Бунтовници

метала и го избутвам навън. Крещя през зъби, когато

умивалника.

болката ме превзема цялата и за миг ми причернява. Въ­

преки т о в а продължавам да вадя диска, доколкото ми

Юрая мести поглед от мен към иглата, после към кърва­

позволяват силите, и накрая т о й се подава достатъчно

вата диря, която се спуска от рамото към дланта ми.

от раната, за да го стисна с пръсти. В края на диска има

- Гадост - казва.

прикачена игла.

- Не ми обръщай внимание - отвръщам. После грабвам

цял куп тоалетна хартия, за да попия кръвта от ръката

Започва да ми се гади, но сграбчвам диска с върховете

на пръстите си и дърпам за последно. Този п ъ т и иглата

си. - Как са другите?

излиза от плътта. На дължина е колкото к у т р е т о ми и е

- Марлийн ръси шеги, както обикновено. - Усмивката на

изцапана с моята собствена кръв. Не обръщам внимание на

Юрая става по-широка и на бузите му се появяват трап-

червената диря, която се спуска надолу по ръката ми. Вди­

чинки. - Лин мърмори. Ама, я чакай малко, ти т о в а от ръ­

гам диска и иглата към лампата над умивалника.

ката си ли го извади? - Той сочи с глава иглата. - Божичко,

Ако съдя по синята боя във вените си и в иглата, явно

Трие. Съвсем ли нямаш нервни окончания, или наистина си

са ни инжектирали нещо. Но какво? Отрова? Експлозив?

толкова желязна?

Тръсвам глава. Повечето от нас вече бяха в безсъзнание,

- Мисля, че имам нужда от превръзка.

така че ако са искали да ни избият, просто трябваше да

- Така ли мислиш? - Юрая поклаща глава. - Освен т о в а

ни застрелят. Значи, с каквото и да са ни инжектирали,

имаш нужда от лед за лицето. И така, вече всички са в съз­

целта им не е била да ни убият.

нание. Навън е същинска лудница.

Някой чука на в р а т а т а . Не знам защо му трябва да го

Докосвам челюстта си. Допирът е особено болезнен

прави - все пак се намирам в обществена тоалетна.

на мястото, където ме удари пистолетът на Ерик - ще

- Трие, вътре ли си? - раздава се глухият глас на Юрая.

трябва да я намажа с лечебния мехлем, за да не отече.

- Да - провиквам се в отговор.

- Ерик мъртъв ли е? - Не знам на какъв отговор се надя­

Сега Юрая изглежда по-добре, отколкото преди час - из­

вам - да или не?

мил е кръвта от у с т а т а и лицето му о т ч а с т и е възвърна­

- Не. Няколко души от Прямите решиха да му окажат

ло цвета си. Внезапно съм поразена от мисълта колко кра­

медицинска помощ. - Юрая въси вежди срещу умивалника. -

сив е т о й всъщност - ч е р т и т е му са симетрични, очите -

Ставало дума за почтено отношение към затворниците.

тъмни и живи, а кожата - бронзово-кафява. Явно открай

В момента Канг го разпитва на четири очи. Не ни допуска,

време е бил красив. Само момчетата, които още от малки

за да не нарушаваме мирния т о н или поне така каза.

са привлекателни, и м а т такава нахална усмивка.

Изсумтявам.

- Още никой не е наясно за какво беше цялата т а я данда-

предназначението е само едно. Тогава защо трябваше да ни

ния - продължава т о й и се обляга на ръба на умивалника до

мен. - Защо изобщо налетяха тук, обстреляха ни с това и

обстрелват с него само и само да ни повалят в безсъзнание?

ни извадиха от строя за известно време? Защо просто не

В т о в а няма никакъв смисъл.

ни избиха?

- Идея нямам, Трие, но сега ни чака нещо по-важно - цяла

- Представа нямам - отвръщам. - Единственото смис­

огромна сграда, пълна с паникьосани хора, с които тряб­

лено нещо беше, че разбраха кои са Дивергенти и кои - не.

ва да се справим. Хайде да вървим да те превържем. - Той

Но едва ли т о в а е била единствената причина за нападени­

прави пауза, после продължава. - Ще ми направиш ли една

е т о .

услуга?

- Не схващам защо изобщо им трябваше да постъпват

- Казвай.

така с нас. Друго е да искаш послушна армия, както беше

- Не споменавай пред никого, че съм Дивергент. - Той

при симуладионната атака, но сега? Изглежда съвсем без­

прехапва устни. - Шона ми е приятелка и не искам извед­

смислено.

нъж да започне да се страхува от мен.

Мръщя се, докато притискам чиста тоалетна хартия

- Дадено - казвам и се насилвам да се усмихна. - Гроб съм.

към рамото си, за да спра кървенето. Той има право. Джа-

+ + +

нийн вече си има армия. Тогава защо й трябва да избива Ди-

вергентите точно сега?

Оставам будна цяла нощ и вадя иглите от ръцете на

- Джанийн не иска да избива всички - казвам бавно. - Дава

хората. След няколко часа вече не се опитвам да бъда вни­

си сметка, че т о в а е напълно безсмислено. Обществото

ще престане да действа без коя да е от кастите, защото

мателна. Просто дърпам с всичка сила.

всяка обучава своите членове на определен вид дейност.

Разбирам, че името на момчето, което Ерик простреля

Онова, което тя цели, е контрол.

в главата, е било Боби; че състоянието на Ерик вече е ста­

Поглеждам отражението си 6 огледалото. Челюстта

билно; че сред с т о т и ц и т е хора в Жестоката борса само

ми вече е отекла, а по ръцете личат следите от нокти.

осемдесет нямат забити в ръцете игли, седемдесет от

Гадост.

т я х са Безстрашни, едната от които е Кристина. Цяла

-Явно планира нова симулация - продължавам. - Същата