Дом на пръст и кръв

Брайс седна на единия от двата черни кожени стола от другата страна на бюрото и запърха с мигли към Хънт.

— С теб също ли?

Виктория се засмя с плътен, разкошен глас.

— Заслужи си го, Аталар.

Хънт се намръщи и седна на стола с ниска облегалка, предвиден за посетители с криле.

— Исая каза, че си намерила нещо — подхвана Хънт, премятайки единия си глезен през коляно.

— Да, макар и не точно каквото поискахте.

Виктория заобиколи бюрото и подаде една папка на Брайс. Хънт се приведе да надникне през рамото й. Крилото му докосна задната страна на главата й, но той не го отмести.

Брайс примижа към зърнестата снимка. В долния десен ъгъл имаше крак с извити хищнически нокти.

— Това…

— Заснето е снощи в Лунната гора. Проследявах температурните колебания по главните булеварди, както ми заръчахте, и засякох рязък спад. Само за две секунди.

— Призоваване — обади се Хънт.

— Да — потвърди Виктория. — Камерата е уловила само малка част от крака му. Но наистина се е появил близо до главен булевард, както подозирахте. Имаме още няколко смътни попадения от други места из града снощи, само че на тях се вижда още по-малко — нокът вместо цял крак.

Снимката беше неясна, но Брайс веднага разпозна онези кръвожадни нокти, които никога нямаше да забрави.

Сдържа се да не докосне бедрото си. Да не си спомни как онези прозрачни зъби разкъсват плътта й.

Хънт и Виктория я погледнаха с очакване. Брайс напрегна сили да изрече:

— Това е демон кристалос.

Хънт разпери крилото си още малко около нея, без да каже нищо.

— Не открих температурни колебания в нощта на всяко от убийствата — продължи Вик с мрачно изражение, — но засякох такова около смъртта на Максимус Терциан. По-точно десет минути преди това и на две пресечки от мястото. Няма видеозапис, но пак има рязък спад на температурата с двайсет и седем градуса в рамките на две секунди.

— Нападнал ли е някого снощи? — попита Брайс и гласът й прозвуча леко отнесен дори в собствените й уши.

— Не — отговори Виктория. — Поне доколкото знаем.

Хънт още изучаваше внимателно снимката.

— Знаем ли къде е отишъл кристалосът?

Виктория му даде друг лист — карта на Лунната гора с просторните й паркове, крайречни алеи, внушителни вили и комплекси на ванири и неколцина заможни човеци, най-престижните училища и най-изисканите ресторанти в града. А в сърцето и: Бърлогата. Оградена от около шест червени точки. Съществото се бе навъртало около високите й стени. В същинския център на територията на Сабин.

— В името на горящия Солас — пророни Брайс, скована от ледена тръпка.

— Щеше да намери начин да влезе в Бърлогата, ако набелязаната му плячка беше там — подхвана тихо Хънт. — Може би е следвал стара диря.

Брайс проследи с пръст точките.

— И не е засечен другаде?

— В системата не излезе друго, освен вашето предположение за близостта на появите му до първосветните канали под главните булеварди и резките температурни спадове. — Виктория въздъхна. — Изглежда, е търсил нещо. Или някого.

Кървави пръски и локви, изпотрошени кости, разкъсана плът…

Парчета стъкло под стъпалата й, остри зъби в кожата й…

Топла силна ръка обгърна нежно бедрото й. Стисна го леко.

Но когато Брайс вдигна поглед към Хънт, той гледаше Виктория — с ръка върху голото й бедро и крило, извито закрилнически около нея.

— Как го изгуби?

— Просто изчезна безследно.

Хънт погали с палец крака й, малко над коляното. Бавен, утешителен допир.

И прекалено разсейващ.

Виктория се приведе напред да посочи друго място на картата и зелените й очи се вдигнаха от нея, забелязвайки ръката на Хънт. Погледът й се напрегна, но таласъмката продължи:

— Тук е засечен за последно от камерите ни. — Розовата порта в Пет рози. Далеч от територията на Сабин. — Както казах, после изчезва безследно. Два отряда и една глутница от Помощната гвардия го издирват цял ден, но безуспешно.

Хънт свали ръка от бедрото на Брайс, оставяйки студено място върху кожата й. Тя вдигна поглед към лицето му и веднага разбра причината: Виктория се взираше предупредително в него.

Брайс избарабани с лакирани нокти по хромирания подлакътник на стола.

Е, поне знаеше какво ще правят след вечеря.

41

Дъждът не спираше.

Хънт не можеше да прецени дали е за добро, защото поне улиците се бяха опразнили, с изключение на ванирите, свързани с водата, или е калпав късмет, защото дъждът отмиваше мириса на демона, скитащ наоколо.

— Хайде деее… — ядосваше се Брайс.

Облегнат отвътре до входната врата на галерията, Хънт се зачуди дали да не извади телефона си, за да заснеме сцената пред себе си: Сиринкс беше забил нокти в килима и дереше гърлото си от мяукане, защото Брайс го беше хванала за задните крака и го дърпаше към вратата.

— Това е просто вода! — натърти тя през стиснати зъби, дръпвайки отново.

— Иииттцццц! — изрева Сиринкс.

Брайс беше поискала да оставят Сиринкс в апартамента й, преди да тръгнат към Пет рози, за да разследват случая.

Тя изпухтя отново и напрегна крака за опора, теглейки химерата.

— Отиваме у дома!