Бунтовници

познайник. Сигурно ще пукна на т о в а място. И то съвсем

скоро. Това са голите факти.

Но мога да приема всичко и от друга гледна точка. Ско­

ро ще отдам почит на родителите си, като умра както

тях. И ако всичко казано за с м ъ р т т а е истина, не след дъл­

го ще сме пак заедно, каквото и да ни чака занапред.

Разтърсвам ръце, докато крача напред-назад. Още тре­

перят. Искам да разбера кое време е. Пристигнах малко

след полунощ. Сега вече е сигурно ранна утрин, някъде око­

са разочаровани, дето още не си опитала да ми издереш

ло 4,00 - 5,00 часа. Но може и да не е минало толкова много

очите - продължава т я .

време, а само да ми се струва така, защото бездействам.

- Това би било глупаво.

Вратата се отваря и аз най-накрая заставам лице в лице

- Вярно. Но щеше да отговаря на т в о я стил на поведе­

с моя враг и нейната охрана от Безстрашни.

ние - първо действай, после мисли.

- Здравей, Беатрис - започва Джанийн. Носи синия ц в я т

- Вече съм на шестнайсет. - Свивам устни. - И се про­

на Ерудитите, очилата на Ерудитите и гледа с типично­

меням.

то за Ерудитите чувство на превъзходство, което баща

- Колко мило. - Тя успява да придаде ласкателна нотка

ми ме възпита да ненавиждам. - Предполагах, че точно ти

дори на фрази, които съдържат съвсем друг смисъл. - Хайде

ще дойдеш.

да се поразходим малко.

Не изпитвам ненавист, докато я гледам. Изобщо нищо

Отстъпва назад и посочва вратата. Последното, кое­

не чувствам, макар да е отговорна за безчет избити, сред

то искам сега, е да изляза от това помещение и да се о т ­

т я х и Марлийн. Поредицата убийства в главата ми са

правя в някаква неизвестна посока. Въпреки това не се по­

като низ от неразгадани уравнения и аз стоя вкаменена,

колебавам. Тръгвам, жената от Безстрашните със суровия

неспособна да открия решението.

поглед е отпред, Питър върви зад мен.

- Здравей, Джанийн - отговарям, защото само т о в а ми

идва наум в момента.

Коридорът е дълъг и светъл. Завиваме и продължаваме

Премествам поглед от воднистите очи на Джанийн

по друг, същия като първия.

към Безстрашните, които я пазят от всички страни. Пи­

Следват още два коридора. Вече напълно съм загубила

т ъ р стои плътно до дясното й рамо, а една жена с дълбоки

ориентация и никога не бих могла да намеря пътя обратно.

бръчки около у с т а т а е отляво. Зад нея е плешив мъж с дъл­

Точно тогава обстановката се променя - белият тунел се

боки бразди по черепа. Свивам вежди.

превръща в просторна зала, където мъже и жени от Еру­

Как така Питър изведнъж се е озовал на толкова висок

дитите, облечени в дълги сини лабораторни престилки,

пост като охранител на Джанийн Матюс? Къде е логика­

с т о я т около масите; някои държат инструменти, други

та?

смесват разноцветни течности, т р е т и гледат съсредо­

- Бих искала да знам колко е часът - казвам.

точено в екраните на компютрите. На пръв поглед ра­

- Така ли? - отвръща т я . - Интересно.

б о т я т върху нов симулационен серум, но предполагам, че

Трябваше да се досетя, че няма да ми каже. Всяка инфор­

дейността на Ерудитите не се ограничава единствено със

мация, с която тя разполага, има определящо значение в

симулациите.

нейната стратегия. Тя няма нищо да ми каже, докато не

Мнозинството от т я х прекратяват работа и ни про­

реши, че за нея ще е по-изгодно да ми даде определени сведе­

следяват с поглед, докато вървим по централната пътека.

ния, отколкото да ги премълчи.

По-скоро наблюдават мен. Някои си шушукат, но повече­

- Обзалагам се, че моите спътници от Безстрашните

то остават мълчаливи. Толкова е тихо тук.

Следвам жената от Безстрашните и когато минава

през някаква врата, аз се заковавам толкова рязко на място,

- Екзекуцията ще бъде извършена тук. - Тя прокарва

че Питър се блъска в гърба ми.

пръсти по масата, върху която седи. - На тази маса. Ре­

И тази зала е просторна к а т о предишната, но в нея

ших, че ще ти е любопитно да я видиш.

има само едно нещо: голяма метална маса с някакъв уред

Иска да проучи реакцията ми. Едва дишам. Досега си

до нея. Той далечно напомня уред за ехокардиография. Над

мислех, че жестокостта предполага и злоба, но не е така.

него виси камера. Потръпвам неволно. Защото знам какво

Джаниин няма никакво основание да действа от зла умисъл.

е това.

Тя е жестока, защото не се интересува от последиците на

- Много съм доволна, че точно ти си т у к - казва Джа­

своите постъпки, когато нещо я е завладяло. Вместо мен

ниин. - Тя минава покрай мен и сяда на ръба на масата, пръс­

т у к можеше да има пъзел или счупен механизъм, който тя

т и т е й се впиват в ръба. - Причината са т в о и т е резулта­

се опитва да поправи. Тя ще отвори черепа ми с единстве­

ти от т е с т а за определяне на наклонностите. - Русата

ната цел да проследи отблизо как действа моят мозък. Ще

й коса, опъната силно по т е м е т о , отразява светлината

умра т у к и т о в а ще е проява на милосърдие.

и привлича погледа ми. - Даже сред Дивергентите ти си

- Когато дойдох тук, знаех как ще приключи всичко -

нещо като аномалия, защото имаш наклонности към т р и