Бунтовници

ниво на физическа немощ - включва се в разговора т о й , - го

- Трие беше.

молят да напусне. По един или друг начин.

- Добра работа - казва Едуард.

- Кой е другият начин? - Сърцето ми бие до пръсване,

Кимвам, но се чувствам зле, че ме поздравяват за такова

сякаш вече знае отговора, който аз отказвам да приема.

нещо. Е, не чак толкова зле. Това е Питър в края на краищата.

- Нека просто кажем, че за някои с м ъ р т т а е за пред­

Втренчвам поглед в пламъците, които обгръщат цепе­

почитане пред т о в а да останат безкастови - отговаря

ниците - тяхната храна. Те играят и трепкат също к а т о

Тобиас.

мислите ми. Спомням си кога за първи п ъ т си дадох смет­

- Тия хора са пълни идиоти - включва се Едуард. - Аз

ка, че не виждам възрастни хора сред Безстрашните. И

бих предпочел да съм безкастов, отколкото един от Без­

кога осъзнах, че баща ми е твърде стар, за да се изкатери по

страшните.

пътеките на Ямата. Сега вече знам повече, отколкото би

- Тогава си истински късметлия, че си т у к - студено

ми се искало.

отвръща Тобиас.

- Знаеш ли нещо повече за ситуацията в момента? -

- Късметлия, значи? - изсумтява Едуард. - Така е. Голям

обръща се Тобиас към Едуард. - Всички Безстрашни ли ми­

късметлия съм, че ми остана поне едно око.

наха на страната на Ерудитите? Прямите реагираха ли по

- Май сега си спомням за слуховете, че ти си предизвикал

някакъв начин?

нападението - казва Тобиас.

- Безстрашните са разделени на два лагера - отвръща с

- Какви ги приказваш? - възкликвам. - Просто Едуард

пълна уста Едуард. - Едните са в централата на Ерудити­

беше победителят, а Питър не можа да го преглътне, за­

т е , другите - при Прямите. Оцелелите от Аскетите са с

това...

нас. Нищо особено не е ставало напоследък. С изключение

Тогава забелязвам самодоволната усмивка на Едуард и

на това, което ви е сполетяло, предполагам.

млъквам. Може пък да не съм наясно с всичко, което се е

Тобиас кимва. Изпитвам известно облекчение, че поне

случило по време на инициацията.

половината от Безстрашните не са изменници.

- Наистина имаше един инцидент, при който Питър не

Поглъщам лъжица след лъжица, докато си напълня сто­

се оказа победител - казва Едуард. - Но т о в а не е основание

маха. После Тобиас намира отнякъде дюшеци и одеяла за

за кухненски нож В окото.

нас, а аз намирам свободен ъгъл, където да легнем. Когато

- Няма спор - потвърждава Тобиас. - Ако т о в а ще те

се навежда да си развърже обувките, забелязвам емблемата

накара да се почувстваш по-добре, т о й също беше простре­

на Миротворците, татуирана на кръста му, а клоните,

лян в ръката от една крачка разстояние по време на симу-

които тръгват от нея, се вият нагоре по гърба. Той се из­

лационната атака.

правя, аз пристъпвам към него и го прегръщам, прокарвайки

Това очевидно разведрява Едуард, защото самодоволна­

пръсти по татуировката.

та усмивка се разлива по цялото му лице.

Тобиас затваря очи. Надявам се гаснещият огън да ни

- Кой го направи? - пита т о й . - Ти ли?

прикрива и притискам длан към гърба му, галейки слепеш-

Тобиас поклаща глава.

ката всяка от татуировките. Представям си всевшкда-

щ о т о око на Ерудитите, наклонените везни на Прямите,

тях. Обзалагам се, че и сам може да се досетиш кои точно.

събраните длани на Аскетите и пламъците на Безстраш­

- Не съм в настроение да отговарям на гатанки.

ните. С другата ръка откривам огъня, татуиран върху

Тя въздъхва.

гърдите му. Усещам насеченото му дишане върху бузата си.

- Дивергентите. Документираме Дивергентите.

- Иска ми се да бяхме сами - проговаря т о й .

- Как може да сте сигурни кои точно са те?

- Аз почти винаги го искам - отговарям.

- Преди симулационната атака част от Аскетите съ­

действаха за едно проучване сред безкастовите, което из­

+ + +

следваше определена генетична аномалия - отговаря т я . -

Това проучване понякога включваше неофициален т е с т за

Унасям се под ромона на далечни разговори. Напоследък

определяне на наклонностите. Друг п ъ т беше по-сложно.

заспивам по-лесно, когато около мен е шумно. Така мога да

Обясниха ни, че може би сред нас е най-многобройната гру­

се съсредоточа в долитащите звуци вместо в мислите,

па Дивергенти в целия град.

които кръжат из главата ми, когато е тихо. Шумът и раз­

- Не разбирам. Защо...

личните занимания ме спасяват от болката от загубата и

- Защо сред безкастовите има най-много Дивергенти

чувството за вина.

ли? - Гласът й звучи така, сякаш се усмихва самодоволно. -

Събуждам се, когато от огъня е останало само слабо си­

Очевидно тези, които не могат да се ограничат само с

яние и едва неколцина безкастови са още на крак. Отнема

един определен т и п мислене, са първите, които напускат

ми няколко секунди да разбера какво ме е събудило: чувам гла­

кастите или се провалят при инициацията.

совете на Евелин и Тобиас на няколко крачки от мен. Лежа

- Не това се канех да питам - казва т о й . - Искам да знам

неподвижно, надявайки се да не са забелязали, че съм будна.

защо ти се интересуваш колко Дивергенти има.

- Ще трябва да ми обясниш какво точно става тук, ако

- Ерудитите се нуждаят от човешка сила. Временно я