Дом на пръст и кръв

— Доузи и Лоръл още правят хубава музика, затова още ги слушам.

Тя продължи да рови в телефона си.

Рун продължи да разглежда отнесено книгите.

— Винаги си имала добър вкус.

Подхвърли коментара като въже в бурното море на взаимоотношенията им.

Тя не вдигна поглед, но отвърна с неочаквано тих глас:

— Благодаря.

Аталар имаше благоразумието да не се обади.

Рун минаваше покрай рафтовете, надявайки се нещо да отвлече вниманието му от сестра му, с която си бе разменил повече думи през последните дни, отколкото за девет години.

Заглавията бяха на мер, древния език на елфите, и няколко други, които не разпознаваше.

— Страхотна колекция.

Пресегна се към една синя книга с лъскави златисти букви. „Думите на боговете“.

— Не я пипай — предупреди Лехаба. — Може да те ухапе.

Книгата помръдна, сякаш забоботи върху рафта, и Рун отдръпна ръка. Сенките му зашепнаха в него, готови за атака. Той ги усмири.

— Защо се движи?

— Тези книги са специални… — подхвана Лехаба.

— Достатъчно, Леле — възпря я Брайс. — Рун, не пипай нищо без разрешение.

— От вас или от книгата?

— И двете — отвърна тя.

Една книга от високите рафтове изшумоли. Рун вдигна глава и видя зелено гръбче… което сияеше. Призоваваше го. Сенките му пак зашепнаха, сякаш го подканваха. Добре тогава.

Той веднага придърпа месинговата стълба и се изкачи до рафта. Брайс каза на библиотеката:

— Не го закачай.

Рун извади книгата от мястото й. И врътна очи, като прочете заглавието. „Великите любовни истории на елфите".

О, какво щеше да прави без силата на Звезделф? Пъхна книгата под мишницата си, слезе по стълбата и се върна при масата.

Брайс видя заглавието и се изсмя.

— Сигурен ли си, че силата ти не е радар за евтини любовни романчета? — Тя се провикна към Лехаба. — Тази е от твоите.

Огнената феичка пламна в малиненорозово.

— Биби, ужасна си!

Аталар му смигна.

— Приятно четене.

— Със сигурност — сопна му се Рун, отваряйки книгата.

Телефонът му извибрира, преди да започне да чете. Той го извади от задния си джоб и погледна екрана.

— Дек е намерил информацията, която ти трябва.

Брайс и Аталар застинаха. Рун отвори имейла и палецът му увисна над бутона за препращане.

— Ъм… електронният ти адрес същият ли е? — попита сестра си. — А твоя го нямам, Аталар.

Хънт му продиктува своя, но Брайс впи дълъг смръщен поглед в него, сякаш се чудеше дали иска да му отваря още една врата към живота си. Накрая въздъхна и отговори:

— Да, същият е.

— Препратих ви го — обяви Рун и отвори прикрепения файл.

Съдържаше координати и отговарящите на тях локации.

Ежедневната рутина на Даника като алфа на глутницата „Дяволи“ включваше обиколки из целия Стар площад и отвъд него. А след работа се беше отдавала на доста активен социален живот. В списъка фигурираха апартаментът, Бърлогата, кабинетът на градоуправниците в Комициума, студио за татуировки, ресторант за бързо хранене, безброй пицарии, барове, концертна зала, стадионът за сънбол на университета, фризьорски салони, фитнес. Мамка му, кога е спало това момиче? Списъкът покриваше всичко от две седмици преди смъртта й. Мълчанието около масата му подсказа, че Брайс и Хънт също преглеждат файла. Докато…

Тъмните очи на Хънт просветнаха от изненада и той я погледна. Брайс пророни:

— Даника не просто е била дежурна в района на храма по онова време… била е на пост в самия храм двата дни преди кражбата на Рога. И в нощта, когато спря първосветът в целия град.

Хънт попита:

— Мислиш ли, че е видяла крадеца и той я е убил, за да покрие следите си?

Можеше ли да е толкова елементарно? Рун се молеше да е.

Брайс поклати глава.

— Ако Даника беше станала свидетел на кражбата, щеше да я докладва. — Тя въздъхна отново. — Обикновено не дежуреше в храма, но Сабин често променяше графика й, за да я дразни. Може демонът да я е проследил до апартамента й по мириса на Рога.

— Прегледай списъка отново — подкани я Рун. — Може да пропускаш нещо.

Брайс кривна скептично уста, но Хънт каза:

— По-добре е от нищо.

Тя задържа с очи погледа му по-дълго, отколкото повечето хора биха посмели.

Не беше на добре Брайс и Аталар да работят заедно. Да живеят заедно.

Рун обаче си замълча и зачете.

— Има ли добри секс сцени, братовчеде? — попита небрежно Брайс, докато преглеждаше за трети път списъка с местата, които беше посетила Даника преди смъртта си.

В началото му няколко пъти фигурираше лабораторията на Филип Бригс извън града. Включително вечерта на залавянето му.

Брайс си спомняше как Даника и Конър се прибраха, накуцвайки, онази вечер преди две години, след като бяха спипали Бригс и кереските му съучастници. Даника изглеждаше добре, но Конър имаше сцепена устна и насинено око, които веднага й дадоха да разбере, че нещо се е оплескало. Не й казаха какво, а тя не попита. Просто накара Конър да седне на скапаната им кухненска маса и почисти раните му.