Бунтовници

- И така - продължавам, за да наруша надвисналата т и -

шина, - к а т о разбрахме, че Всички останали са В безсъзна­

ние, Юрая тръгна по стълбите да предупреди хората горе,

+ + +

а аз се качих на Втория етаж да Видя какбо стаба т а м . При

Ерик постоянно Водеха Дивергенти с асансьорите и т о й

В коридора пред залата за разпити т о й спира и се под­

се опитваше да прецени кои от нас да отведе със себе си.

пира на стената.

Каза, че имал право да вземе само двама. Не знам защо изоб­

- Значи, ти си нападнала Ерик - казва. - Това по време на

що му трябваше да взима някой от нас.

нахлуването ли стана? Или когато вече бяхте пред асан­

- Странно - замислено казва Тобиас.

сьорите?

- Хрумва ли ти нещо по въпроса?

- Пред асансьорите - отговарям.

- Допускам, че с иглите са ви инжектирали предавател -

- Едно не разбирам - продължава т о й . - Атаката те е

започва т о й , - а газът е бил аерозолен вариант на течност­

заварила долу. Можеше просто да избягаш. Но вместо т о в а

т а , която настройва мозъка. Но защо, тогава... - Между

решаваш да отидеш там, където има най-много въоръжени

веждите му се появява дълбока бръчка. - Аха! Тя е приспала

Безстрашни. Бас ловя, че дори не си носела пистолет.

всички, за да разбере кои са Дивергентите.

Свивам устни.

- Според т е б само заради това ли са ни вкарали преда­

- Така ли беше? - настоява т о й .

вателите?

- Какво те кара да мислиш, че не съм имала пистолет? -

Той поклаща глава и погледът му среща моя. Синьото на

питам свъсено.

очите му е толкова тъмно и така близко, сякаш мога цяла­

- След симулационната атака не можеш дори да пипнеш

та да потъна в него. За миг ми се приисква наистина да го

направя, за да се отърва от т о в а място и всичко, което

пистолет - отговаря т о й . - Сигурно е заради случилото

се случва тук.

се с Уил, но...

- Това няма нищо общо.

- Мисля, че и сама вече си се досетила - казва т о й . -

- Наистина ли? - вдига въпросително вежди т о й .

Просто имаш нужда

да те опровергая. Но аз не мога да го

- Тогава постъпих така, както трябваше.

направя.

- Права си. Но въпреки това сега би трябвало да се

- Открили са дълготраен предавател - казвам.

чувстваш съсипана - казва т о й и се отделя от стената,

Той кимва.

за да застане лице в лице с мен. Коридорите на Прямите

- И сега всички сме свързани 6 множествена симулация -

са широки, достатъчно широки, за да поддържам необхо­

добавям. - Или поне толкова, колкото сме нужни на Джа­

димото разстояние между нас. - Трябваше да останеш при

нийн, предполагам.

Миротворците. Трябва да стоиш колкото се може по-да-

Той отново кимва.

лече от всичко това.

Докато произнасям следващите думи, дъхът излиза пре-

- Не, не трябваше - отвръщам. - Защо си мислиш, че ти

секливо от у с т а т а ми.

е ясно кое е най-добро за мен? Даже представа нямаш. Аз

- Това вече е наистина зле, Тобиас.

щях да полудея при Миротворците. Сега... най-накрая пак

се чувствам нормално.

Оставаме така още няколко минути. Не казвам гласно

за какво си мисля, но т о й може би има право. Някаква част

- Много странно, защото всъщност се държиш к а т о

психопат - срязва ме т о й . - Постъпката ти вчера изобщо

от мен наистина иска да изчезне и прави всичко възможно

не беше смела. Тя е нещо дори отвъд глупостта. Истинско

да се присъедини към родителите ми и към Уил, за да не

самоубийство. Не те ли е грижа за собствения ти живот?

усеща повече болката по тях. Част от мен иска да разбере

- Естествено че ме е грижа - заеквам. - Просто се опит­

какво има отвъд.

вах да бъда полезна!

+ + +

В продължение на няколко секунди т о й само ме гледа

втренчено.

- Значи, ти си неин брат? - пита Лин. - Е, вече е ясно на

- Ти не си обикновен член на Безстрашните - казва на­

края с нисък глас. - Но ако искаш да заприличаш на тях, без

кого са се паднали по-добрите гени.

причина да се хвърляш с главата надолу в опасни и безсмис­

Разсмивам се, к а т о виждам

изражението на Кейлъб -

лени операции и да отмъщаваш на врага с риск за живота

устните му се свиват нацупено и т о й ококорва очи.

си, тогава давай. Мислех, че си много повече от това, но

- Кога трябва да се връщате? - питам и го сръгвам с

изглежда, съм бил в грешка!

лакът.

Свивам ръце в юмруци и стискам челюсти.

Забивам зъби в сандвича, който Кейлъб ми е донесъл след

- Не бива да обиждаш Безстрашните - казвам. - Те са

дълго чакане на огромната опашка в столовата. Притес­

те приели като свой, когато не е имало къде да отидеш.

нено ми е, когато т о й е наблизо, защото в негово присъ­

Поверили са ти отговорна работа. При т я х си срещнал

ствие горчивите спомени от живота ми със семейство­

всичките си приятели.

то се смесват с горчивите спомени от живота ми при

Облягам се на стената със забит в пода поглед. Мра­

Безстрашните. Какво ли ще си помисли т о й за новите ми

морните плочи навсякъде в Жестоката борса са в черно

приятели, за сегашната ми каста? Какво ли ще си помис­

и бяло; т у к просто са подредени 6 шахматен ред. Ако раз-

л я т хората от моята каста за него?

фокусирам погледа си, виждам точно онова, в което не вяр­