Бунтовници

- Много неща се случиха. И сам го знаеш - отвръщам. -

Убедена съм, че направо ще ни каже какво става, без любез­

Ами ти впрочем? Аз бих могла да кажа същото и за теб.

ни извъртания. А т о в а никак не е малко.

Той ме докосва по бузата, заравя пръсти в косата ми.

- Казаха ми, че сте изглеждали смутени от ареста - за­

И не отговаря на въпроса така, както аз не отговорих на

почва т о й . Гласът му е дълбок, но някак странно слаб, ся­

неговия.

каш не би могъл да произведе ехо дори в дъното на празна

- Ако причината за т о в а е единствено с м ъ р т т а на

пещера. - Това ме кара да мисля, че сте или несправедливо

т в о и т е родители - меко продължава той, - просто ми

обвинени, или много добре се преструвате. Единствено­

кажи и аз ще ти повярвам.

то...

- В какво сме обвинени? - прекъсвам го.

на истината в кръвта.

- Той е обвинен в престъпления срещу човечеството. Ти

- Серум на истината ли? - тръсвам глава. - Не, т о в а

си обвинена като негов съучастник.

няма да стане.

- Престъпления срещу човечеството ли? - Тобиас май

- Има ли нещо, което искате да скриете? - учудено пита

най-накрая се е ядосал. - И какви?

Джак и повдига вежди.

- Гледахме запис на нападението. Ти командваш симулаци­

Иска ми се да му кажа, че всеки, у когото е останало поне

я т а на атаката - отговаря Джак.

зрънце достойнство, би желал да запази някои неща само

- Как е възможно да с т е гледали записа - нали ние го

за себе си, но нямам намерение да предизвиквам неговото

взехме.

подозрение. Затова поклащам глава.

- Взели сте само едно от копията. Всички данни от

- Добре, тогава. - Той поглежда часовника си. - Сега е

централата на Безстрашните по време на атаката са раз­

точно дванайсет на обед. Разпитът ще започне в седем.

пратени до компютрите в целия град - уточнява Джак. -

Не си правете труда да се подготвяте за него. Невъзможно

Всички ние видяхме, че ти контролираш симулацията, а

е да премълчите каквото и да било, когато сте под въз­

нея едва не я преби до смърт, преди тя да се предаде. Пос­

действието на серума на истината.

ледва малко неочаквано любовно помирение и заедно о т ­

Той се обръща на пети и излиза от стаята.

мъкнахте хард диска. Една от възможните причини е, че до

- Колко приятен човек - казва след него Тобиас.

този момент симулацията вече беше приключила и не си

искал да сложим ръка на нея.

+ + +

Едва не избухвам в смях. Това е единственият подвиг в

живота ми, най-важното нещо, което съм направила досе­

В ранния следобед група въоръжени от Безстрашните

га, а те мислят, че съм работила за Ерудитите.

ме ескортират до банята. С т о я дълго там, докато ръце­

- Симулацията не беше приключила - намесвам се. - Ние

те ми не почервеняват под кранчето с гореща вода, и гле­

я прекратихте, а вие...

дам втренчено отражението си. Когато все още бях от

Джак вдига ръка.

Аскетите и не ми позволяваха да се оглеждам, си мислех, че

- В момента не се интересувам от вашето мнение. Ис­

човек може да се промени много за т р и месеца. Този п ъ т

т и н а т а ще излезе наяве, когато и двамата бъдете подложе­

обаче са били достатъчни само няколко дни.

ни на серума на истината и разпитани.

Изглеждам по-възрастна. Може да е заради късата коса.

Кристина веднъж ми разказа за серума на истината. Каза,

Или защото всичко, което се случи, е отбелязано върху

че най-трудната част от инициацията при Прямите е да

лицето ми. Винаги съм чакала с нетърпение мига, когато

те инжектират със серума на истината и да отговаряш

вече няма да изглеждам като дете. Но сега усещам само буца

на много лични въпроси пред цялата каста. Не е нужно да

в гърлото. Вече не съм дъщерята, която родителите ми

навлизам в най-дълбоките и потайни кътчета на душата

знаят. Те не биха ме разпознали, ако ме видят сега.

си, за да съм наясно, че сега най-малко имам нужда от серум

Обръщам гръб на огледалото и бутам силно с длани вра-

mama към коридора.

раната на рамото ми и аз изкрещявам.

Когато Безстрашните ме връщат обратно в килията,

- Простреляха ме - казвам. - В рамото. Оу!

опирам гръб на вратата. Тобиас изглежда к а т о в деня, ко­

- Божичко! - Тя ме пуска бързо. - Извинявай, Трие.

гато го видях за първи п ъ т - черна тениска, къса коса, не­

Тя не изглежда като Кристина, която помня. Косата й

преклонно изражение. Видът му ме изпълва с нервна възбуда.

сега е по-къса, като на момче, а кожата е сивкава вместо

Припомням си как само за няколко секунди стиснах ръката

шоколадовокафява. Усмихва ми се, но усмивката не стига

му пред залата за тренировки, как седяхме един до друг на

до очите, които гледат уморено. Опитвам се да отвър­

скалите край бездната и ме пронизва болезнен копнеж по

на на усмивката й, но съм прекалено нервна. Кристина ще

онова, което би могло да бъде.

присъства на разпита. Ще чуе какво сторих на Уил. И ни­

- Гладна ли си? - п и т а т о й . После ми подава сандвич от

кога няма да ми прости.

подноса до него.

Освен ако не превъзмогна серума и не премълча истина­

Взимам го и сядам. Остава ни единствено да чакаме.

та - стига да е възможно.

Това и правим. Ядем, докато храната не свършва. Седим,