Читаем Бунтовници полностью

ват този високо ефективен минерален разтвор. Той се

- Удивен съм от начина на живот тук - продължава

оказва по-добър за растенията в сравнение с обикновената

той, докато взима филията от моята чиния. - На пълна

почва - обяснява той. - Това е и по-ранна версия на мехлема,

самоиздръжка са. Имат собствени източници на енергия,

с който ти намазаха рамото - той ускорява създаването

собствени водни помпи, сами пречистват водата си и

на нови клетки.

сами се снабдяват с храна... Те са напълно независими.

Очите му горят от вълнение заради наученото току-

- Независими - повтарям - и незамесени. Сигурно не е

що. Не всички Ерудити са жадни за власт и са лишени от

зле.

съвест като своя лидер Джанийн Mambc. Някои от тях

Опредеаено не е зле, поне доколкото мога да преценя. Ог­

приличат на Кейлъб: вълнуват се от всичко около себе си и

ромните прозорци край нашата маса пропускат толкова

не намират покой, докато не открият как точно действа.

много слънчева светлина, сякаш седим под открито небе.

Опряла съм брадичка на ръката си и го наблюдавам с ус­

По останалите маси на групички са се настанили Миро-

мивка. Тази сутрин изглежда весел. Радвам се, че е открил

тборци, а дрехите им изглеждат още по-ярки на фона на

нещо, с което да разсее мъката си.

загорелите лица. На мен жълтото ми стои като избеляло.

- Доколкото схващам, Миротворците не са сред кас­

невъзможно е някой да получи два резултата - програмата

т и т е , към които имаш наклонност - продължава т о й и се

на практика не го допуска. Но да имаш три... Представа

ухилва насреща ми.

- Не. - Групичка Миротворци през няколко маси избухва

нямам как се е случило.

в смях. Дори не са погледнали към нас, о т к а к т о седнахме да

- Е, при мен провеждащият т е с т а трябваше да измени

се храним. - Само че не го разправяй наляво и надясно, става

симулацията - казвам. - Тя беше принудена да включи в нея

ли? Точно сега не искам всички да го научат.

ситуацията в автобуса, за да може да изключи Ерудитите.

- Извинявай - казва т о й и се накланя още по-близо към

Възможно е обаче Ерудитите да не са били изключени.

мен, за да можем

да говорим по-тихо. - Е, тогава към кои

Кейлъб подпира брадичката си с юмрук.

имаш наклонности?

- Значи е саботирала програмата - казва. - Чудя се откъ­

Цялата се напрягам и заставам нащрек.

де провеждащата т е с т а е знаела как да го направи. Това не

- Защо ти е да го знаеш?

е нещо, което всеки може.

- Трие, аз съм ти брат - отвръща т о й . - На мен всичко

Свивам вежди. Тори беше т а т у и с т и провеждаше тес­

можещ да кажеш.

та за наклонности като доброволец. Тогава откъде е знаела

Зелените му очи ме гледат втренчено. Сега вече не е е

как да промени програмата? Дори да е била добра в рабо­

безполезните очила, които носеше като послушник при

т а т а с компютър, то е било само хоби. Съмнявам се да й

Ерудитите. Вместо т я х е със сивата роба на Аскетите и

е помогнало да подправи симулацията, създадена от Еруди­

характерната за кастата късо подстригана коса. Изглежда

т и т е .

точно като преди няколко месеца, когато с т а и т е ни бяха

После в спомените ми изплува нещо от разговорите е

врата срещу врата и двамата бяхме решили да сменим кас­

Тори. „И двамата с брат ми сме трансфери от Ерудити-

т а т а си, но не ни достигаше кураж да го споделим един с

т е .

друг. Тогава не му се доверих и т о в а беше грешка, която не

- Тя е родена Ерудит - казвам. - Трансфер е от тази кас­

искам да повтарям отново.

т а . Сигурно това е обяснението.

