и Джанийн са си играли заедно като деца. Виждах

джийски четки. Изпращам ги с поглед, докато в р а т а т а се

как си разменят книги в училище.

затваря след тях.

Пред очите ми изплува картината как баща ми, вече

- О т и в а т да напишат послание към хората от други­

зрял мъж, седи до Джанийн, вече зряла жена, и двамата

те убежища - казва Евелин зад гърба ми. - Ще го о с т а в я т

обядват заедно в старата ми училищна столова, а меж­

на един от билбордовете. Кодирането е на базата на лич­

ду т я х лежи книга. Това ми се вижда толкова нелепо, че аз

на информация - нечий любим цвят, домашния любимец в

издавам нещо средно между сумтене и смях. Не може да е

д е т с т в о т о на друг...

истина.

Не проумявам защо е решила да ми каже принципа на

Обаче.

кодиране на безкастовите, докато не заставам лице в лице

Обаче: т о й никога не е споменавал семейството си или

с нея. Тогава забелязвам в очите й нещо познато - същият

своето д е т с т в о .

поглед к а т о на Джанийн, когато каза на Тобиас за изобре­

Обаче: т о й никога не се е отличавал със смиреното по­

тения от нея серум, чрез който може да го контролира:

ведение на човек, израснал сред Аскетите.