Черни води

Тази мисъл ме съживи. Прибрах гримовете, нагласих така диктофона, че да е най-отгоре в чантичката ми, и отворих вратата на тоалетната.

— Искам да те помоля за малка услуга — казах.

Той се усмихна, очевидно облекчен, че не съм припаднала, преди да е успял да ме удуши.

— Само кажи.

Отворих вратата още по-широко и вдигнах вежди. Той се поколеба за миг, после влезе при мен.

— Не е много просторно тук, а? — каза, когато затворих вратата.

Имаше право. Тоалетната беше толкова тясна, че не можехме да се поберем вътре, без да се притиснем плътно един в друг.

— Е… — започна Колин, оглеждайки се наоколо с поруменяло лице, — имаш ли нужда от помощ, или…

След като малкият номер на Шарлът не проработи с рибаря, сега реших да спестя време и да опитам по-сигурен вариант.

Опрях леко пръсти до бузата на Колин, докато погледът му не срещна моя. Дозата енергия беше малка, но въпреки това я усетих да се разлива по ръката ми. Окуражена се надигнах на пръсти и приближих устни до ухото му.

— Искам да ми кажеш нещо — прошепнах тихичко.

Той вдиша. После издиша.

— Какво?

— Какви ги вършиш?

— Какви ги върша… кога?

— През последните няколко седмици. С момичетата.

— Какви момичета? — Той опита да се дръпне назад. — Ванеса, знам, че не ме вкара тук насила, но трябва да ми повярваш, че обикновено не правя такива неща. В мига, когато те видях на плажа… даже не знам как да ти го обясня. Аз просто… почувствах нещо. Някаква връзка… разбираш ли?

Думите му не бяха точно изповедта, която очаквах. Но се оказаха точно това, от което тялото ми имаше нужда.

Не бих споделила с никого какво стана после. Не бих разказала как устните ми тръгнаха от ухото на Колин, пропълзяха надолу към челюстта му и се спряха на устата. Или как се целувахме в продължение на минути, без някой от нас да си поеме въздух, от който така отчаяно се нуждаехме. На никого няма да кажа как той ме повдигна, за да седна на ръба на умивалника, как се намести между краката ми и ме целуваше навсякъде, докъдето стигаха устните му. Но най-вече няма да призная колко хубаво — колко изумително

 — се почувствах.

Но за Натали не мога да гарантирам.

— Божичко!

Дръпнах се и отблъснах Колин. Той залитна объркан. Натали стоеше край отворената врата със зяпнала уста.

— Съжалявам. — Тя направи крачка назад. — Не знаех… Не исках… Вратата беше отворена и аз…

— Всичко е наред. — Смъкнах се от умивалника и грабнах чантичката си. — Мога да обясня.

— Няма нужда. Наистина.

Тя хукна по коридора и аз се втурнах след нея. Колкото и силна да се чувствах, Натали беше още по-силна — и побърза. Чак когато тълпата около бара я погълна, си дадох сметка, че ако Саймън научи за случилото се, това няма да е най-страшната последица.

Но когато най-накрая се добрах обратно до тоалетната, беше твърде късно.

Колин вече го нямаше.

Глава 23

Извънредни новини: Открито е трето тяло

Гретхен Хол, 29, е открита рано тази сутрин в Сийв Парк от излезли за утринния си крос хора. Според полицията нейните наранявания са идентични с тези на предишните жертви Карла Марсиано и Ерика Андерсън. Властите призовават всички граждани, особено жените, да вземат допълнителни предпазни мерки, когато се придвижват из града.

Очаквайте подробности по темата и следете за последните новини.

— Моля те, би ли изключила компютъра — каза Пейдж.

Не отговорих. Очите ми скачаха ту от текста към придружаващата го снимка на бяла беседка, оградена с жълта полицейска лента, ту обратно.

Пейдж се протегна и затвори лаптопа.

— Всичко е ясно.

Саймън, който седеше до мен на терасата за почивка на персонала, взе ръката ми. Облегнах се и зареях поглед над пристанището.

Днес беше осемнайсети юли. Годишнина от още една смърт и поредният ден, който никога нямаше да забравя. Само че този път датата нямаше да се вреже в паметта ми единствено заради смъртта на невинно момиче.

Аз щях да я запаметя, защото съдействах за нейното убийство.

— Трябва да отидем в полицията — каза Кейлъб.

— И с какви доказателства? — попита Пейдж.

— Имейлите — отвърна той.

— Вчера двамата със Саймън преровихте цялата мрежа, за да откриете IP адреса, и какво постигнахте? — напомни му Пейдж.

Кейлъб въздъхна.

— Открихме, че всеки имейл е изпратен от различен адрес — отвърна.

— И къде са тези адреси? — настоя Пейдж.

— Из цялата страна — отвърна Кейлъб.

— И как това може да помогне на полицията? — Когато никой от нас не й отговори, Пейдж продължи: — Единственото, което можем да им подскажем, е, че ще има и още жертви. Сигурно греша, но не мисля, че ще са ни особено благодарни за това.