Бунтовници

пропълзяват отдолу, после плъзват към гърба. Изглежда

- Мога да ти я заема - обажда се Кейлъб.

толкова здрав и силен.

- Може би по-нататък - отвръщам. И поглеждам звер­

Той отново ме целува, този п ъ т по-настоятелно, ръце­

ски Тобиас, когато вратата се затваря зад б р а т ми. - Мно­

те му здраво стискат талията ми. Неговият дъх, моят

го съм ти задължена - казвам. - Сега ще ми проглуши ушите

дъх, неговото тяло, моето тяло - толкова сме близо, че

за т о в а как действа водопречиствателната система. Но

вече няма разлика между едното и другото.

т о в а май е за предпочитане пред другото, за което искаше

Той се дръпва леко назад, само на няколко сантиметра.

да говорим.

Не ми се иска да го пускам толкова далече от себе си.

- Я гледай! И какво е то? - повдига вежди Тобиас. - Да не

- Май не дойде за това при мен - казва.

е случайно аквапоника ?

1

- Н е .

- Тогава за какво?

1 М е т о д за екологично отглеждане на растения с минимален разход на вода и енергия. - Б.ред.

- На кого му пука?

- По-важното сега е да се справим с конкретната си­

Прокарвам пръсти през косата му и отново притеглям

туация - казва Тобиас. - Трябва да се върнем в града и да

устните му към своите. Той не се съпротивлява, но след

разберем какво наистина става там. Налага се да намерим

няколко секунди промърморва „Трие!" близо до бузата ми.

начин да надделеем Ерудитите. Тогава, след к а т о разрешим

- Добре де, добре. - Затварям очи. Дошла съм т у к заради

тези проблеми, може би ще разберем за какво говори Мар­

нещо важно: да му кажа за разговора, който дочух.

къс. Става ли?

Сядаме един до друг на леглото и аз започвам от само­

Кимвам. Това ми се вижда добър план - разумен план. И

то начало. Разказвам как съм проследила Маркъс и Йохана в

въпреки това не мога да му се доверя - не вярвам, че е по-

овощната градина. Казвам му как Йохана попита за избора

важно да продължим напред, отколкото да открием исти­

на време за атаката и какво отговори Маркъс, както и за

последвалия спор. Докато говоря, наблюдавам изражението

ната. Когато научих, че съм Дивергент... Когато разбрах,

му. Не ми се вижда н и т о шокиран, н и т о заинтересован.

че Ерудитите ще нападнат Аскетите... т о в а промени

Вместо това около у с т а т а му се появяват горчивите гън­

всичко. Истината променя плановете и намеренията на

ки, както става винаги, щом се спомене името на Маркъс.

хората.

- Е, какво мислиш? - питам, след като съм приключила.

Обаче е трудно да накараш Тобиас да направи нещо, кое­

- Според мен Маркъс иска да изглежда по-важен, откол­

то не иска. Още по-трудно е да му докажа колко основа­

к о т о е в действителност - отговаря предпазливо Тобиас.

телни са моите предчувствия без никакви доказателства,

Не такъв отговор съм очаквала.

основавайки се единствено на интуицията си.

- И тогава... какво? Значи според теб т о й просто дрън­

Затова се съгласявам с него. Но без да променям мнени­

ка небивалици?

е т о си.

- Предполагам, че Аскетите наистина разполагат с ин­

формация, до която Джанийн иска да се добере, но сигур­

но т о й силно преувеличава нейната значимост. Просто

си придава важност. Прави се, че има нещо, което Йохана

желае, а т о й няма да й го даде.

- Аз не... - Мръщя се. - Не мисля, че си праВ. Той нямаше

вид, че лъже.

- Не го познаваш толкова добре като мен. Той е изпечен

лъжец.

Тобиас има право - не познавам добре Маркъс, със си­

гурност не колкото него. Но интуицията ми подсказва да

вярвам на Маркъс, а тя обикновено не ме лъже.

- Сигурно си прав - продължавам. - И все пак не е ли по-

добре да разберем какво става? Просто за всеки случай.

- Значи, Ерудитите и Миротворците работят заедно,

така ли? - питам.

- Те са много по-близки помежду си в сравнение с другите

касти - отговаря той. - Не си ли го спомняш от учебника

Г Л А В А

по история на кастите? Там ги наричаха „жизненоважните

касти" - без тях нямаше да можем да оцелеем. Някои от

Ч Е Т В Ъ Р Т А

текстовете на Ерудитите ги наричат „обогатяващите

касти". Една от мисиите на Ерудитите като каста е да

постигнат и двете - да станат жизненоважни и най-бога­

ти.

- Биотехнологиите съществуват от много време, но

Аз лично не мога да преценя доколко Ерудитите са жиз­

невинаги са давали резултат - казва Кейлъб и подхваща ко­

неноважни за нашето общество, за да функционира. Но те

ричката на препечената филийка. Най-напред изяжда среда­

наистина са важни - без тях нито селското стопанство,

та, прави така още от дете.

нито здравеопазването щяха да се развиват, нито пък

Седи срещу мен на най-близката до прозореца маса в

щеше да има технологичен напредък.

столовата. Издълбаните близо до ръба на масата букви

Забивам зъби в ябълката си.

„Д" и „Т", свързани със сърце, са толкова дребни, че едва

- Няма ли да си ядеш препечената филийка? - пита Кей­

ги забелязвам. Прокарвам пръсти по тях, докато Кейлъб

лъб.

продължава да говори.

- Този хляб има странен вкус - отговарям. - Вземи я, ако

- Неотдавна обаче изследователите Ерудити откри­

искаш.