Черни води

— Ами записът? — погледна ме Кейлъб. — Хайде да го прослушаме. Знам, че не си успяла да изтръгнеш самопризнания от него, но все още може да открием нещо, което да ни е от полза.

— Вратата към стълбището е заключена, така че няма опасност някой да дойде и да ни подслуша — каза Пейдж.

Не се възпротивих, нито се опитах да ги разубедя. Нямаше никакъв смисъл. Стиснах ръката на Саймън, преди да я пусна, после извадих диктофона от чантичката си, сложих го на масата и натиснах Play. Когато нашите гласове с Колин изпълниха пространството наоколо, извърнах очи към Саймън, следейки за всяко негово примигване и потрепване. Изражението му оставаше относително спокойно — знаех, че това вече му коства усилия, — но всичко тепърва предстоеше.

„Ванеса, накъде…“

„Връщам се веднага!“

Протегнах се и изключих диктофона.

— Веднага след това ми изпрати съобщението, нали? — попита Саймън. — Когато вече си била в тоалетната.

Кимнах.

— А когато си се върнала, него вече го е нямало — добави Кейлъб.

— Да. — Гласът ми звучеше изненадващо спокоен. — Пак ви казвам, страшно съжалявам, че напуснах точно в този момент. Толкова ме изненада начинът, по който говореше за всичко случило се, а когато спомена имейла… просто имах нужда да остана сама, за да дойда на себе си.

Саймън се наведе към мен и сниши глас:

— Няма за какво да се извиняваш. Направила си каквото е по силите ти. Сега ще измислим друг план. Всичко е наред.

Очите ми се навлажниха за миг зад слънчевите очила, после сълзите изчезнаха. Тялото ми беше твърде изтощено, за да плаче.

— Не е ли редно все пак да съобщим за това на полицията — попита Кейлъб. — Може пък…

— Не! — прекъснахме го в един глас двете с Пейдж.

— Всичко това ще предизвика прекалено много въпроси, на които не бихме искали да отговаряме — добави тя.

Съгласих се с нея. Сега повече от всякога бях решена да запазя тайната на Шарлът, която трябваше да си остане само между сирените.

— Тогава не мога ли да ги изпратя като информация от анонимен източник как сегашните убийства съвпадат по дати с инцидентите от миналото лято? — попита Кейлъб. — За всеки случай, ако досега сами не са направили тази връзка.

Никой от нас нямаше с какво да възрази срещу това. Наблюдавахме мълчаливо, докато той събира данните и ги изпраща като имейл. Когато приключи, затвори компютъра и си погледна часовника.

— Почти седем е — кимна към Саймън. — Сигурно е време да слизаме.

Тази вечер ресторантът на Бети отново даваше вечеря за рибарите и имаше организиран втори конкурс. С надеждата Колин да се появи, Саймън и Кейлъб настояха да вземат участие този път. Мислеха да наглеждат паркинга и да наблюдават пристигането на гостите.

— Отвън сме, в случай че имате нужда от нас. — Саймън ме целуна по главата, докато се изправяше.

— Пази се — обърна се Кейлъб към Пейдж и тя обеща да го послуша.

— Нещо не разбирам — каза, когато двамата излязоха. — Какво се опитва да докаже това момче — че е силен, или пък даже по-силен от нас?

— Не съм сигурна. — Извадих бутилка солена вода от чантата си и отпих. — Но ако някой има склонност да убива, той сигурно би го извършил и без специална причина.

— Може и така да е. — Пейдж ме наблюдаваше, докато пресушавах бутилката. — Ванеса, с теб всичко наред ли е? Говоря за физическото ти състояние. Виждаш ми се малко… как да кажа — уморена?

Тя определено ме щадеше. Защото се бях видяла в огледалото тази сутрин. Забелязах как кожата ми се лющи и торбичките под очите набъбват. Мярнах дори един бял косъм, който веднага отскубнах. Пейдж или беше прекалено мила, за да ми спести истината как изглеждам в действителност, или прекалено разтревожена…

— Напоследък се чувствам малко отпаднала — признах. — Предполагам, че тялото ми преминава през труден период, докато се справя с последните събития.

— Разбира се, това трябва да е. — Пейдж се пресегна през масата и сложи ръка върху моята. — Просто се прибери да си починеш. Ние ще се справим.

— И да рискувам да бъда затворена под ключ от нашите завинаги? След днешните новини във вестника те сигурно вече са прокарали ток по оградата и са укрепили къщата с бодлива тел. Едва ли най-доброто решение е точно сега да се прибера. — Не сметнах за необходимо да я уведомявам, че сигурно още повече съм влошила положението, като ги излъгах къде отивам, когато излязох. Доскоро мислех да напусна работата в ресторанта, както те искаха, но реших да го отложа заради последните събития. — Но има нещо, от което бих могла да се възползвам и за което ще ми е нужна твоята помощ.

Още не бях успяла да довърша и Пейдж вече се беше съгласила.

— Ти си най-добрата ми приятелка — каза просто тя. — Сигурна съм, че и ти би направила същото за мен.