Бунтовници

Тъкмо се каня да духна от столовата само и само да не

Изражението на Кейлъб е някак отнесено, сякаш се е пре­

се наложи да участвам в този предпазлив любезен аскетски

несъл на далечно място. Нищо не подсказва, че и на него се е

разговор, когато влиза Тобиас с изтормозен вид. Изглежда

случило същото при т е с т а за определяне на наклонности­

е работил в кухнята цяла сутрин - част от споразумени­

т е . Сигурно сега просто се чуди какво ли е усещането, или

е т о ни с Миротворците. Утре е мой ред да се трудя в

как е възможно да стане това. Страните ми пламват -

пералното.

т о й анализира мозъка ми като че е някакъв компютър или

- Какво става? - питам, щом сяда до мен.

машина.

- В еуфорията при изготвянето на резолюцията относ­

- Ей - подвиквам. - Слушаш ли ме?

но конфликта Миротворците явно са забравили, че да си

- Извинявай - казва, фокусирайки погледа си върху мен. -

вреш носа в чужди работи, е много по-взривоопасно - отгова­

Това е просто...

ря той. - Ако се задържим по-дълго тук, ще ме предизвикат

- Шашващо. Наясно съм. Когато си шашнат, изглеждаш

да наръгам някого и гледката никак няма да е красива.

така, сякаш някой ти е изпил мозъка.

Кейлъб и Сюзън го поглеждат едновременно с явна из­

Той се разсмива.

ненада. Неколцина от Миротворците по съседните маси

- Все пак дай да си приказваме за нещо друго - предлагам. -

прекъсват разговора и се вт орач ват в него.

Тук може и да няма шпиони на Ерудитите или Безстрашни­

- Добре ме чухте - заявява им Тобиас. Всички отклоня­

т е , но пак ми е трудно да говоря за т о в а пред хора.

в а т очи.

- Дадено.

- Та да повторя въпроса - продължавам, покривайки

Преди да успее да продължи, в р а т а т а на столовата се

уста с длан, за да скрия усмивката си: - какво става?

отваря и вътре влиза група Аскети. И те като мен са об­

- Ще ти разкажа по-късно.

лечени в дрехи на Миротворците, но и на т я х им личи от

Явно има връзка с Маркъс. Тобиас никак не обича недо­

коя каста са всъщност. Държат се скромно, но не са мрач­

верчивите погледи на Аскетите, когато говори за жесто­

ни - усмихват се на Миротворците, покрай които мина­

к о с т т а на Маркъс, а Сюзън

седи точно срещу него. Стис­

ват, кимат с глава, неколцина дори се спират да разменят

кам ръце в скута си.

лЬбезности.

Аскетите сядат на нашата маса на почтителна дис­

Сюзън сяда до Кейлъб с лека усмивка. Косата й е прибра­

танция през две места, въпреки че повечето ни поздравя­

на назад в обичайното кокче, но иначе блести к а т о златна.

в а т с кимване. Всички те са семейни приятели, съседи или

колеги и доскоро присъствието им би ме накарало да седя

в присъствието на баща си. Никой, дори Джанийн, не е

тихо и да не привличам вниманието върху себе си. Сега то

способен да накара Тобиас да трепери.

ме подтиква да говоря по-високо, за да се разгранича колко­

- Ти какво мислиш? - питам.

то се може повече от предишната си същност и болката,

- Според мен трябва да напуснем вдругиден - отговаря

която я съпътства.

Тобиас.

Тобиас замръзва на място, когато една ръка се стоварва

- Добре. Благодаря ви - казва Маркъс. После става и

върху рамото ми и предизвиква болезнени бодежи

в дясна­

отива в другия край на масата, при останалите Аскети.

та ръка. Стискам зъби, за да удържа стенанието.

Премествам се сантиметър по-близо до Тобиас. Не знам

- Простреляна е в рамото - казва Тобиас, без да поглежда

как да го успокоя, без да влоша още повече положението.

към мъжа зад мен.

Взимам ябълката в лявата си ръка, а с дясната хващам не­

- Моите извинения. - Маркъс сваля ръката си от рамо­

говата под масата.

то ми и сяда от лявата ми страна. - Здрасти.

Но не мога да откъсна очи от Маркъс. Иска ми се да

- Какво искаш пък ти} - питам.

науча повече за онова, за което си говореха с Йохана. А щом

- Беатрис - обажда се тихо Сюзън, - не е необходимо

искаш да научиш истината, понякога се налага да бъдеш на­

да...

стоятелен.

- Сюзън, моля те - тихо я прекъсва Кейлъб. Тя стиска

плътно устни 6 права линия и поглежда встрани.

Свивам вежди и се обръщам към Маркъс.

- Попитах те нещо.

- Искам да обсъдя нещо с теб - отговаря Маркъс. На вид

е спокоен, но очевидно е вбесен - отсечената интонация го

издава. - Заедно с останалите Аскети решихме, че не бива

да оставаме тук. При неизбежното разрастване на конфли­

к т а в града би било егоистично да сме от тази страна на

оградата, когато малцината оцелели от нашата каста са

вътре. Молбата ни е да ни съпроводиш.

Това не го очаквах. Защо Маркъс ще иска да се върне в

града? Дали т о в а наистина е само решение на Аскетите,

или т о й цели нещо друго - нещо, което е свързано с инфор­

мацията, съхранявана от кастата?

Наблюдавам го втренчено няколко секунди, после по­

глеждам Тобиас. Той малко се е поуспокоил, но още седи със

забити в масата очи. Представа нямам защо се държи така

да премахва от нас мръсотията на делата ни и да ни връ­

ща обратно в света пречистени. Има обаче мърсотия, от

която няма как да се отървеш.

Втренчено гледам тила на Маркъс. Трябва да направя

Г Л А В А

това сега.

Точно сега.

П Е Т А