Дом на пръст и кръв

— Според теб Джесиба Рога наистина ли превръща бившите с враговете си в животни?

Тъй като добре беше огледал съществата в малките аквариуми из библиотеката, Хънт отвърна:

— Надявам се, че не.

Особено заради асистентката й, която се преструваше, че не заспива на бюрото си, когато й се обади да я провери преди двайсет минути.

Беше изпаднала в мрачно настроение, откакто Деклан и съобщи за Сабин. Хънт я посъветва да внимава с нея и Брайс като че ли се съгласи да изчака новини от Виктория около появите на демона — каквито и да било доказателства, че Сабин използва силата от каналите за първосвет да го призовава, защото собствената й сила не беше достатъчна. Това важеше за силата на повечето метаморфи, макар че Даника беше изключение. Поредната причина за завистта на майка й — и мотив за убийство.

Нямаха новини от Рун освен вчерашното съобщение, че проучвал нещо, свързано с Рога на елфите. Но поне Вик имаше някакво попадение… Хънт попита:

— Вик не можа ли да дойде?

— Искаше да ти покаже нещо. Пък и ме съмнява Джесиба да се зарадва, ако я види тук.

— Много съобразително от твоя страна.

Исая сви рамене.

— Джесиба ни съдейства и имаме нужда от ресурсите й. Глупаво ще е да изпитваме търпението й. Не ми се ще да превърне някого от вас в прасе.

Ето го и очаквания поглед: многозначителен и твърде дълъг.

Хънт вдигна ухилено ръце.

— Не се безпокой за мен.

— Мика ще те смачка като чук, ако застрашиш мисията.

— Брайс вече му каза, че не проявява интерес.

— И той няма да го забрави скоро.

Хънт не се и съмняваше. Кървавата задача, която му беше възложил като наказание, задето двамата с Брайс го изложиха така във фоайето на Комициума, още го тормозеше.

— Но нямах това предвид — продължи Исая. — Исках да кажа, че ако не намерим извършителя, ако се окаже, че грешите за Сабин, не само ще забравиш за намалената присъда, но Мика ще обвини теб за всичко.

— Естествено.

Телефонът на Хънт извибрира и той го извади от джоба си.

И се задави. Не само заради съобщението от Брайс, което гласеше Покривът не ви е гълъбарник, но и защото в даден момент, вероятно докато се беше къпал или просто беше оставил за малко телефона си на масата, беше сменила името си в указателя му на „Брайс е мегаяка“.

Под абсурдното име беше добавила снимка: онази, която си беше направила в магазина за телефони, ухилена до уши.

Хънт се сдържа да не изръмжи от яд и написа в отговор:

Ти нямаш ли работа?

Брайс е мегаяка написа:

Как да работя, докато ми тъпчете по главата?

Той отговори с въпрос:

Как разбра паролата ми?

Не й трябваше, за да използва камерата, но за да влезе в телефонния му указател, й беше нужна седемцифрената му комбинация.

Наблюдателна съм.

След секунда добави:

И целенасочено гледах как я въвеждаш няколко пъти, докато се пулеше в глупавия мач.

Хънт врътна очи и прибра телефона в джоба си, без да й отговори. Е, поне вече излизаше от меланхолията, в която се беше забулила от дни.

Вдигна глава. Исая го наблюдаваше внимателно.

— Има по-лоши съдби от смъртта, да знаеш.

Хънт погледна към Комициума, зад чиито стени живееше архангелката.

— Знам.

Брайс надникна смръщено през входната врата на галерията.

— Прогнозите не даваха дъжд. — Тя вдигна кисел поглед към небето. — Явно някой не си е сдържал нервите.

— Намесата в климата е незаконна — изрецитира Хънт до нея, пишейки съобщение в телефона си.

Беше й направило впечатление, че не е сменил името, което сама си беше въвела в телефонния му указател. Нито беше изтрил смахнатата снимка под него.

Тя изимитира безгласно думите му, после каза:

— Нямам чадър.

— По въздух бързо ще стигнем до лабораторията.

— По-лесно ще е да си извикаме такси.

— В този час? В дъжда? — Той изпрати съобщението и прибра телефона в джоба си. — Ще отнеме цял час само да пресечем „Сентрал авеню“.

Дъждът брулеше града в неумолим порой.

— Може да ме удари светкавица.

Той й предложи ръка и очите му проблеснаха.

— Добре че съм способен да те опазя.

И май наистина беше способен с толкова светкавици във вените си.

Брайс въздъхна и изгледа намусено роклята и черните си велурени обувки на високи токчета, които дъждът несъмнено щеше да съсипе.

— Облеклото ми не е подходящо за летене…

Последната й дума завърши с крясък, защото Хънт я грабна и се изстреля в небето.

Тя се вкопчи в него и изсъска като котка:

— После трябва да се върнем за Сиринкс.

Хънт се понесе над задръстените, шибани от пороя улици, където ванири и човеци се криеха под входове на сгради и навеси. По тротоарите вървяха само минувачи с чадъри или магически защитни куполи. Брайс зарови лице в гърдите му, сякаш така можеше да се предпази от дъжда — и от ужасяващата височина. Мирисът му я обгърна и тялото му стопли бузата й.

— По-бавно — нареди тя, впивайки пръсти в раменете и врата му.