Дом на пръст и кръв

Той през цялото време я гледаше в лицето, в устните. В онзи миг Брайс проумя, че е решено — че Конър няма да чака повече. Че пет години на приятелство и закачки са му били достатъчни и съвсем скоро ще направи първата крачка към нещо по-сериозно. Нищо че по онова време Брайс излизаше с Рийд. Конър й позволи да се погрижи за него и греещите му очи й подсказаха, че е дошло време.

Рун не отвърна веднага на подигравката й и тя вдигна очи от лаптопа. Брат й продължаваше да чете, сякаш изобщо не я беше чул.

— Рун.

Хънт откъсна поглед от изображенията на екрана.

— Данаан.

Рун вдигна рязко глава и примига. Брайс попита:

— Намери ли нещо?

— Да и не — отговори Рун, облягайки се назад в стола си. — Последните три страници, които прочетох, съдържат просто разказ за принц Пелиас и булката му, лейди Хелена. Но не знаех, че Пелиас е служил като върховен генерал на елфическата кралица Тея по времето, когато прекосили Северната пукнатина, а Хелена била дъщеря й. Излиза, че кралицата също била от рода Звезделф и дъщеря й наследила силата й. Тея имала и по-малка дъщеря със същата дарба, но тук се споменава само лейди Хелена. — Рун прочисти гърлото си и зачете на глас: — „Хелена имаше коси като нощно небе и златна кожа, от която се лееха звездна светлина и сенки“. Изглежда, Пелиас е бил сред неколцината елфи със силата на Звезделф.

Брайс примига неразбиращо.

— Е, и? Какво общо има всичко това с Рога?

— Споменава се, че свещените предмети се изработвали единствено за елфи като тях. Че Рогът действал само когато през него минавала звездна светлина, когато някой го изпълнел със силата си. Магията на Звезделф, освен разни други простотии, можела да се влива в свещените предмети и да ги съживява. Аз обаче никога не съм правил такива работи — дори със Звездния меч. Тук се казва, че именно затова принцът на Ямата трябвало да открадне кръвта на Пелиас, за да изпрати кристалоса по следите на Рога; тя съдържала нужната сила. Но оставам с впечатлението, че всичките можели да боравят с Рога.

Хънт отбеляза:

— Значи дори принцът на Ямата да се сдобиел с Рога, не можел да го използва без помощта на някой от рода Звезделф. — Той кимна към Рун. — И ако този, който сега издирва Рога, го намери, ще трябва да използва теб.

Рун се замисли.

— Но да не забравяме, че един призовава демона да му търси Рога, избивайки толкова народ, и съвсем друг го е откраднал. Тоест издирваме двама: убиеца и онзи, който е откраднал Рога.

— Е, Рогът й бездруго е спукан — каза Брайс.

Рун потупа с пръст по книгата.

— Непоправимо. Тук пише, че според елфите, счупел ли се, можел да бъде поправен само от „светлина, която не е светлина; магия, която не е магия“. Казано на прост език, няма шанс да проработи отново.

— Значи трябва да разберем защо някой го издирва толкова усилено — каза Хънт. После изгледа смръщено Рун. — Баща ти защо го иска? За да върне добрия имидж на елфите от златните им дни?

Рун изсумтя, а Брайс се поусмихна. С подобни реплики Аталар лесно можеше да влезе в списъка с любимите й хора. Рун отвърна:

— В общи линии — да. Според него елфите били в упадък през последните хилядолетия. Твърди, че предците ни умеели да опожаряват цели гори само с мисъл, а той най-многото да подпали някой скромен шубрак. — Рун стисна челюсти. — Бесен е, че уж съм Избраник, а имам само зрънце сила.

Брайс знаеше, че собствената й липса на магическа сила беше една от причините за ненавистта на баща й.

Доказателство за линеещото величие на елфите.

Усети погледа на Хънт върху себе си, сякаш ангелът беше доловил горчилката в душата й. И реши да обясни с половината истина:

— Моят баща не се интересува от мен поради същата причина.

— Особено след посещението ти при Оракула — каза Рун.

Хънт вирна вежди, но Брайс поклати мрачно глава.

— Дълга история.

Аталар пак я загледа по онзи проницателен начин. Затова Брайс надникна към книгата, прочете набързо няколко реда и пак вдигна очи към Рун.

— Целият абзац е за префърцунените ти братовчеди в Авален. Ходене в сенки, четене на мисли… Направо не знам как не са се самопровъзгласили за потомци на Звезделф.

— Ще им се — измърмори Рун. — Само че са сбирщина отрепки. Брайс си спомняше смътно, че й е разказвал защо има такова мнение за тях, но реши да смени темата:

— А ти как си с четенето на мисли?

— Нарича се размяна на мисли — измърмори той — и няма нищо общо със силите на Звезделф. Нито с този случай.

Хънт явно беше съгласен, защото се намеси:

— А ако попитаме Оракула за Рога? Може пък тя да види защо му е на някого повредена реликва.

Брайс и Рун изопнаха гърбове.

— По-добре да се обърнем към мистиците — предложи тя.

Хънт се намръщи.

— Мистиците са мрачни и смахнати откачалки. Първо ще пробваме с Оракула.

— Е, аз няма да говоря с нея — побърза да заяви Брайс.

Очите на Хънт притъмняха.

— Заради онова, което ти е казала при първото ти посещение?

— Точно — потвърди стегнато тя.

— Тогава ти ще отидеш — каза Рун на Хънт.

Хънт се подсмихна ехидно.

— И ти ли имаш лош опит с нея, Данаан?

Брайс погледна заинтригувано брат си. Рун никога не й беше говорил за Оракула. Той сви рамене и отвърна:

— Аха.