- Аскетите, Безстрашните - отговарям - и Ерудити­

- Възможно - съгласява се той, барабанейки е пръсти по

т е .

бузата си. Закуската стои между двамата почти забраве­

- Цели т р и касти?! - Веждите му се вдигат високо на

на. - А това каква връзка има с мозъчната ти дейност? Или

челото.

с т в о я т а анатомия?

- Да. Какво от това?

Изсмивам се.

- Виждат ми се доста - казва. - По време на инициаци-

- Представа нямам. Единственото, което знам, е, че не

я т а при Ерудитите всеки от нас трябваше да си избере

губя контрол по време на симулация и понякога дори мога

фокусна изследователска група и аз участвах в проучването

да я прекъсвам. Случвало се е симулацията изобщо да не ме

на симулацията за т е с т а за определяне на наклонностите.

лови. Както стана със симулацията по време на атаката.

Е т о защо знам доста неща за това как е устроена. П о ч т и

- Как така прекъсваш симулацията? Какво правиш?

- Ами аз... - Опитвам се да си спомня. Сякаш е минало

много бреме, о т к а к т о за последно бях под Въздействието

Макар да не се докосват, двамата с Кейлъб са малко по-бли­

на симулация, макар да са само няколко седмици. - Трудно ми

зо един до друг, отколкото се полага за приятели. Поздра­

е да ти обясня, защото симулациите при Безстрашните

вява ме с кимване на глава.

бяха програмирани да прекъсват, щом си възвърнеш само­

- Извинете - казва. - Прекъснах ли ви?

обладанието. При една от т я х обаче... същата, при която

- Не - отговаря Кейлъб. - Как си?

Тобиас разбра каква съм всъщност... направих нещо невъз­

- Добре. Ами ти?

можно. Разбих стъклена стена само като опрях ръка 6 нея.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Текст
Текст

«Текст» – первый реалистический роман Дмитрия Глуховского, автора «Метро», «Будущего» и «Сумерек». Эта книга на стыке триллера, романа-нуар и драмы, история о столкновении поколений, о невозможной любви и бесполезном возмездии. Действие разворачивается в сегодняшней Москве и ее пригородах.Телефон стал для души резервным хранилищем. В нем самые яркие наши воспоминания: мы храним свой смех в фотографиях и минуты счастья – в видео. В почте – наставления от матери и деловая подноготная. В истории браузеров – всё, что нам интересно на самом деле. В чатах – признания в любви и прощания, снимки соблазнов и свидетельства грехов, слезы и обиды. Такое время.Картинки, видео, текст. Телефон – это и есть я. Тот, кто получит мой телефон, для остальных станет мной. Когда заметят, будет уже слишком поздно. Для всех.

Дмитрий Алексеевич Глуховский , Дмитрий Глуховский , Святослав Владимирович Логинов

Детективы / Современная русская и зарубежная проза / Социально-психологическая фантастика / Триллеры
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13
Одиссей покидает Итаку. Книги 1-13

Главные герои случайно обнаружили в современной им Москве начала 80-х присутствие инопланетян. И это оказалось лишь началом их похождений не только по разным планетам, но и по разным временам и даже разным реальностям... Сериал Звягинцева написан в лучших традициях авантюрно-приключенческих романов, и неторопливо читать его действительно интересно и приятно. За первую книгу цикла Василий Звягинцев в 1993 году сразу же был удостоен четырёх престижных литературных премий — «Аэлита», «Интерпресскон», Премии им. А.Р. Беляева и специальной международной премии «Еврокон».Содержание:1-2. Одиссей покидает Итаку 3. Бульдоги под ковром 4. Разведка боем 5. Вихри Валгаллы 6. Андреевское братство 7. Бои местного значения 8. Время игры 9. Дырка для ордена 10. Билет на ладью Харона 11. Бремя живых 12. Дальше фронта 13. Хлопок одной ладонью

Василий Дмитриевич Звягинцев

Социально-психологическая фантастика