Дом на пръст и кръв

Зеленият килим се надигна от паническия захват на Сиринкс, но ноктите му започваха да се откачват един по един.

Ктона да му е на помощ! Хънт се подсмихна и реши да направи услуга на Джесиба Рога. Преди Сиринкс да е задращил по дървения под, той го обгърна в хладен вятър и сбърчил съсредоточено чело, го вдигна от килима и го понесе през въздуха към отворените си ръце.

Химерата примига учудено насреща му, после се наежи и оголи ситните си бели зъби.

— Да ги нямаме такива, зверче — каза спокойно Хънт.

Сиринкс изпръхтя сърдито и се отпусна.

Хънт вдигна поглед към Брайс и тя също примига смаяно. Той й се ухили.

— Ти ще продължаваш ли да цвърчиш?

Куинлан измърмори нещо, но пороят погълна думите й. Сиринкс се скова до гърдите на Хънт, когато излязоха в мократа вечер, а Брайс заключи вратата зад тях. Понакуцваше леко. Явно пак беше претоварила бедрото си заради дърпаницата с химерата.

Хънт не каза нищо, а просто й предаде Сиринкс, който едва не съдра роклята й. Знаеше, че кракът я боли. Че дори войната на инати с домашния й любимец е била достатъчна да възобнови болката. Но щом така глупаво отказваше да я прегледа специалист, хубаво. Нейна си работа.

Той си премълча, а Брайс, вече с полепнала по главата коса, прегърна Сиринкс и пристъпи по-близо до Хънт. Чувствителен към всяка точка на допир между телата им, той я вдигна на ръце, размаха криле и се изстреля в бурното небе, докато химерата пръхтеше и съскаше.

Сиринкс им прости, като влязоха в кухнята мокри до кости, и Брайс допълнително изкупи вината си с повечко храна в паничката му. После се преоблече в спортен екип и трийсет минути по-късно вече стояха пред Розовата порта. Розите, глициниите и множеството други цветя по нея лъщяха от дъжда под първосвета на лампите около близкото кръгово движение.

Малкото коли, въртящи се по него в бурната нощ, поемаха или по някоя от градските улици, или по „Сентрал авеню“, което минаваше под портата и се превръщаше в дългата тъмна линия на Източния път.

Хънт и Брайс заоглеждаха през проливния дъжд площада, портата, кръговото движение.

Но от демона, пълзял през записите на Вик, нямаше и следа.

С периферното си зрение Хънт забеляза, че Брайс потрива бедрото си, за да разсее болката. Той стисна зъби, но и този път не я нахока.

Не му се слушаше поредната лекция за тарторско алфазаднишко поведение.

— Така — подхвана Брайс. Крайчецът на конската й опашка се беше извил от водата. — Понеже ти си откачалката с десетки снимки от сцени на убийства, поверявам разследването на теб.

— Много смешно.

Хънт извади телефона си, щракна я как стои нацупена под дъжда, и отвори снимката, която беше направил на разпечатките от Вик.

Брайс се притисна към него, за да разгледа снимката на телефона му. Топлината на тялото й беше като примамлива песен. Той отказа да й се поддаде, заставайки съвършено неподвижно. Брайс вдигна глава.

— Онази камера там е заснела крака му — каза тя и посочи една от десетте камери, монтирани върху самата порта.

Хънт кимна, оглеждайки Розовата порта и всичко около нея. Нямаше следа от Сабин. Не че очакваше бъдещият прим да стои насред площада и да призовава демони като някой шарлатанин. Особено на толкова публично място, гъмжащо от туристи.

През вековете, откакто елфите бяха решили да обвият портата си с цветя и пълзящи растения, Розовата порта се беше превърнала в една от най-големите туристически атракции. Хиляди се стичаха тук всеки ден, за да отдадат капка от силата си и да си пожелаят нещо пред циферблата й, почти скрит от бръшлян, както и да снимат удивителните дребни същества, които си правеха гнезда и хралупи в зелената й плетеница. Но по това време, в такъв порой, дори край Розовата порта беше пусто. И тъмно.

Брайс пак разтри проклетото си бедро. Той преглътна яда си и попита:

— Дали демонът не е напуснал града?

— Дано не е.

Широкият Източен път се проточваше в права линия през тъмните хълмове, обгърнати в кипариси. Сред тях проблясваха шепа златисти светлинки — първосветите на фермите и вилите, разпръснати сред лозя, пасбища и маслинови горички. Отлични скривалища.

Пресякоха заедно улицата към малката градинка в центъра на кръговото. Брайс огледа мокрите дървета около тях.

— Виждаш ли нещо?

Хънт понечи да поклати глава, но застина. Мярна нещо от другата страна на мраморния кръг, върху който се издигаше портата. Извади телефона си и светлината от екрана се отрази по силните черти на лицето му.

— Може да сме грешили за първосветните канали.

— Защо?

Той й показа картата на града, която беше отворил на телефона си, и прокара пръст по „Уорд авеню“. После по „Сентрал". И главната улица.

— Кристалосът се е появявал покрай всички тези улици. И мислехме, че е заради близостта им до каналите. Но забравяме какво се намира под самите улици; място, благодарение на което демонът може да се появява и изчезва незабелязано. Идеалното място, откъдето Сабин да призове адско изчадие и да го изпрати в града.

Той посочи нещо от другата страна на портата. Канализационна шахта.

Брайс простена.

— Сигурно се шегуваш.