Бунтовници

само за да задоволя егоистичното ти любопитство.

нещо, казано от Маркъс: „Много от лидерите на този град

Йохана мълчи известно време. Вече е толкова тъмно, че

пожертваха живота си заради нея". Дали един от тези ли­

едва виждам по-далече от носа си. Въздухът ухае на пръст и

дери не е и м о я т баща?

ябълки, а аз се опитвам да не дишам прекалено шумно.

Трябва да го разбера. Трябва да науча кое е толкова важ­

- Съжалявам - обажда се най-накрая Йохана. - Сигурно

но, че един Аскет да пожертва живота си за него. А един

съм направила нещо, от което си решил, че не може да ми

Ерудит - да извърши убийство.

се има вяра.

- Последния път, когато доверих тази информация на

+ + +

представителна една от кастите, т о в а доведе до избива­

Спирам за малко пред в р а т а т а на Тобиас, преди да почу­

н е т о на всичките ми приятели - отговаря т о й . - Вече на

кам, и се ослушвам какво става вътре.

никого нямам вяра.

- Не, не е точно така - казва през смях Тобиас.

Не мога да се удържа и надниквам иззад ствола на дърво­

- Какво искаш да кажеш с т о в а „не е точно така"? На­

т о . Йохана и Маркъс са така погълнати от разговора, че

правих го също като теб. - В т о р и я т глас е на Кейлъб.

не забелязват раздвижването. С т о я т близо един до друг,

- Напротив.

но не се докосват. Не съм виждала Маркъс така изтощен, а

- Тогава го повтори пак.

Йохана - толкова ядосана. После обаче нейното изражение

Отварям в р а т а т а 6 мига, когато Тобиас, седнал на пода

се смекчава и тя пак посяга към ръката на Маркъс. Този п ъ т

с изпънат напред крак, мята кухненския нож към отсрещ­

в движението й е загатната и лека милувка.

ната стена. Той се забива в голямата буца сирене, сложена

- HaQ-важното е да имаме доверие един на друг, ако ис­

върху скрина. Кейлъб стои зад него и гледа недоумяващо

каме да запазим мира - казва Йохана. - Затова се надявам

най-напред буцата сирене, после мен.

да промениш мнението си. Нали знаеш, че винаги съм била

- Той трябва да е някакъв феномен сред Безстрашните -

т в о и приятел, Маркъс - дори тогава, когато не ти бяха

възкликва най-накрая. - Не ми казвай, че и ти можеш това..

останали много.

Сега изглежда доста по-добре - очите му вече не са зачер­

Тя се навежда напред и го целува по бузата, после тръгва

вени и в т я х се мярка познатата искрица любопитство,

към края на овощната градина. Видимо шумен, Маркъс ос­

сякаш отново е възвърнал интереса си към света. Кесте­

т а в а на място още няколко секунди, после се отправя към

нявата му коса е разрошена, а ризата е закопчана накриво.

базата.

Този мой брат е красив по един небрежен, безгрижен начин,

От разкритията през последния половин час главата

сякаш през повечето време не си дава сметка как изглежда.

ми жужи. Досега си мислех, че Джанийн е атакувала Аске-

- С дясната ръка сигурно и аз го мога - отговарям. - Но

т и т е , за да спечели надмощие. Оказва се обаче, че ги е напад­

иначе фор наистина е нещо к а т о феномен сред Безстраш­

нала с цел да открадне информация. Информация, известна

ните. Мога ли обаче да попитам защо ти хвърляш ножове

единствено на тях.

по буца сирене?

Тобиас улавя погледа ми, когато произнасям „фор". Кей­

-Аква какво?

лъб няма понятие, че прякорът на Тобиас е неизменното

- Това е един от начините, по които т у к отглеждат

доказателство за неговото съвършенство.

храна. Не ти трябва да знаеш.

- Кейлъб дойде да обсъдим нещо - отговаря вместо него

- Точно така, не ми трябва - отвръщам. - Той за какво

Тобиас и обляга глава на стената, поглеждайки към мен. - А

искаше да приказвате?

до м я т а н е т о на ножове се стигна някак от само себе си.

- За теб - отговаря Тобиас. - Предполагам, че дойде при

- Както обикновено става - казвам, а по лицето ми пра­

мен като т в о й по-голям брат. Нещо от рода на „Не се

ви о п и т да се прокрадне лека усмивка.

закачай със сестра ми".

Той изглежда толкова спокоен с о т м е т н а т а т а назад гла­

Той се надига от пода.

ва и отпусната върху коляното ръка. Изпиваме се с очи

- А ти какво му каза?

още няколко секунди, доколкото благоприличието позво­

Тобиас тръгва към мен.

лява. Кейлъб смутено кашля.

- Разказах му как е започнало всичко между нас. Така се

- Е, аз трябва вече да се връщам в с т а я т а - казва, местей­

стигна до мятането на ножове - отговаря. - Освен това

ки поглед от Тобиас към мен и обратно. - Чета една книга

му казах, че не се закачам с теб.

за водопречиствателните системи. Д е т е т о , което ми я

даде, ме взе за пълна откачалка, щом искам да я прочета.

Усещам kale цялото ми тяло гори. Той обгръща хълбоци­

Отначало мислех, че е нещо като наръчник за поддръжката

те ми с ръце и нежно ме притиска към вратата. Устните

и ремонта им, но се оказа удивителна книга. - Той замълча-

му намират моите.

ва. - Съжалявам. Май и вие вече ме мислите за откачалка.

Вече не помня защо съм дошла при него.

Н и т о пък ме е грижа.

- Изобщо не е така - отвръща шеговито Тобиас. - И ти

Прегръщам го със здравата си ръка и го придърпвам към

непременно трябва да прочетеш тази книга, Трие. Обзала­

себе си. Пръстите ми напипват края на тениската му и

гам се, че ще ти хареса.