Бунтовници

- Нали не се разхождам с куршум в главата? - отвръща

двамата са насочили пистолет в гърдите му, а не му се при­

той, вперил поглед в ръцете си. - Тогава, значи, съм добре.

смиват.

Дай да приказваме за нещо друго.

- Гледай го, май наистина ще се навре в миша дупка! Бъз-

- Искам да поговорим за симулациите - казвам. - Но пре­

льо!

ди това и за нещо друго - майка ти мислеше, че следващият

ход на Джанийн ще бъде да погне безкастовите. Очевидно

Още няколко души наоколо избухват в смях. Сграбчвам

ръката на Тобиас и го повличам към асансьорите, преди да

е в грешка, а аз не съм сигурна защо греши. По нищо не личи

е успял да реагира. Има вид, сякаш всеки момент ще забие

Прямите да се г о т в я т за битка или пък...

юмрук в някого. Дори нещо още по-лошо.

- Ами тогава поразсъждавай над въпроса - казва т о й . -

Обмисли го, както би направил някой Ерудит.

- Точно т о в а исках да ти кажа - пристигнал е заедно с

Поглеждам го.

Кейлъб - прошепвам. - Двамата с Питър са се измъкнали

- Какво? - пита. - Ако ти не можеш, тогава за никой от

от базата на Миротворците и...

нас няма лъч надежда.

- Тогава какво още чакаш? - прекъсва ме той, но не ос­

- Добре, тогава - отговарям. - Хм... Сигурно е станало

т р о . Гласът му сякаш е чуждо тяло, което се носи из въз­

духа между нас.

така, защото най-логичната следваща стъпка е атака сре­

щу Безстрашните и Прямите. Понеже... безкастовите са

- Това не е новина, която може да изтърсиш пред тол­

пръснати навсякъде, докато ние живеем в компактна гру­

кова народ в столовата - отговарям.

- Вярно - съгласява се т о й .

па.

- Точно така - потвърждава т о й . - Освен това, когато

Мълчаливо чакаме асансьора. Тобиас хапе устни и гледа

Джанийн нападна Аскетите, тя сложи ръка на цялата им

с празен поглед напред. Продължава така чак до осемнайсе­

информация. Майка ми каза, че Аскетите са имали данни за

т и я етаж, който е съвсем пуст. Тишината ме обгръща и

броя на Дивергентите сред безкастовите. Това ще рече, че

след атаката Джанийн сигурно е открила колко много са

- Атаката не целеше да ни избият, а да ни обстрелят с

Дибергентите сред безкастовите в сравнение с тези сред

т о в а - казвам.

Прямите. Което ги превръща автоматично във второ­

Той опипва оцветената кожа около раната. Забелязвам

степенна цел.

нещо, което досега не съм осъзнавала, защото постепенно

- Ясно. Обясни ми тогава пак за серума - продължавам. -

се е случвало пред очите ми - т о й вече не изглежда като по

Той се състои от няколко части, нали така?

време на инициацията. Оставил си е тридневна брада, а

- От две - отговаря т о й , кимайки. - Предавател и теч­

косата му е по-дълга от обикновено и достатъчно гъста,

ност, която предизвиква симулацията. Предавателят пре­

за да установя, че е кестенява, а не черна.

нася информацията от компютъра до мозъка и обратно, а

Тобиас взима иглата и я отделя от металния диск, към

т е ч н о с т т а настройва мозъка за симулацията.

който е прикрепена.

Поклащам глава 6 знак на разбиране.

- Дискът най-вероятно е кух и т у к е било онова синьо

- Предавателят обслужва само една симулация, нали

нещо, което се е впръскало в т я л о т о т и . Какво стана, ко­

така? Тогава, какво става след нейното приключване?

гато те простреляха?

- Той се разтваря - отговаря Тобиас. - Доколкото знам,

- Хвърлиха цилиндрите, които ни обгазиха, и всички из­

Ерудитите още не са успели да разработят предавател,

паднаха в безсъзнание. Газът не подейства единствено на

който да издържи повече от една симулация, независимо

нас двамата с Юрая и останалите Дивергенти.

че симулацията на атаката продължи много по-дълго от

Тобиас не изглежда особено изненадан. Присвивам очи.

която и да е друга симулация досега.

- Ти знаеше ли, че Юрая е Дивергент?

Думите „доколкото знам" засядат в ума ми. През по-

Той свива рамене.

голямата част от съзнателния си живот Джанийн е разра­

- Разбира се. Нали съм наблюдавал и неговата симулация.

ботвала серуми. Ако тя продължава да преследва Диберген­

- И въпреки това не ми каза?

т и т е , вероятно все още е обсебена от идеята да открие

- Това е поверителна информация - отговаря т о й . -

усъвършенствани версии на тази технология.

Опасна информация.

- Защо са всички тези въпроси, Трие? - обажда се Тобиас.

Усещам как ме обзема гняв - колко ли още неща крие от

- Успя ли добре да разгледаш това? - питам и посочвам

мен? - и се опитвам да го овладея. Разбира се, не би могъл да

превръзката на рамото си.

ми каже, че Юрая е Дивергент. Зачитал е правото на Юрая

- Не съвсем - отговаря т о й . - Двамата с Юрая цяла

на лична тайна. Има логика.

сутрин мъкнем ранени Ерудити към четвъртия етаж.

Прокашлям се.

Отлепвам единия ъгъл на превръзката и откривам ра­

- Нали си даваш сметка, че си спасил живота ни - каз­

ната - за късмет, тя вече не кърви - както и участъка с

вам. - Ерик постоянно се опитваше да ни надуши.

инжектирана синя боя, който, изглежда, няма намерение да

- Дай да не водим сметка кой чий живот е спасил. - Той

избледнява. После бъркам в джоба си и вадя иглата, която

задържа погледа си върху мен за няколко секунди.

се беше забила в ръката ми.